Банките – врагове или партньори?

Всъщност банката е юридическо лице - търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от Търговския закон; тя е частноправен субект, чиято основна дейност е публично привличане на влогове и предоставяне на кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. За да бъде икономически стабилна и от своя страна да обезпечи изплащането на влоговете на своите клиенти, Банката е задължена да събира своите вземания от длъжниците си.

Договорите за кредит се сключват между Банката като кредитор и съответните кредитополучатели на доброволен принцип и пораждат задължения, които страните по договора са длъжни да спазват.

Задълженията на кредитополучателите не се погасяват в случай на смърт, а преминават като част от наследството към техните наследници. Задължението по Договора за кредит е неделимо. Съгласно чл. 128, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, то остава неделимо и по отношение на наследниците на длъжника и може да бъде събрано изцяло от всеки един от тях.

По отношение на наследниците, се прилага разпоредбата на Чл. 60. (1) от Закона за наследството, а именно: „Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.” Наследниците се освобождават от задължението да погасяват задълженията на починалия наследодател, само ако са направили отказ от наследство. При неизпълнение на задължението, съгласно чл.128 от Закона за задълженията и договорите, вземането на кредитора по отношение на кредитополучателя е неделимо и същото остава неделимо и по отношение на наследниците на кредитополучателя.

Банката няма основания да извършва опрощаване на  задължения по предоставени кредити, а е задължена да ги събира от кредитополучателите и техните наследници, освен ако същите не са направили отказ от наследство по реда на чл. 52 от Закона за наследството.

Друг упрек пък визира факта, че банките „пощипвали” и „дялкали” от средствата на своите клиенти при теглене на банкомат; тайничко дърпали от парите ни и то не веднъж месечно, а всеки път когато поставите дебитната си карта в машината за пари.

Истината е, че в последно време се насаждаж опростенчески и изкривени представи в съзнанието на потребителите, като се подценява тяхната интелигентност и вече дългогодишния им опит  в боравене с дебитни и кредитни карти. Чудни същества, гноми и леприкорни, наети от банките, обитават банкоматите, и с миниатюрни инструментчета дялкат, скубят, разфасоват и докарват до изстъпления изстрадалия ползвател на банкови услуги.

Картовият бизнес е силно интернационализиран, основан е на стройни международни регулации, в които са определени нивата на защита на различните участници в пазара  - в това число т.нар. търговци, при които се намират ПОС терминали, сложни причини и начини на оспорване на транзакции и т.н. Банковите институции, включително и у нас, инвестират изключително голям не само финансов, но и технологичен и човешки ресурс, за да осигурят безпроблемно протичане на разнообразните разплащания през различни канали както на национално, така и на международно ниво. 

Само за една година  голяма банка в България е изплатила на своите клиенти, чиито трансакции – на банкомати и ПОС устройства  в страната и чужбина, или он лайн, по международни стандарти са признати за неоторизирани от картодържателя, сума от порядъка на 300 000 лева.
Дебитните и кредитните карти станаха масов метод за разплащане. Дори пенсиите се превеждат на карта. Анкета на сайта moitepari.bg  сред 1070 потребители, по-голямата част от които са заявили, че ползват банкова карта повече от 5 години.

От резултатите се вижда, че 27% от хората не знаят дали дължат такса за поддръжката на сметката си, а близо половината не са се поинтересували какви са таксите при теглене на пари от банкомат.

Малко над 40% от участвалите в анкетата ползват активно една карта, а една трета от тях - две.

Като основна причина за ползването на карта анкетираните са посочили превод на заплатата и удобството да не носят пари в брой. Въпреки че плащането на ПОС терминал с дебитната карта е без или с много ниска такса, хората предпочитат да теглят пари от банкомат и да се разплащат на ръка, показват резултатите. Под половината от плащащите по този начин (38%) са пожелали банката да ги уведомява с  sms съобщение за всяка транзакция. Повечето от анкетираните предпочитат да теглят суми между 300 – 400 лв. или 100 – 200 лв. два до пет пъти месечно.

Под три процента от анкетираните притежават т. нар. виртуални карти за пазаруване в интернет.

