През годината „Булгаргаз“ е използвал едва 23% от резервирания капацитет по споразумението. Разходите за неизползваните мощности на входната точка Странджа 1/Малкочлар възлизат на 250,458 млн. лева.

 

Заради ликвидните затруднения дружеството е спряло плащанията по месечните фактури към „Боташ“ още през юли 2024 г. В момента двете страни водят преговори за предоговаряне на условията.

 

Договорът между „Булгаргаз“ и турската държавна компания „Боташ“ беше подписан през януари 2023 г. по време на служебното правителство на Гълъб Донев. Споразумението е със срок от 13 години и беше представено от тогавашния служебен министър на енергетиката Росен Христов и тогава президента Румен Радев като гаранция за енергийната сигурност на България след спирането на доставките на руски газ. То осигурява достъп до турските терминали за втечнен природен газ и газопреносната мрежа, но задължава „Булгаргаз“ да плаща фиксирана такса за резервиран капацитет независимо дали той се използва. По данни на Министерството на енергетиката това струва на дружеството близо 1 млн. лева дневно.




Независимият одитор е изразил квалифицирано мнение по финансовия отчет. Според него договорът има характеристиките на т.нар. обременяващ договор по международните счетоводни стандарти, тъй като разходите по него надвишават очакваните икономически ползи и следва да бъде начислена провизия. Ръководството на „Булгаргаз“ не приема тази оценка и поддържа тезата, че споразумението гарантира сигурност на доставките, диверсификация и обществена полза.

 

Споразумението се превърна в едно от най-оспорваните решения в българската енергетика заради високите разходи и ограниченото използване на резервирания капацитет. Само през 2025 г. „Булгаргаз“ е платил 250,5 млн. лева за неизползван капацитет, а преди дни дружеството и „Боташ“ подписаха протокол за временно замразяване на договора за 15 месеца. През този период България ще плаща само за реално използвания капацитет, докато двете страни водят преговори за промяна на условията съобразно пазарната ситуация.

 

Освен по договора с „Боташ“, дружеството е отчело и 34,7 млн. лева разходи за неизползван капацитет за регазификация и пренос през терминала за втечнен природен газ в Александруполис.

 

Финансовият отчет показва още, че брутната печалба от продажбите на природен газ е намаляла почти двойно – до 60 млн. лева при близо 119 млн. лева година по-рано. Общите приходи от дейността са спаднали с 4,36% до 1,43 млрд. лева, а разходите възлизат на 1,66 млрд. лева.

 

Сериозен проблем продължават да бъдат и задълженията на „Топлофикация София“. Просрочените вземания от дружеството са нараснали до 1,287 млрд. лева при 985,5 млн. лева година по-рано. Според отчета това е довело до допълнителни разходи за лихви в размер на около 50 млн. лева.

 

В оперативно отношение „Булгаргаз“ отчита леко увеличение на доставките. През 2025 г. дружеството е доставило 18 млн. MWh природен газ, което е ръст от 1,5% на годишна база. Продадените количества обаче намаляват с 1,4% до 17,55 млн. MWh.

 

Основен източник на природен газ остава дългосрочният договор с Азербайджан, по който са доставени над 10 млн. MWh. Закупени са и над 7 млн. MWh втечнен природен газ чрез седем карга. Аварията на терминала в Александруполис в началото на годината е наложила част от доставките да бъдат пренасочени към терминали в Турция.

 

Въпреки опитите за разширяване на дейността на съседни пазари, „Булгаргаз“ продължава да губи пазарен дял в България. През 2025 г. той намалява до 60,23% при 61,87% година по-рано и над 76% през 2022 и 2023 г.