Четвърти километър

Понеделник, 30 август
„Основният белег, на истинската лютеница, пише „24 часа”, се усеща не в устата, а на... задника. Ако не ти боядиса гащите, значи е менте, казват стари домакини, които от младини са край казана.” А тая, която се продавала в магазините, била правена с китайско доматено пюре, което изобщо не цапало…
Така ще е за сега. Пък по-нататък ще почнат да правят и готова лютеница. Разследване на „Монитор” показва, че повечето сувенири с национални символи, които се продават в столицата, били изработени в Китай - от ключодържатели със статуята „Света София” и катедралата „Св. Александър Невски”, та до тениските и шапките със знамето и герба на България.
Но, както се казва, най-интересното тепърва предстои. Миналата седмица се писа, че китайската икономика окончателно е изместила японската от второто място. През второто тримесечие на годината малко забавила темпа. Ама колко забавила – от 11.9 на 10.3 на сто. Представяте ли си за какво става на въпрос, както казват добре образованите българи? А Бисер Манолов вика в „Стандарт”, че най-късно до 2020 г. Китай ще стане икономическата суперсила на света.
Ало, пенсиите, Манолов съветва да се инвестира в ренмимби (юани)! Вика, че нямало валутен риск, всички финансисти били единодушни, че стойността им ще се покачва.

Какво нещо! Доскоро имаха една обща дума за ориз и за храна. И като се поздравяваха си казваха “Чефан ла?”, което буквално преведено значи “Ял ли си?” Обаче се сбъдна вица, че ще стане страшно, когато китайците се усетят, че досега са яли само гарнитурата…
Както и да е, поне е евтинджок. Друг е въпросът, дето беше рекъл некой, че хубавият живот е скъп. А евтиният не е така хубав…

Подуправителят на БНБ Калин Христов съобщил, че се увеличило търсенето на стотинки. Търговците се запасявали, за да могат да връщат ресто. Щото много хора, не само пенсии, седят и чакат за 1-2 стотинки.
Чета какво обяснява една гражданка за земетресението в софийския кв. „Изток”: „Чух странно бумтене и след секунди земята се разлюля. Тъкмо обядвах и вафлата ми падна от масата.”
Ами, ако обядът ти е вафла, петте стотинки са пари! Но по-страшното е друго и вие го виждате всеки ден по улиците. Хората, които си говорят, гаче са с хендсфри, без да са с хендсфри… Защото, както казваше колегата Джером, „шест шилинга на седмица не могат да държат душата и тялото здраво споени.” И душата си взема свободен ден…
А пък надвилите си на масрафа народи се чудят как да се чекнат… АП съобщава, че сред канадските фермери било много модерно да поят кравите с вино, за да се подобри качеството на месото.
Колко са прости! Българинът предпочита той да се направи на говедо, а пържолата да е трезва. Ефектът е същият, но е къде-къде по-евтино. И като те напъне алкохолният глад, каквато и да е пържолата, ти е мед. То затова народът е рекъл, че да раниш пиян е като да кичиш умрял. Едно, че нема край, и друго, че нема значение с какво…

Вторник, 31 август
„Сигналът на групата” Данчо Караджов помоли българите да свидетелстват, че той е работил (пял) през годините. Щото изгорял архив на Концертна дирекция и ветераните не могат да докажат трудов стаж за пенсия. И Бойко веднага обеща да оправи нещата. По тоя повод „Стандарт” коментира: „Борисов не бърка, като изживява повечето народни болки като свои, но по принцип е по-добре проблемите да се изкореняват по силата на общовалидни норми.”
Не, колеги, по принцип Борисов бърка. Хорските болки нямат край. Както казваше Спиноза, светът не е създаден със специалната цел ние да се чувстваме добре в него, което означава, че лошите неща се случват и ще се случват. Единствено Бог може да помогне в персонално качество. Не е възможно всички 7.5 млн. българи да си имаме индивидуален премиер и да го занимаваме с личните си болки. От друга страна премиерът трябва да е изключителен мерудит, пардон, ерудит, за да откликне адекватно на всеки проблем.
Като Го споменахме… Във Варна рекъл: “Румънците са ползвали над 1 млрд. евро от ЕС, за да модернизират пристанище Констанца, а ние сме се набълбукали със заеми”.
Попитах тълковния речник за думата „набълбукали”, щото сефте я чувам. Пък той ми отговори: „Непозната дума без предложения за замяна, които ги има в речника”. Излиза, че набълбукам е неологизъм, създаден лично от премиера. (Ако не е от пожарникарския социолект, който признавам си, не познавам.) Значи, освен всичко друго, той е и нещо като проф. Балан на нашето време. Та така погледнато, може би лапсусът е верен. Щото мерудит е човек, който изскача от всяко гърне.
Ало, БАН! Института по езикознание! Не мой дремахте. Спомнете си как едно време Тато, като направеше некоя езикова грешка, което не беше рядко, веднага припкахте да я вкарате като дублетна форма в речниците. И народът имаше избор. Ако иска да говори правилно, ако иска – като Тодор Живков…
Пък Каракачанчето вика пред „Новинар”: „През 1989 г. се положиха основите на една традиция в нашата политика да пробиват нахални, брутални, комплексирани и безогледни хора.”
Според мен с това изказване визира всички политици, освен себе си, а не само Бойко.
„Не мога да си представя, вика още Каракачанчето, къде другаде чужд посланик ще се изявява като главен прокурор, като главен съдия и главен полицай. Ами чудя се защо не вземем американския посланик да го направим премиер и да хване да ни управлява.”

