0| 12327 |20.07.2025 АРТ ДЖУНГЛА

Взривено небе! Плющя и гърмя, призори дъждът кротна

Цяла нощ шуртя

Плющя. Гърмя. Дълго стихващи залпове. Пак. Цяла нощ. Май се побратими с Дъжда.

Езерото наду перки, мишците му наедряха, нискостеблените дървета затънаха до шия, натопиха мустаци в карамела на водата му. Храстите от опасващия по-високо бреговата линия венец хукнаха към високото, но водата беше съвсем по петите им, всеки момент ще залее четенистите им лица.

Гъските се евакуираха от Острова, който се сви подплашено от апокалипсиса, смали се, а-а да падне в плен. Малките гъсета се скупчваха около тях, друг път не видели страшния агресор. Пълна евакуация, люпилнята остана наполовина под вода.

Спасителни екипи наоколо не се мяркаха. Охраната се усили, един от воините подскачаше на един крак, имало е среднощна схватка. Кума Лиса пак е блокирала познатите маршрути по земя на хвъркатите, подписвала е с рижавата си опашка хоризонта, раздиран от волтовите дъги на заслепяващите светкавици. Кой знае колко гладни гърла я чакат в семейната хралупа!

Едно новородено в еленовото царство припна радостно след стадото - светеща на слънцето плюшена самоходна играчка, гръбчето му осеяно от трепкащи звездици. Весел акорд на апокалиптичната картина пред очите ни в ранната утрин ....

ИЗВАЛЯ СЕ. Цяла нощ шуртя зад прозорците. Небето от някой край святка, откъде точно трудно да го хванеш.

Дремеш на пресекулки. Тъкмо се унесеш и гръмотевицата те фрасне право по главата. Обръщаш се по навик на другата страна, макар и да знаеш, че тази маневра не лекува.

Призори и взривеното небе се успокои и дъжда кротна. Едва се долавя шепота му в оперените вече листа на дърветата.
Скачаш. Хвърляш се към прозореца преди още очи да си отворил. Синьо, синьо! Двуостра кама. Избожда очите.
Слънцето изстрелва право в заспалото ти лице цял сноп стрели.
Ослепяваш.

В следващият миг вече натискаш яко педалите. Не помниш как и кога толкова бързо си оседлал. Време само за байка. И трейла има по-опрятен вид, от двете страни на откритите места ти се усмихват с разноцветните си усмивки полските цветя. И освен обичайните поздрави, насрещните ездачи, като наближат на чуваемо разстояние като в прогнозата за времето отбелязват кратко: "Чудно време!", сякаш ти не знаеш. Връщаш паролата: "Прекрасно!", което означава няма как днес да не възседнеш байка!"

Цяла нощ ромоля. Призори, на разсвет кротна.

Черният кос "тръбач" разбуди горските обитатели в старата ферма на чичо Уйлям, вече парк и те се разшетаха - всеки по своите пътеки.
Гъските "преджапаха" езерото от малкия остров – спалня към стръмния бряг без да се напрягат и поведоха поотрасналите гъсета към ширналата се на всички страни сочна паша. Ама паша след дъждовете тия дни!

Мама кошута "изми" очите на мъничето си и оглеждайки се предпазливо нагази в избуялата трева - на места ги покриваше през глава.
Няма да мине и час и детските площадки с люлки, пързалки и катерушки ще се изпълнят с глъч от преплитащите се звънливи гласчета на малчуганите, които се издигат високо-високо в тензухеното светлосиво небе.