Скочи кредитният рейтинг на България

Икономистите коментират рейтинга на България от гледна точка на благоразумната фискална политика на правителството и ниския брутен дълг; стабилните перспективи за растеж в средносрочен план и членството на страната в ЕС. Тези силни страни до известна степен се уравновесяват от големите външни дисбаланси и свързаните рискове в резултат на неблагоприятната икономическа среда, които очакваме да продължат през 2010 година.

По мнение на експертите България продължава да е изправена пред икономически рискове поради несигурната перспектива за външно търсене и рязкото свиване на външния канал за търговски кредит, което въздейства отрицателно върху вътрешното търсене. В резултат на това дефицитът по текущата сметка, който през 2008 г. достигна 25.4% от БВП в условията на прегряваща икономика, рязко се сви и се очаква да е около 10% през 2009 г. (очакваме той изцяло да бъде финансиран от приток на ПЧИ). Очакваме спад на БВП от около 6% през 2009 г. и още 2% през 2010 г., последван от положителен растеж през 2011 година.

Голямата корекция на външните баланси и реалната икономика на страната - чрез очаквано намаление на реалните и номинални заплати- създаде на българското правителство значителни бюджетни предизвикателства поради големия спад на данъчни приходи, по-специално ДДС. През първата половина на 2009 г. бюджетният излишък бързо се превърна в дефицит, положение влошено от парламентарните избори през юли 2009 г. и свързаното увеличение на дискреционните разходи. Новото правителство обаче бързо промени ситуацията посредством корективни бюджетни мерки. Следователно през 2009 г. очакваме дефицит от до 1% от БВП, най-ниския в ЕС. Също толкова нисък дефицит се очаква през 2010 г. въз основа на плановете на правителството да осъществи значителна бюджетна корекция. Считаме, че тези мерки показват ангажираността на властите за фискална дисциплина в подкрепа на паричния съвет. По наше мнение текущата фискална предпазливост, ниският правителствен дълг и запазването на фискалния резерв (който спадна от 2008 г. на над 12% от БВП през 2009 г.) осигуряват подходящи буфери срещу фискалния натиск в резултат от текущата икономическа корекция.

Предвид тежката рецесия считаме, че стабилността на финансовия сектор ще продължи да бъде под натиск. Банковата система изглежда добре капитализирана (показател за капиталова адекватност от над 17% от БВП през октомври 2009 г.), което осигурява подкрепа при продължаващото влошаване на кредитния портфейл, с увеличаването на дела на необслужваните кредити в общия размер на кредитите. Освен това се успокояваме от факта, че западните банки, които имат почти 85% пазарен дял в България (като гръцките банки доминират с около една четвърт от общия пазарен дял), изразиха своята решимост да подкрепят своите български дъщерни предприятия.

"Стабилната перспектива отразява нашето мнение относно поетия от правителството ангажимент за поддържане на фискална дисциплина. Считаме, че това вероятно ще се демонстрира от пълното изпълнение на бюджетния план и допълнителните мерки за намаляване на дефицита, ако съществуващата тенденция към спад доведе до по-силен бюджетен натиск от предвиденото," каза анализаторът на S&P Марко Мршник. "Перспективата се основава и на нашите очаквания, че правителството ще реализира структурни реформи в системата на социалното осигуряване, по-специално в сектора на здравеопазването, въпреки неблагоприятната икономическа конюнктура."

Вярваме, че властите успешно ще поддържат паричния съвет, както и че чуждестранните банки майки ще продължат да финансират своите местни дъщерни предприятия.

Едно дълготрайно подобрение на условията на външно финансиране би подкрепило рейтинга на сегашното му равнище. Ако фискалното изпълнение се отклони от желаната от правителството посока (подкрепена от балансираните бюджети) или ако външната финансова ликвидност се влоши, рейтингът на България може да се окаже под натиск за понижаване.