Теодор Цеков
Изваден от контекста на процесите в ЦСКА през последните четири месеца, реваншът срещу "Тулуза" наистина беше опропастен от случайна комбинация обстоятелства в рамките на 50 секунди. Разминаването с групите в Купата на УЕФА обаче е закономерен завършек на едно очебийно несъответствие между мащабната селекция и последващата й експлоатация.
Александър Томов настоява за атакуващ футбол, харчи пари за офанзивни играчи. Треньорът Стойчо Младенов уж споделя същите идеи за игровата визия на отбора, а от началото на сезона ЦСКА демонстрира по-скоро дефанзивен футбол. Това се отнася и за мачовете от "А" група, какво остава за тези от евротурнирите.
На книга треньорът използва балансирана, дори атакуваща схема 4-2-3-1. На практика се получава пълна зависимост от индивидуалните изяви на Неи, който приема недостатъчно помощ от триото зад себе си и в резултат отборът създава малко голови ситуации като само епизодично успява да притиска своите противници до стената.
При общо шест часа действие в евротурнирите, поне в половината време ЦСКА игра с приоритетна мисъл за собствената врата. Създадените чисти голови положения за четирите мача се побират на пръстите на двете ръце. От какъв зор тогава бяха привлечени трима централни нападатели (Неи, Чиликов и Гарсес) плюс две крила (Амунике и Зе Руи) при наличието на други две (Петре и Удоджи)? Акцентът в двете гостувания и в части от реваншите падаше върху стабилност в отбрана, а там се налагаше номинален централен защитник (Вуядинович) да играе като ляв бек, докато привлеченият на пожар за позицията на фланга Машадо не беше картотекиран. Същата картина се наблюдава във вътрешното първенство (срещу "Литекс", "Пирин", "Славия"). Тогава къде Стойчо Младенов е очаквал да използва половината дузина атакуващи попълнения - в групите на УЕФА срещу по-силни отбори от "Тулуза" ли?
Дискусионно е дали треньорът подходи към двата мача срещу френския тим с най-подходящата стратегия. От една страна той точно отчете, макар да не го призна, че играчите на "Тулуза" са по-силни, по-бързи и донякъде по-научени. От друга заложи на защитата, при положение че не разполага със съвсем надеждни изпълнители там. Фаталната ситуация и голът 21 секунди преди изтичането на добавените 6 минути наистина беше плод на сбор от грешки, но този развой беше същевременно логичен - трудно е до се повярва, че Младенов е очаквал от своите бранители да не се пропукат срещу френски отбор повече от три часа.
Всеки видя детайлите от ситуацията, споменати от треньора като обяснение за допуснатия гол: Йордан Тодоров се направи на майстор и подаде топката на вратаря на гостите, вместо да я изчисти в странично хвърляне или в аут при останащи около 50 секунди, Валентин Илиев беше надскочен от двама играчи при последвалото центриране, а Никола Вуядинович изпусна зад гърба си Андре-Пиер Жиняк, който непокрит простреля Ивайло Петров с глава от 7-8 метра. Комбинация от грешки, спор няма.
Може обаче да се оспорва твърдението на Стойчо Младенов, че на ЦСКА не достигнал опит. Нима Тодоров и Илиев нямат такъв, след като имат зад гърба си по 30-ина мача в евротурнирите, а Валентин има още над 10 в националния отбор? Като плод на неопитност могат да минат два жълти картона на Удоджи за 8 минути, но във футбола 15 минути в намален състав съвсем не означават задължително допускане на гол. След като младежът с български паспорт е неопитен, защо Стойчо Младенов не пусна свръхопитния Флорентин Петре - нито в Тулуза, нито на реванша. С близо 40 мача в евротурнирите и още 45 на ниво национални отбори, 31-годишният румънец можеше сам да задържа и разиграва топката в поне 5 от последните 15 минути.
В крайна сметка екзекуцията дойде като наказание за пасивността. ЦСКА имаше възможности да запази резултата, но такъв тип игра изисква изпълнители, а най-добрите в червено са учени предимно да атакуват.
Какво стана? (според "червените" фактори)
Стойчо Младенов: Без трагедии, ще се учим в движение
"Казах на Данчо да изрита топката или в тъч, или в аут. Това изритване на топката в ръцете на вратаря - оттам тръгна атаката и ненавременното подреждане в отбрана на линията на наказателното поле, при което Никола позволи човек да мине пред него и да отбележи гола. Мисля също, че при центрирането имаше нарушение срещу Валентин Илиев. Осатаваха 10 секунди и ние не успяхме да направим така, че да забавим играта, да не позволим противникът да стигне до нашето наказателно поле. Просто изритваме топката в тъч и правим преса."
