The Guardian: "Азов" се отърси от крайнодесните асоциации, които руската пропаганда неуморно подчертаваше

Опасявайки се, че фронтовата линия може да се пропука миналото лято, украинските командири разположиха в сектора пехотната бригада "Азов". Тяхната задача беше и е да отблъскват това, което "Масло", 29-годишен старши сержант от първия батальон на подразделението, описва като "постоянни атаки, всеки ден, понякога в продължение на 24 часа". От време на време бригадата прави опасни контраатаки пеша.

Лошата видимост, може би на 30 метра, където гората е по-дебела, и несъответствието на оборудването правят борбата по-трудна. Масло описва "повече или по-малко стабилно" артилерийско несъответствие от пет към едно в полза на руснаците, въпреки че според него то е по-близо до 10 към едно в най-интензивните сектори на фронта, като например по време на зимната битка за Авдийвка, която падна от нашествениците през февруари.

Руските безпилотни атаки също се увеличават, добавя войникът, което отразява успешното преминаване на Москва към военна икономика. Но може би най-сериозният проблем, с който се сблъскват защитниците, са руските плъзгащи се бомби, изстрелвани от въздуха на разстояние до 70 км от самолети Су-34 и Су-35. Това са умерено точни оръжия, които, ако попаднат в целта, могат да нанесат поражения на цели под нея.

Макас, старши сержант във втори батальон, казва, че "на ден в даден сектор могат да бъдат изстрелвани от 100 до 150 плъзгащи се бомби" - твърдение, което предполага, че официалните твърдения на украинските военни, че през първите 77 дни на годината по фронтовата линия са паднали 3500 бомби, може да са занижени. Оръжията могат да носят 500 кг или 1,5 тона експлозиви, като последните могат да "разкъсат кратер с ширина 30 м и дълбочина 7-10 м", казва той.

По-големите бомби, разбираемо, предизвикват страх у войниците на фронта, а прехващането им или на самолетите, които ги изстрелват, е задача на противовъздушната отбрана, с която Украйна не разполага, или евентуално на изтребителите F-16, въоръжени с ракети с голям обсег, въпреки че малцина очакват западните самолети да са готови, с обучени пилоти, много преди края на годината, а окончателният им брой не е сигурен.

През февруари Украйна прехвърли на фронта една от малкото си системи за противовъздушна отбрана "Пейтриът", която според военновъздушните ѝ сили е свалила 10 Су-34 и два Су-35, но в началото на март предно разположената система беше повредена от руска ракета, което говори за рисковия характер на битката "въздух-земя", въпреки че според Пентагона тя е била ремонтирана около седмица по-късно.

Подобен дисбаланс във въоръжението, причинен от дългото прекъсване на американската военна помощ, което приключи едва тази седмица, и бавното развитие на европейското оръжейно производство, започна да се отразява на украинския морал. Високопоставени фигури признават в частен разговор, че мобилизирането на повече хора да се бият става предизвикателство, като някои от тях бягат от страната или обмислят това, докато други се съсредоточават върху намирането на части, където командирите няма да ги излагат на ненужни рискове.

Смята се, че доскоро Русия е разполагала с 400 000 войници, които са се сражавали в Украйна, а броят им нараства до 500 000 - това създава непосредствена нужда от повече защитници, както и от заместване на жертвите (официално средният брой на убитите украински войници на месец е около 1300, а броят на ранените - поне три пъти повече). Широко разпространено е очакването, че Москва ще се опита скоро да започне по-интензивна офанзива, въпреки че има признаци, че засилването на действията вече е започнало.

Преди две седмици главнокомандващият на Украйна генерал-полковник Олександър Сирски заяви, че "ситуацията на източния фронт значително се е влошила" и че периодът на сухо и топло време улеснява новите руски атаки с танкове и бронирани машини. Украинското военно разузнаване изчислява, че 20 000 до 25 000 руснаци се струпват западно от Бахмут край Часов Яр, надявайки се да завземат високите части на централен Донбас - но по-важното е, че има признаци за формиране на 5-километров руски плацдарм северозападно от Авдийвка.

