Срокът на закрила на правата на артистите-изпълнители и на продуцентите на звукозаписи ще се удължи от 50 на 70 години за записи на изпълнения и на звукозаписи.
 
Аргументът е, че изпълнителите обикновено започват своята кариера млади и досегашният 50-годишен период на закрила често не защитава техните изпълнения през целия им живот, не им позволява да се позоват на правата си, да предотвратят или ограничат нежелано използване на изпълненията им приживе. Промяната се отнася и до правата на продуцентите на звукозаписи, но само при някои записи на изпълнението и при известни условия, които обезпечават ефективното удължаване на срока на закрила за изпълнителите.

Въвежда се в по-голяма степен защита на артистите-изпълнители в случай на неефективно пазарно поведение на продуцентите на звукозаписи. Проектът на закон уеднаквява терминологично някои понятия от българското законодателство с такива от европейското законодателство в областта на интелектуалната собственост, като заменя термина „разгласяване" със „съобщаване на публиката".