Кабинетът размрази проекта Горна Арда

През май 2009 г. австрийците се договориха със ССG да изкупят около 30-процентния им дял в ХЕК “Горна Арда“. Подписано бе тристранно споразумение и със съакционера НЕК за евентуалното влизане на ЕВН и “Алпине бау“. На тази база бе спряно временно арбитражното дело, заведено от турците срещу НЕК с претенции за нанесени щети на стойност 75 млн. евро заради неизпълнени ангажименти.

“Примирието“ изтича на 13 септември и това налага предприемането на конкретни действия, обясни пред журналисти министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, който дойде на поста от компанията на ЕВН в България, снабдяваща с ток югоизточната част на страната.

Сега издаденото писма за подкрепа на австрийците, което по същество не представлява държавна гаранция и не ангажира бюджета, ще послужи за окончателното оттегляне на претенциите на турците, обясни Трайков.

Той не пожела да навлиза в повече подробности около бъдещата реализация на проекта. Но си позволи да открехне завесата за това, че най-вероятно България ще намали участието си в хидрокаскадата.

Нашият съвет към “Българския енергиен холдинг“ като принципал на НЕК и към самата НЕК е да се вземат решения според финансовото състояние на дружеството, подчерта Трайков.

“Националната електрическа компания“ отчете в същия ден леко подобряване на положението си, намалявайки с 9 млн. лв. загубата, т.ес до 33 млн. лева.

Целта е НЕК да се ангажира с минимални финансови средства и да остане с дела си от апортната вноска от терени в проекта “Горна Арда, допълни министърът.
Не е ясно какъв дял би донесла оценката на терените, върху които трябва да се построят бъдещите язовири от хидросъоръжението - “Мадан“, Сърница“ и “Ардино“.

Предишното ръководство на НЕК, което бе сменено преди дни, считаше, че участието на държавата трябва да се запази в рамките на контролния пакет от 51%.

Предишните оценка за стойността на проекта бяха за 310 млн. евро. Сега при по-консервативни оценки проектът ще е около 500 млн. евро., счита министър Трайков.

Предстои изясняването на акционерното участие, което ще определи и с каква част от необходимите средства ще се ангажира НЕК.

Австрийците настояваха проектът да се реализира като корпоративен, което им позволява да придобият собственост върху бъдещите язовири и да се разпореждат с количествата вода в тях. Според бившите шефове на НЕК ЕВН и “Алпине“ имат интерес и към обединяване на “Горна Арда“ с другата хидрокаскада “Долна Арда“.

Регионалният мениджър на ЕВН за България Щефан Шишковиц нееднократно е заявявал, че компанията му има огромен интерес към реализацията на “Горна Арда“, за да си осигури собствено електропроизводство за потребителите си в региона и да не зависи в толкова голяма степен от електроцентралите.

От кабинета пък посочват като ползи за България, че очакваното 440 гигаватчаса годишно производство на електроенергия от каскадата ще допринесе за постигането на целите на страната за дял от 16 на сто производство на ток от възобновяеми енергийни източници до 2020 г.

“Построяването на съоръжението ще повлияе позитивно за развитието на Западните Родопи, където има висока безработица. Разчетите сочат, че само за изграждането на хидровъзела "Мадан" през първите две години ще бъдат разкрити около 700-900 работни места. При пълното разгръщане на строителните работи по трите обекта ще бъдат ангажирани 2400-2700 души“, се посочва в правителственото прессъобщение.