Между другото идеята не е нова. В архива на Григор Начович има писмо от 1919 г. до президента Уилсън, в което се иска САЩ да ни вземат като подмандатна територия за 50 г., щото не сме били кадърни да се управляваме сами. Обаче на американците тогава не им било до нас. По него време те (както и другите Велики сили) потривали радостно ръце от започнатия от Ленин експеримент. Даже дали на Троцки $20 млн. помощ за революцията - 10 млн. от щатски фондации и 10 млн. дарение от евреина Яков Шиф. И така по-нататък в историята, вместо да станем 49-ият щат на Америка (след Аризона), за малко не станахме 16-ата Задунайска република... И чак когато Паси стана външен министър, се създадоха благоприятни условия САЩ да гледат на нашата външна политика като на своя вътрешна...
Като заговорихме за брадарушките… Обама вика, че "във вторник, след повече от 7 г., САЩ ще сложат официално край на бойната си мисия в Ирак и ще завършат един важен етап от отговорното приключване на войната".
Да не се чудите какво означава „отговорно приключване”? Нищо. Евфемизъм на „малко се поусрахме в Ирак”… Мисля, че скоро ще напуснат и Афганистан също така отговорно. Даже като гледам и още по-отговорно.
А ние ще пращаме бойци на първа линия…

Сряда, 1 септември
Борис Бекер бил страшно изумен, че на следващия ден след срещата с Борисов на тенис, снимките му са на първа страница по всички вестници. Не ми се иска да го разочаровам, но заслугата не е негова. Снимките му са там само по една причина – неписан закон на българските вестници е да слагат по една, а понякога и по две снимки на Бойко на първа страница. Което не пречи, разбира се, да се пускат снимки и на вътрешните страници. Веднъж преброих в Часовете - имаше снимки на Борисов на 1, 2, 4, 5, 8, 30, 31 и 32 стр.
Но знаете ли какво ми прави впечатление със снимките на Бойко. Дали го грижите много затиснаха, но вече излиза все намръщен, да не кажа кисел. Което не е добре, действа потискащо на електората. Британски невролози доказаха, че и овцете предпочитат усмихнати човешки физиономии, пред ядосаните. Ако на вратите към столовата им се сложат снимки на усмихнат и на намръщен човек, овците минавали само през вратата с усмихнатата снимка. А хората са като овцете.
Ало, пенсиите, да не се чудите защо в трамвая никой не ви отстъпва. Ами щото гледате като бизони, затова!
Божо Димитров каза оня ден: „Говори се, че глухоняма рускиня проговорила, след като се поклонила пред мощите.”
Обаче в „Стандарт”, който твърдо се е заел да превърне Созопол във втори Йерусалим, това „говори се” напуснало територията на слуховете и станало „вест”: „Чудо! Туристите вече два дни събират тен на опашка пред созополския храм "Свети Георги". Причината - там са чудодейните мощи на Йоан Кръстител. А те вършат чудеса…”
Не знам какво да кажа. Ако мощите верно са на Кръстителя, то е много възможно те да вършат чудеса. Щото, както знаете, Кръстителят е братовчед на Христос. (Братовчедството не е от вчера). Но ако това за глухонямата рускиня е измама, тогава цялата история става жестока гавра с хилядите „слепи и глухи, болни и сакати”, които търсят изцеление на най-невероятни места. Ситуацията го налага. При социализма бяхме прехвърлили вярата в Бог на здравеопазването, но след реформите хората все по-често гледат към небето… Щото здравната система… Чак не ми се вярва, че са уволнили д-р Владимир Атанасов, шеф на спешното отделение в “Царица Йоанна“, щото рекъл, че в МЗ работят и “олигофрени“. Че кой не знае, че повечето са олигофрени и не от вчера! И д-р Атанасов най-добре знае, че са докарали нещата до там, че Господ да ни е на бърза помощ…
Знаете ли каква е разликата между молитвата и доктора? Няма случай молитвата да е убила някого. При Господ няма понятие като „лекарска грешка”. Ако изобщо може да става дума за грешка, тя е може би в това, че е създал човека чак на 6-я ден, когато е бил вече уморен. Защо е трябвало да създаде първо светлината? Дето вика Елън де Дженерес, ”В началото нямаше нищо. И Бог каза „Да бъде светлина!" И биде светлина. Продължаваше да няма нищо, но вече се виждаше много по-добре.” Малко като сегашното управление. Не се прави почти нищо, но има пълна прозрачност…
Между другото в „24 часа” д-р Атанасов разправя, че когато започнал навремето работа в бърза помощ, колегите му казали: „Първото нещо, което ще разбереш, е, че болният не умира толкова лесно. А второто е, че ние с нещо можем да му помогнем…”
Затова се молете, братя. Може преди да идете на доктор, може и след това. Не, след това може да не може… Даже и да не сте съвсем убедени, че има Бог, пак се молете. Блез Паскал казва: „Първо - или Бог съществува, или не. Второ - аз мога да вярвам или не. Губя единствено в случая, че той наистина съществува, а аз отричам това. Така че по-добре да вярвам, защото риска е минимален.”

