БСП да кажат, защо плачат за петолъчката, а се гордеят с къща в Калифорния

Година след година – нищо ново. Гола заявка за избори и властта. Без сериозни аргументи. Без заряд и барут. Да попеем, да се видим, да си побъбрим. Не е лошо, но нали трябва да е по-различно от селски събор или фолклорен фестивал. Вместо към бъдещето, погледът се обръща отново и отново към миналото: какъв ред имаше, заводите работеха, съветските другари помагаха, ладите и москвичите бяха супер, а хладилниците Зил – мечта. Прагът на мечтите бе посипан с нафталин и този път.

Корнелия Нинова направи каквото можа. "Шайката си отива, народът остава и той трябва да избере пътя си", заяви тя пред събралите се „червени“. "Тази шайка пороби народа си, открадна България, тя си създаде правила и закони, които ги направиха безнаказани", – каза още тя. И Антон Тодоров наричаше ГЕРБ „шайка“, после стана депутат и хард идеолог на управляващата партия. Нинова едва ли върви натам, но не е лошо да порови в българския език за друг израз.

"Народе, посегнаха на най-святото ни, на правото ни да мислим свободно, да говорим свободно, да бъдем с различно мнение, да бъдем хора с достойнство. Събра ни и настоящето, тревогата, че изчезваме като народ, болката, че сме най-бедни в Европа“, каза още Нинова и посочи, че достойни пенсионери живеят с 200 лева. Благодарение и на БСП, бе редно да допълни.

Казаното от Корнелия е истина, но е само констатация. Всички са наясно, няма новина. А можеше да заяви: „Победим ли на избори и влезем в управлението страната ни за една година ще мине две места напред в ЕС, доходите ще се вдигнат двойно - в резултат на борбата с корупцията, събирането на половината от 16-те милиарда изчезнало ДДС и разрушаването на модела #Кой“. Едно изречение, но така и никой от уж опозиционната БСП не го произнася. Аргументираните обещания не са популизъм.

Нинова каза още: „Не трябва да си правим илюзии, сигурно и в нашите редици ще има хора, които няма да приемат предложението ни към народа ни. Не се отказвайте, колкото и да е трудно. Бъдете неподкупни, да бъдем последователни, за да ги докараме докрай“.

Това за неподкупните да го каже на олигарсите в партията. Да тръгне срещу тях и обвързаностите им с кръгове от управлението, сивия сектор и дори мафията. Тази е важната битка.

В БСП така и не намират смелост да споменат публично името на Делян Пеевски и вредите, които нанася кръгът около него или който той представлява на държавата. Влиянието му в БСП съвсем не е слабо. Но за това не се говори. Нито дума и за уредените обществени поръчки, за режисираните търгове, абсурдните поправки в закони, неограничената власт на прокуратурата, липсата на реформи в съдебната система, здравеопазването, образованието, ръководната роля на мафията в (не)развитието на страната, подводните рифове в проекта АЕЦ – Белене, криминалните схеми, подкопаващи от години енергетиката, истината за КТБ, сгромолясаното МВР и превзетите от Пеевски служби, използваните като бухалки НАП, ДАНС и КПКОНПИ, пародията „свободно слово“… Списъкът е дълъг и страшен, но Корнелия и тези край нея не говорят за него. Разчитат на емоции и декларативност. Ние сме добрите, а те – лошите отдавна не върши работа. Промяната е хубаво нещо, освежава, дава надежди, но хората искат да чуят конкретни неща, които ще доведат до конкретни резултати. Както бе казал премиерът на Сингапур Ли Куан Ю, „Ако си решен да се бориш с корупцията трябва първо да вкараш в затвора трима от своите приятели“. За да критикуваш ГЕРБ и управлението, трябва първо да изрежеш гнилото в своята партия. Крайно време е в БСП да изпратят в историята „благоевско-димитровските традиции“. Те са донесли на България повече беди, отколкото ползи. Сигурно ще има отлив на поддръжници, но за какво са ти „чугунени глави“, които леят сълзи за Сталин, Вълко Червенков и Тодор Живков? Чехия, Словакия, Словения, Полша и Хърватска са добър пример с левите си модерни формации. На БСП фатално и липсва съвременна идеологическа платформа. Затова и самотници като Елена Йончева (от гражданската квота), Антон Кутев и още неколцина единствени влизат в сблъсък с опонентите. Италианецът Норберто Боббио отдавна постави „ултиматум“ на лявото да изостави миналото и завещаните ценности. „Има ценности сега, в настоящия живот, които ни дават сила да вървим напред“, - казва Боббио. В „новите“ той вижда прагматизма, естетическия позитивизъм, доверието в правото като право за всеки и др. И най-важното: човек да разчита на своя ум и ръце а не на държавата и социални помощи. Както казва Вирджиния Улф: „Да имаш персийски котарак е добре, но още по-добре е да имаш и кола, и жилище… Това те прави независим“. За икономически възход говоря.

Далеч съм от мисълта да давам съвети на когото и да било. Всяка партия да си носи кръста, петолъчката и глупостта на своите лидери и членове. Но ако си поне малко  загрижен за обществения интерес, трябва да знаеш как изглеждаш отстрани. Вътрешните заблуди са силни и опасни.

"Социализмът умря, защото шепа партийни величия изгубиха усет за реалността, концентрираха в ръцете си огромна власт, придобиха огромни богатства. Диктатура на пролетариата за тях бе: „аз – диктатор, останалите – пролетариат, работещ за мен“. Казал го е Владимир Путин преди пет-шест години. Дали си е взел поука – сами си отговорете.

Металургичния комбинат „Кремиковци“ е открит през 1963 г. Построен от съветски специалисти и оборудване. И досега някои тъгуват по него, макар много години да е работил на загуба.

„Кремиковци“ е почти копие на Бхилайския металургичен завод в Индия, изграден от съветски специалисти през 1955 г. Още в онези години индийският завод произвежда много повече продукция от нашия. Днес „Кремиковци“ е мъртъв, а Бхилайския, след модернизация от британци и американци, произвежда и изнася продукция в Япония, Китай, Франция, САЩ, Великобритания, Германия, Русия, Испания, Италия и др.

Не е лошо на Бузлуджа да се казват тези неща. Както и че брутният вътрешен продукт на Русия е 18 пъти по-нисък от този на САЩ. Осемнайсет пъти означава 1,8 трильона долара срещу 19,8 трильона. Кошмарна разлика, като се има предвид, че Русия е най-богатата страна в света на природни ресурси.

Да поговорят на Бузлуджа и за това, че децата и внуците на повечето „червени“ са в САЩ, Англия, Германия, Франция, Испания, Скандинавия и Канада, а не в Русия. Да си кажат защо е така, а не да славят сърпа и чука, а да се хвалят с къщата на унучето в Калифорния… Егати лицемерието.

И когато социалистите запеят: „Нас червеното знаме роди ни“ от култовия „На всеки километър“, да не забравят, че поета Найден Вълчев е получил за текста 14 лв хонорар… По същото време левият, преследван от хунтата Микис Теодоракис (на 29 юли навършва 93 години) в Гърция е получавал 150 пъти по-голям хонорар за своя песен. За Горан Брегович днес да не говорим.

Затова Борисов се гъбарка с БСП, макар да е наясно, че ако „червените“ се хванат сериозно за работа, няма да му е лесно. Кучето е заровено в "ако се хванат".

Борис Петков