Раждането на синя династия е толкова очевидно, колкото съмнителна е ползата един управник и неговите подчинени да вървят в различни посоки.
Тодор Батков си пожела серията от две да продължи до 10. Превъзходството на управлявания от него клуб е явно и нищо чудно до 8-10 години „Левски” да заличи дистанцията от 5 до рекордните 30 титли на ЦСКА.
Става традиция обаче адвокатът да изстрелва стрелите си в конкретна цел, без поглед в хоризонта. Затова доста често неговата сатира рязко контрастира със следваната от Наско Сираков и Станимир Стоилов линия.
Батков заклеймява противници, говори за левскарското потекло на Господ, за синята хегемония, за гръмки оферти и трансфери на играчи. Двамата автори и изпълнители на победната стратегия гледат в друга посока и няма как да не бъдат загрижени.
Тези дни Сираков препоръча на останалите клубове час по-скоро да осъзнаят и копират начина на работа в „Левски”. Иначе наистина ще има 10 поредни. Мнозина приеха това като елегантна закачка, но всъщност си беше вопъл на отчаяние от действителността и близкото бъдеще. „Левски” ще си печели титлите, но няма да направи качествен скок в една среда с неравностойни противници. Дузина мачове в евротурнирите и още 5-6 в България не могат да компенсират 60-те в програмата на водещите западни отбори, които са еталон за „сините”, нито дори 30-40 на конкурентите за влизане в групите на Шампионската лига.
На самото празненство за спечеления дубъл Стоилов допълни картината – големи играчи от сериозни първенства твърдо отказват да играят в България и пред нашите клубове няма алтернатива, освен сами да развиват своя материал. „Сините” вече го направиха, интегрирайки покрай изпитаните бойци половин дузина почти готови за битки младежи. Именно дългата резервна скамейка помогна на „Левски” в уморителния финал на сезона, когато трофеите бяха поставени на кантар.
Какво правят останалите, докато се боричкат по долните етажи на „А” група? Упорито кроят планове как ще вземат от държавата спортните имоти, забравяйки същината на своята работа. Изглежда не си задават логичния въпрос как ще инвестират милиони в базата, като не влагат стотици хиляди в отборите и школите си.
Подгласниците ЦСКА и „Локомотив” (Сф) обвързват всичко с получаването на базите. Единствено в „Литекс” се забелязва стройна дългосрочна стратегия, но клубът перманентно страда от регионалния си характер и липсата на традиции, манталитетът на отбора коренно се разминава с амбициите на ръководителите. „Славия” направи ново игрище за своята школа, но се изхранва основно от трансфери на свои играчи, а с продажби при първа оферта няма излизане от блатото на посредствеността.
„Черно море” си остава отбор със стабилен спонсор и нестабилно отношение към футбола. Ако някой търси логично обяснение как се спира ЦСКА към титлата насред „Българска армия” и после се пада с големи резултати от най-слабите, няма да го намери. Не са наясно и на „Тича”, затова се замерват с оставки.
„Локомотив” (Пд) за втори път в рамките на три години направи перспективен състав и повторно върви към разпродажбата му заради загуба на клубния благодетел.
„Беласица”, „Вихрен” „Ботев” и „Берое” се въртят в омагьосан кръг, междувременно влизайки в ролята на пласьори на играчи за грандовете. Затънал в безпаричие и недоверие, „Марек” се спаси само благодарение на опитния треньор Стоян Коцев. „Спартак” (Варна) също едва оцеля, но пък представи умопомрачителни планове за построяване на стадион по подобие на най-големите в Германия.
Още един парадокс - изпадна отборът, който единствен победи „Левски”. Ако беше спазарил домакинския си мач с „Беласица”, „Рилски спортист” щеше да запази мястото си в елита. Явно цената не си е заслужавала. За боса Юри Галев беше по-лесно цяла пролет да ругае Съдийската комисия и да развива конспиративни теории за нечисти помисли и действия на конкурентите.
„Родопа” загуби финансовата подкрепа на свои и чужди и логично слиза с асаньора надолу. Все пак Воин Войнов и момчетата му загубиха войната с вдигнати глави.
Най-големият абсурд – аматьорският хибрид от София и Бургас под името „Черноморец”, трябва възможно най-бързо да бъде забравен. Но не и алармите на боса Ивайло Дражев по адрес управлението на БФС.
Първият цял сезон на Боби Михайлов и съратниците му ще се запомни с много компромиси и малко решителност. Заложиха си три мощни мини, които няма как да бъдат неутрализирани. Първата – с хаотичното управление на националния отбор, най-вероятно ще има тежки финансови последствия под формата на пропуснати ползи. Втората – с поощряване масовата практика с рефери от чужбина, беше кърпене на положението на принципа „след мен - потоп”. Третата – казусът с бургаските братовчеди „Черноморец” и „Нафтекс”, почти сигурно ще доведе до обричането на втория клуб покрай съсредоточаване на усилията към придобиване базата на първия.
Натрапва се впечатлението, че „Левски” е единственото хубаво нещо в българския футбол. Което е чудесно за привържениците на отбора и може да радва неутралните, но носи измамни ползи. Да бъдеш цар в царството на слепите явно не задоволява Сираков и Стоилов.