"Проведохме тактически добре мача, особено до гола, но след изгонването на Удоджи е разбираемо да приемем играта пред нашето наказателно поле. Не е първият мач, в който играем с човек по-малко или завършваме с човек по-малко. За мен е необяснимо изгонването на Удоджи. В офанзивен план можеше повече да покажем, но преди всичко търсехме сигурноста. Отбелязахме един гол, който ни даде голямо предимство, но може би не ни достигна опит да задържим резултата. Този мач не беше на надиграване, а на надлъгване, на нерви и до голяма степен ние успяхме. В последните минути отстъпихме инициативата, изритвахме топката напред, предавахме я лесно, а противникът хвърли всички сили напред. Имаше хора, които не направиха това, което се очакваше от тях, що се отнася до агресивност."
"Приключихме този турнир, от което не можем да се срамуваме. Загубихме нещастно, но вината си е в нас. Малко не ни достигна и това малко е опитът. Трябва да се учим в движение и с времето всяко нещо ще си дойде на място. Тази публика - умрял да си - от гроба ще те вдигне. Най-много съжалявам за тях, че ги разочаровахме, а те не заслужаваха това. Още веднъж благодаря им искрено за подкрепата. Остава цел №1 - спечелване на шампионата, както и Купата на България. Ние сме професионалисти, трябва много бързо да изживеем този мач и да мислим вече за вътрешния шампионат, където трябва да печелим всяка среща. Не можем да правим трагедии по 10-15 дни, да си заравяме главата и да плачем. Този мач е в историята, трабва да мислим напред. Не виждам нещо, което може да ни наруши спокойствието, след като побеждаваме в шампионата - така го виждам аз."
Емил Костадинов: Играчите няма да рухнат
"Трудно за вярване, но е факт. Трябва да го приемем и животът продължава. Няколко секунди не ни достигнаха. Може би изгонването на Удоджи повлия да се прибере отборът назад. Щом са ни отбелязали гол, значи всички носим вина. Не мисля, че играчите ще рухнат психически, в двата мача показахме добро ниво, но за жалост допуснахме гол в последните секунди и загубихме спечелен мач и това ни струва влизане в групите. Отбелязахме един гол, което беше достатъчно, но във футбола има и такива неща, трябва да вдигаме главите и да продължаваме напред. Целите пред ЦСКА винаги са били едни - където участва, да се печели. Загубихме един двубой, остава шампионатът и Купата на България."
Димитър Пенев: Бързат да се изявят индивидуално
"Жалко за цялостния ни футбол. Това са секунди по време на мача, когато отделни състезатели трябва стриктно да помнят своите задачи, трябва максимално да се играе до 95-ата минута и по-малко грешки. Смятам, че не се допуснаха толкова грешки за цял мач, колкото ЦСКА направи за 3-4 минути в продължението. Говоря като цяло, иначе видяхме кой искаше да вкара втори гол, всички тези неща ги виждаме, аз като цяло говоря. Имаме други примери в миналото. ЦСКА с Георги Василев срещу "Стяуа" - 3:1, една смяна и 3:3. Но това е един спечелен мач, а "Тулуза" не ги видяхме с една класа над ЦСКА, въпреки че отново грешка на Удоджи - за 5 минути в ролята да напусне своите колеги, а съвсем друго трябваше да се получи. Мисля също, че прибързано се направи смяната на Велизар Димитров - един от най-добрите състезатели на терена. Стойчо не сбърка за това положение, а самите състезатели. Много примери в нашия футбол можем да коментираме, и по мое време също, че някои състезатели в такива моменти се делят и смятат, че сами могат да победят противника, а това е една колективна игра и в такива моменти има нужда да се допринесе за отбора в защита и в атака, най-вече важи това за средните хора и защитата - да не се допусне гол. Това е за мен връщане назад за българския футбол, особено на клубно ниво, много бързо се забравиха успехите на "Литекс" и "Левски" в предния сезон и това е жалко за нашия футбол. По отношение на представянето трябва да има много по-голяма яснота, в обясненията към футболистите. Мисля, че това са го направили треньорите, но нашите футболисти искат много бързо да бъдат най-добри. Повтарям, че трябва бавно да бързаме. Разни изказвания и извинения се забравят бързо, но резултатът се помни десетки години."
Йордан Тодоров: "Аз имам огромна вина. Видях, че вратарят е излязъл напред и смятах, че мога да прехвърля. Оттам тръгна всичко. Ние сме отбор, никой не ни е виновен, самите ние сме виновни. Загубихме едно влизане в групите, срещу един съперник, който беше преодолим. Поемам вината както аз, така и останалите момчета."
Велизар Димитров: "Аз това нещо не мога да го преживея. Какво да си говорим в съблекалнята, ние сме мърльовци, до един."
Снимки: Reuters