Обхватът на непосредствените нужди на Украйна се потвърждава от широкия спектър на оборудването, доставено в пакета от 1 млрд. долара от САЩ в сряда, който включва артилерийски снаряди, преносими противовъздушни ракети Stinger, противотанкови оръжия Javelin и бронирани автомобили Bradley. Друг пакет на стойност 500 млн. паунда, обявен от Обединеното кралство, също включва 400 бронирани автомобила: според украинските медици особен проблем е наличието на достатъчно защитен транспорт за извозване на ранените от бойното поле.

Експертите смятат, че в близко бъдеще ще са необходими нови транщове от военна помощ, за да се промени влошаващото се положение на Украйна, включително поне още седем противоракетни батареи "Пейтриът", които да защитават градовете и да потискат бомбардировките на фронта. "Засега това не е пакет за контраофанзива на Украйна и няма реална перспектива за контраофанзива през тази година. Следващата година ще бъде трудна и може да се окаже, че Украйна ще трябва да отстъпи още територии, преди да се стабилизира", казва Матю Савил, анализатор в лондонския тинк-танк Royal United Services Institute (Rusi).

Това, което е трудно да се прецени, са щетите, причинени от спирането на финансирането за Украйна от страна на американските републиканци, и темпото на изграждане на индустриална подкрепа от страна на Европа. Въпреки че войници на фронтовата линия като Макас съобщават, че "на всеки украинец се падат по 10 или 15 убити руснаци", екипът на Royal United Services Institute мрачно смята, че Русия може да поддържа ниво на жертвите от около 20 000 до 30 000 души месечно (приблизително сегашните нива) за още около година, което позволява на силите на Москва да атакуват по цялата фронтова линия.

Украйна, която е много по-малка страна, трябва да намери начин да мобилизира повече млади хора. "Средната възраст на украинската армия е 43 години", казва Савил, "а това означава, че Украйна ще трябва да мобилизира повече млади хора, които досега се опитваше да защити". До достигането на пика на западното военнопромишлено производство към края на годината, както прогнозира Киев, ще бъдат загубени още украински животи - и Савил твърди, че останалата част от 2024 г. може да бъде свързана с опитите на защитниците да изтощят руските агресори някъде след 2025 г.

В горите около Лиман обаче има различна гледна точка. Докато шепа бригади се борят в последната фаза на сраженията, "Азов" твърди, че е победила руските нападатели в Серебрянската гора. Бригадата, която наброява над 5000 души, се е отърсила от всякакви крайно десни асоциации, които руската пропаганда преди инвазията неуморно подчертаваше, и е една от елитните военни сили, съставена изцяло от доброволци. Членовете на бригадата казват, че има списък с чакащи за новобранци, което ѝ позволява да избира.

"Тавр" Богдан Кротевич, началник на щаба на "Азов", 31 г., твърди, че високият морал, сплотеността на подразделенията и желанието да се даде възможност на всички чинове да бъдат изслушани, което не е задължително да бъде показано на друго място, са били ключът към успеха - противопоставяйки стила на традиционния йерархичен модел на съветското командване. Културата на "взаимно уважение" има за цел да гарантира, че животът на войниците не се губи, а командирът подчертава младия възрастов профил на бригадата, със средна възраст "на юг от 35 години", като добавя, че ако си млад, "имаш отношение, конкурентен си, имаш какво да доказваш".

Високият морал и свежото мислене в по-добрите украински части няма да са достатъчни, за да се спечели войната за национално оцеляване, а спиращият характер на западната подкрепа на практика (въпреки оптимистичните изявления на политическите лидери) разочарова много украински войници. Тавр се оплаква, че досега Западът е доставял само оръжия, за да се получи "патова ситуация, която може би е удобна за Запада, въпреки че цивилните продължават да умират", като отбелязва, че най-малко осем души са загинали при бомбардировките в град Днепър и околностите му миналата седмица.

Дан Сабах, The Guardian. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.