Четвъртък, 2 септември
Разбили колата на ветеринар №1. Спрял пред едно заведение да се види с приятели. И некой му счупил задният десен прозорец на новичкия джип. Откъде ветеринарният инспектор има пари за скъп джип, сега нямаме време да разпитваме. Когато г-н Войнов видял пораженията върху инвестицията си, веднага звъннал на министър Найденов, който автоматически пристигнал на местопроизшествието. Министър Найденов звъннал на вицепремиера Цветанов, който наредил веднага да се осигури охрана на ветеринаря и информирал премиера за инцидента…
С основание „Труд” пише: „Властта на крак заради счупено стъкло на джип”.
Целият шум е да се внуши, че едва ли не фелшерът е бил жертва на покушение от страна на „Дупетата”. Истината ви казвам, цялата тая история с „Дупетата” много намирисва. Лично аз предпочитам дупето на германски салам, който е направен от чисто месо, отколкото средата на български салам, тъпкан в некой гараж… Като си помисля с какво и как се пълнят и все се сещам за вица за пълнените чушки на едноръкия готвач…
Пък Станишев вика: "След като минаха цялата флора и фауна, преминаха на към човешката анатомия. С тревога си задавам въпроса върху коя част на тялото ще кацне фантазията на пи ар отдела на МВР”.
Демек, следващата операция може да бъде кръстена „Пенисите”, или с някой от многобройните простонародни синоними на тоя научен термин… Възможно е. Но ми се струва лицемерна тревогата на Станишев. След всичко, което се изписа… Разтревожила се котка от суджук, дето се вика…
Ей, като стана дума, да ви предупредя: внимавайте до какво се докосвате. Британски учени изчислиха, че англичаните, пипайки разни неща, на ден се докосвали до 15 чужди… такова. Като имате предвид ние колко си мием ръцете след тоалетната, мисля, че на ден докосваме по 50…
Ако някой ачигьоз репортер застане пред тоалетната на НС колко ли депутати ще наброи да излизат със сухи ръчички? Ама ги мързи. Съвременната журналистика се прави от гъз и през прозореца…
Борис Бекер рекъл: „Бойко Борисов е премиерът, който играе най-добрия тенис. За съжаление не говори английски и това постави бариера между нас.”
В „Новинар” турили до тоя цитат и мисълта на Гьоте: „Тези, които не разбират нищо от чужди езици, не знаят нищо и за майчиния си език.”
Дълбоко невярна мисъл! Няма да е пресилено, ако се каже, че цялата власт виси само и единствено на езика на Бойко.

Петък, 3 септември
Веждито предлага на заслужилите български артисти да се даде орден, който да носи и месечна пенсия. Обяснява и как ще се прецени кой е заслужил. При писателите, вика е лесно: "Когато сложиш на масата творчеството на един писател, когато една над друга книгите се издигнат, един ще има 50 см., а друг 10 см."
Бас слагам, че е направил това изказване в състояние на алкохолно опиянение. Веждито изповядва руския възглед, че в малки дози алкохолът е безвреден във всякакви количества и пие само малки водки. Което стршно дразни келнерите и те редовно му правят номера от сериала «Хотел Вавилон», там дето оня си топеше... Както и да е.
Това изказване на министъра на културата поставя под дълбоко съмнение културата на министъра. Но нека го кажем направо, без да увъртаме като интелектуалци: доста е прост Веждито. Лично сме го чували в кръчмата на Блъсков да изповядва житейските си приоритети така: «Най-обичам да е.., по обичам да пия!» Като казваме прост, имаме предвид главно, че не си съзнава интереса. Този тип хора са единствените наистина прости хора в съвременна България. Ако се приеме творчеството да се оценява по системата „СИ”, Вежди с неговата малка пластика ще диша праха на автора на „седмокрилия петохуйник” пред НДК.
Абе, как мислите, какви пенсии ще заслужат поетите, които пишат хайку? Ще мрат гладни, нали?
Някъде съм чел, че краткостта е сестра на таланта и тъща на хонорара. Излиза, че тези, които са се стремели да пишат кратко, са прецакани два пъти – веднъж с хонорара и веднъж с пенсията…
Мисля, че и творчеството на Антон Дончев, оценено с безпристрастния терзийски метър, не би пожънало големи успехи. Сетих се за него, защото прогресивната общественост, воглаве Иван Гранитски, се готви тържествено да отбележи 80-годишнината му.
Между другото, синът му, Никола Дончев, вика: „Баща ми има дух на 25-годишен, чувства се много добре".
Ало, пенсиите! Ето това е голямата драма на остаряването – духът не старее, но тялото изневерява. В малко шашавия си роман „Европа” Ромен Гари пише: „Самото стареене нямаше да е чак непоносимо, ако човек не оставаше млад в душата си. Все още сте на двадесет, а сте принудени да го криете от страх да не изглеждате нелепо, да не станете за посмешище. Налага се да живеете под външност на старица, когато вътрешно копнеете да се върнете на бала.”
Не е ли така?
И понеже стана дума за Антон Дончев, чието творчество, както вече съм отбелязвал, от близо се родее с това на Казандзакис, та се сещам как Зорбас умори 80-годишната си баба… Срещу тях живеела една красива мома – Крустало. Всяка събота вечер младежите си пийвали и отивали да й правят серенада. Зорбас забелязал, че всяка събота баба му примъква миндерчето си до прозореца, взема скришом огледалцето и току сресва на път колкото коса й е останала. Един ден бабето го ядосало и той й ги надумал: „Какво си седнала да си натриваш устните с орехови листа и да се сресваш на път! На теб ли, мислиш, че правим серенада, а? Ние Крустало харесваме, а пък ти миришеш на тамян!”
„Две парещи сълзи потекоха от очите на баба ми… И от него ден насетне горката ми баба тръгна назад…”
Стана малко тъжно. Та да ви кажа нещо ведро. Лани по Коледа и Нова година като бяхме заседнали… Сипи, ако нема донеси… По едно време мойта не издържа: "Не ти ли омръзна само да пиеш, да пиеш, да пиеш...." Пък аз й викам с думите на Манолис от „Капитан Михалис”: "А на теб не ти ли омръзна все да не пиеш, да не пиеш, да не пиеш..."
Абе друго си е, когато си литературно подготвен... Можеш да излезеш от всяка ситуация. Например от последният текст на поета Тома Марков в „Новинар” научих един номер. То на Марков не е точно текст, щото са 15 реда поток на съзнанието. Но финалът ми импонира. „А за тези, които не харесват този текст, аз свивам дясната си ръка в юмрук, изправям средния си пръст и учтиво казвам: ВИЖТЕ КЪДЕ СЪМ СЕ ИЗГОРИЛ! Капиш?”
Та и аз така. Но, понеже не съм плагиат, ще кажа: Вижте къде ме клъвна петелът! Анладънмъ?
Аре, чао. За формулата на глупостта другия път…

To be continued next Monday