Валерия Стойкова осведомява във в. Стандарт: Максимум 150 евро може да загубите, ако някой се опита да източи банковата ви карта или ви ощети при пазаруване онлайн. Останалата сума се поема от банката в зависимост от нейните правила, така че загубата на клиента може да е доста под 150 евро. Клиентът може и нищо да не загуби, като се възползва от правото за нулева отговорност и веднага уведоми банката си за загубата или кражбата на кредитната карта. За тази възможност информират от MasterCard и обясняват как безопасно може да се пазарува онлайн.

Според правилата на ЕС в срок от 7 дни след покупка по интернет клиентите могат да върнат стоката, без да посочват причина за отказа. За по-голяма сигурност експертите съветват да се търсят уебсайт адреси, които започват с https:// ("S" означава сигурност) и имат икона на катинар в долния десен ъгъл на лентата на браузъра. Задължително е да се пазят записите на онлайн транзакциите, защото на практика са фактури.

Вярно е, че измамниците вървят една крачка пред всички технически новости във всяка област. Не значи обаче, че няма да се правят опити това правило да се промени. За целта всички трябва да се включим в начинанието, още повече когато става въпрос за парите ни. Защото зачестилите измами с банкови карти не може да бъдат овладени по друг начин освен с общите усилия на всички участници във взаимоотношенията банка клиент.

Съгласно чл. 57 от Закона за платежните услуги и платежните системи, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги, сиреч банката, възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция. От една страна са банките, които са длъжни непрекъснато да инвестират пари във все по-модерни системи за защита и предотвратяване на измамите. Вярно е, че когато някой трезор се опита да икономиса от тези доста значителни разходи, веднага започват и пробивите. От другата страна сме ние, ползвателите на банкови карти, които имаме задължението поне да спазваме изискванията. А не да прикачим с кламер ПИН-кода към картата, а после да се чудим как са ни обрали. Всъщност тези случаи се разгадават много бързо - щом парите са изтеглени 5 минути след открадването на картата, ясно къде е бил кодът. Защото и най-гениалният хакер не би го разбил за толкова кратко време.

За да осуетят бъркането в сметките ни, IT специалистите на двете най-големи картови организации в света - Visa и MasterCard, представиха преди време най-ефикасните си разработки - защити чрез въвеждането на второ ниво на авторизация на картодържателя при транзакции или плащания с допълнителни защитни пароли. Те се наричат Verified by Visa или MasterCard SecureCode и са различни от ПИН. Защитата е по-известна още като 3D парола. Тя важи за всякакъв вид банкови карти и е валидна само при ползването на картата в интернет, при дистанционно пазаруване и плащане на сметки. Услугата е безплатна и повечето големи банки в България я предлагат.

За да придобиете тази защита, трябва да влезете в сайта на банката -издател на вашата карта, и да активирате услугата, въвеждайки своя стойностна парола, която само вие знаете. Тя трябва да съдържа между 8 и 11 знака и да отговоря на известни изисквания, които ще прочетете в упътването на страницата на банката.

Смисълът на тази процедура е, че така само вие знаете паролата и никой друг не е свидетел на нейното въвеждане, няма и хартиен носител, който може да бъде откраднат при едни или други обстоятелства. Времето на действие на паролата е колкото продължителността на самата карта и не е нужно да се сменя за по-сигурно.

Тази парола е ценна и с това, че защитава картата първо при търговеца, където най-често стават измамите - с въвеждането на код за достъп и други данни, които може да се копират. Ако търговецът не поддържа тази парола, картодържателят може да оспори транзакцията. 3D паролата е като още един катинар на вече заключена врата, защото тя се въвежда след всички останали - ПИН, потребителски код и т. н. Банките предлагат тази допълнителна парола за всяка карта и горещо я препоръчват.

Друго тяхно предложение е т. нар. виртуална карта. Тя също е предназначена единствено за пазаруване в интернет. В нея се прехвърлят само парите, които са необходими за конкретната транзакция. И дори картовите данни да бъдат копирани, след плащането тя остава празна и нищо не може да се измъкне от сметката. На практика хакерът няма достъп до парите в сметката ти и в най-лошия случай ще дръпне само сумата за покупката, ако уцели момента, казват специалистите в тази област. Виртуалната карта е защита, която е разработена преди verified паролата и е малко по-неудобна заради повечето операции, които трябва да се направят преди самото пазаруване, а системата на защита е малко по-проста.

Просто вие решавате какво да изберете!