0|
7343
|14.09.2013
БИЗНЕС & ТУРИЗЪМ
Българското семейство харчи средно 300 лева за първия учебен ден
Около 300 лева средно харчи българското семейство за тръгването в първи клас на своето дете. Това сочат данните от телефонно проучване на компания, която оперира в България, Чехия, Полша и Словакия.
Сумата е по-ниска от разходите, които правят родителите за същата цел в Словакия - 490 лева, Чехия и Полша - еквивалента на около 590 лева. Същевременно обаче в България е най-висок делът на родителите, които дават джобни пари на своите деца - 84 на сто, при 66 на сто в Полша, 64 на сто в Чехия и 56 на сто в Словакия.
Повечето родители дават джобните на децата си на седмица - 94 на сто от българите, докато в Чехия и Полша това става веднъж месечно, посочват от компанията. Словаците пък най-често дават пари според нуждите на децата си, посочва БТА.
Средно в България джобните са не повече от 20 лева месечно за малките класове, като сумата расте с възрастта. В Чехия, Словакия и Полша средно джобните са около 45 лева, сочат данните от проучването.
У нас родителите са най-благосклонни - всеки трети (29 на сто) не се интересува за какво децата му харчат джобните си пари, като в Словакия например този процент е едва 16 на сто. В същото време българите са най-големите противници на използването на джобните пари за поощрение на децата - 47 на сто от запитаните посочват, че категорично не одобряват този подход. Едва 5 на сто от сънародниците ни използват джобните пари като мотивиращ фактор за добри оценки в училище, добро поведение или за помощ в домакинството.
Повечето родители дават джобните на децата си на седмица - 94 на сто от българите, докато в Чехия и Полша това става веднъж месечно, посочват от компанията. Словаците пък най-често дават пари според нуждите на децата си, посочва БТА.
Средно в България джобните са не повече от 20 лева месечно за малките класове, като сумата расте с възрастта. В Чехия, Словакия и Полша средно джобните са около 45 лева, сочат данните от проучването.
У нас родителите са най-благосклонни - всеки трети (29 на сто) не се интересува за какво децата му харчат джобните си пари, като в Словакия например този процент е едва 16 на сто. В същото време българите са най-големите противници на използването на джобните пари за поощрение на децата - 47 на сто от запитаните посочват, че категорично не одобряват този подход. Едва 5 на сто от сънародниците ни използват джобните пари като мотивиращ фактор за добри оценки в училище, добро поведение или за помощ в домакинството.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads