Четвърти километър

Понеделник, 16 август
Във връзка с това, че французите ще ни връщат индобългарите, Илия Илиев от партия ДРОМ вика: „Това са цигани. Но какво ги прави цигани? Цигани ги правят само техните традиции. Но като цяло, това са български граждани.”
Традициите, де! Именно!
В Разлог хванали трима с такива традиции да крадат сол, от тази за зимното почистване на пътищата. Ченгетата разправят, че стойността на откраднатата сол била много пъти по-ниска, отколкото транспортните разходи, необходими за пренасянето й. Направо като оня, дето правел фалшиви банкноти от 10 лева, но ги продавал по 11, щото толкова му излизали…
Традиции...
По повод предложението на навия зам.-председател на НС Анасатас Анастасов парламентарните заседания да започват в 10, та депутатите да не ходят недоспали и неадекватни, Малария Велева пита иронически в „Труд”, като не пропуска мимоходом да направи и една бърза на премиера: „Какво ще каже лидерът им Борисов? За него 10 часа е почти икиндия – от 6.30 той вече е поел държавното кормило.”
Така е. Тоя наамет Борисов го изучи от царя. Готски до клозета тръгваше с наръч документи. „Работим денонощно...” Па накрая се оказа, че през цялото време е разнасял нотариалните си актове… Елена Йончева разправяше за Станишко, че и той така. Прибирал се в 11-12 часа с една камара папки, които четял до 2-3 през нощта. Чел е на гаргите очите…
Та и Бойко. Звънне му некой журналист от сутрешните блокове. „Добро утро, г-н Борисов…” „Добър ден.”, отговаря Борисов. Демек, за нас вече е ден, щото ние отдавна сме станали и работим, работим…
Както ви писах наскоро, не е лошо да се задели малко време и за мислене. Но може и да не се налага, знам ли.
Но Велева не е права да се подиграва на Анастас. Той го прави за благото на народа. Аз забелязах този му стремеж още като стана заместник на Тетка. Тогава рече: „Ще заемам два поста, но ще карам с една секретарка.” (Понеже е и шеф и на вътрешната комисия.) К’во му пречеше да си има две секретарки?! Едната ако… Нема никога да му се налага да „пише” на ръка, ако се сещате за вица…
Братя, в София тия дни е индийският гуру Свами Джотирмая от фондация "Изкуството да живееш". Той съветва да дишаме дълбоко. Дълбокото дишане ни освобождавало от стреса, от токсините, сваляло кръвното, дори помагало при астма. Учи още, че тайното оръжие за вечна младост бил смехът. Трябвало да се смеете по 400 пъти на ден, като децата.
Напълно съм съгласен. Гелотологията потвърждава това по научен път. Но ми се ще да направя една малка уговорка. Смейте се, но тайно. Защото ако си вървите по улицата и се усмихвате в тази ситуация, поемате много рискове…

Вторник, 17 август
„Много е вероятно, пише „Труд” , по Димитровден България вече да е излязла от кризата. Около това мнение се обединяват експертите.”
А дано! Пък, ако не, Димитровден е много наръчен. Народът го нарича още Разпуск. На тоя ден от векове българинът разпуска ратаите за зимата. А пък, ако чорбаджията не е доволен от некой ратай, казва му да си събира партакешите, или направо му бие един шут в гъза, с извинение, и айде, кой от къде е.
Така де, нали са „слуги на народа”. Или бъркам?
Експертите викат още, че понеже кризата дошла у нас най-късно, най-късно и щяла да си тръгне. Пък някъде прочетох, че кризата обиколила целия свят, а като дошла у нас, рекла: „Ех, най-хубаво си е вкъщи!” Та така погледнато, не знам дали ще си тръгне…
Ще видим.
Всички вестници смятат за нужно да ни съобщят, че красавицата Виктория Петрова, водеща от bTV, се развежда. Мъж й се хванал с една танцьорка от „Шоуто на Азис”. Това е още едно доказателство, че за трайността на брака няма голямо значение колко е хубава една жена… Даже грозните като че ли повече успяват в този бизнес. Имах един колега, мъдър човек от Дупница. (Знам, че звучи малко абсурдно, но е вярно!) Та като почнехме да хълцаме по некоя хубава мома, той ни отрезвяваше: „Кому ли е дошла до гуша!” И то си е така. И за Клаудия Шифър да се ожениш, и тя ще ти омръзне. То е като да ядеш халва всеки ден. А пък българката е и малко особена. Навън като я гледаш изписана като картинка, а дома се мота с раздърпан пеньоар, а, не дай Боже, често и по анцуг. Няма, ако мога така да се изразя, „култура на неглижето”. И то без оглед на общественото й положение. Понеже споменах по-горе Велева. Помня как преди няколко години крадци бяха влезли в апартамента й. А тя отмаряла на дивана в хола. И като я видели се уплашили и избягали. Вероятно е била с ролки на косата и доматена маска на лицето, не мога да кажа…
Ако сте достатъчно хладнокръвни да огледате народа как излиза в случай на земетресение, ще разберете за какво ви говоря. Не знам, може би законодателят трябва да помисли. Чел съм, че в Мисури има закон, който забранява да се изнася жена по пеньоар или нощница от горящ дом. Давам точно този пример, щото е по специалността на премиера.
Като споменах Дупница… В „Новинар” взели интервю на цяла страница с дупнишкия културолог Любомир Милчев-Денди. Една пудра, ако помните, от Биг Брадър. Закусваше сурови моркови със златни прибори, които си беше занесъл от дома… И се чудеше що другите го гледаха като марсианец… Колегите го питат: „Трудно ли е да живееш в ретрограден лайфстайл? Доскоро се движеше дори с бастунче?”
Пък дендито им вика: „Човек може да се движи с бастон, може и без бастон. Важно е да е в мир с образа си… Тук моят бастон се превърна в сензация. Какъв провинциализъм, моля!”
Да, бе, верно! Още от бай Добри Войников е известно, че криво я разбираме ние цивилизацията. „У нас, българите, цивилизацията, която ваша милост разбирате, не е още в употребление.”
И не се знае кога ще влезе в употребление…
Но бастонът може веднага да влезе… Неколко бастона, счупени по гърбината на културолога, като нищо ще спомогнат по-лесно да преглътне българския провинциализъм.
На мен, ако ми каже некой, че живея в „ретрограден” стил, ще му счупя тиквата, без да съм културолог. Така де, не е ли така?
Но те не са виновни идиотите, а вестниците, дето им дават трибуна. Иначе идиоти има във всяко общество. Но журналистите ни ги пробутват непрекъснато. И знаете ли защо? За некой лев.
Но чест прави на повечето вестници, че са отделили подобаващо място и за кончината на големия учен проф. Исак Паси. „Хората, имали щастието да бъдат негови студенти, си спомнят за лекциите му в Алма матер като за неповторимо преживяване”, пише „Стандарт”. Така си беше. А като ни изпитваше така се бях ошашавил, че си тръгнах с професорския кожух. Чак вън, на коневръза, забелязах. Върнах се. „Другарю професор, по погрешка съм взел вашия кожух…” „Забелязах, колега, но не протестирам, защото вашият е по-нов…”
Класа!
Не случи на син, но това е отделен въпрос…

Сряда, 18 август
„Сега” пише: „Всичко живо се плацика по морето, само балъците кесят по редакциите и дращят глупости.” Точно така си е. А трябва да е обратно. Журналистите трябва да бъдат пращани принудително на море и там, на горещия пясък и студената бира, да бъдат карани да четат вестници, за да разберат, че тия политически глупости, дето ги пишат, не интересуват даже и тях. Ама пусто, нали трябва да се яде…
Чета, че 60% от младежите не се интересували от политика. Когато тия младежи престанат да са младежи, 80% от новите младежи няма да се интересуват от политика. И заедно с предишните 60% ще докарат работата до там, че наистина само журналистите ще си четат вестниците…
В „Сега” се подбъзикват и с „Труд”, че „малко сухо са описали черноморското Му явление навръх Деня на Варна: "Бойко каза: Токът на морето да светне!"
Трудоваците го били напипали, ама не го доизкусурили. Правилната конструкция била:
И рече ББ: Да бъде светлина!
И стана светлина.
И видя ББ, че това е добро.
Ама „Труд” верно малко се бяха поувлекли. Бяха му разказали посещението минута по минута, досущ като в първа глава на „Първа книга Мойсеева. Битие.”
Като тъй и тъй Му споменахме името, та да не е напразно... „Днес.бг” пише, че продавачите на плажа измисляли разни интересни слогани, за да си продават стоката. На Св. Влас некой си бай Иван продавал грозде с репликата: "Опитайте зърната на Памела Андерсън". А за царевицата измислил: "Опитайте кочана на Бойко-о-о, на Бойко кочана…"
И народът лапал кочана на Бойко и се радвал…
А кочанът на Бойко, това част от народа още не подозира, е дълъг и дебел. Но историята учи, че народите се учат едва когато го усетят на… И ми се ще да възкликна като публициста Мозер от „Евреинът Зюс”: „Бедна страна! Бедна родина! Дори и аз не мога да те спася!”
Да пази Господ да остане на нас да я спасяваме. То и не е наша работа, де. Американският хуморист и журналист О'Рурк казваше: „Ние журналистите не сме длъжни да мачкаме хлебарките. От нас се иска единствено да запалим кухненската лампа и да гледаме как гадините бягат във всички посоки.”
Повечето сред нас обаче гасят лампата, за да им е уютно на хлебарките. Но да сменим темата, че се нервя…
Тия дни си бях по Пазарджик. Там чух един съгражданин да вика на жена си: „Аз от пикиклек акъл не ща!” Та се сещам, че на днешния ден през 1920 г. в САЩ е ратифицирана 19-та поправка в Конституцията, която предоставя на жените правото да гласуват. Огледайте се и преценете за 90 г. докъде стигна жената (освен в Пз!) Сигурно си спомняте от уроците по история, че ние сме имали една от най-демократичните за времето си конституция – Търновската. Правена по белгийски тертип. Та според тая „най-демократична” под български гражданин се разбира само лице от мъжки пол. Жените получават избирателни права чак през 1937 г. И не всички, а само тези, които знаят какво е да се грижиш за мъж. Старите моми едва социализмът им даде избирателни права. Обаче им удържаше ергенски данък. По ТК Дончева, Катето Михайлова и т.н. щяха да станат депутати, ама друг път…
Между другото лани в Германия представиха едно приспособление, което позволява на жените да пишкат прави. Много ми е интересно, когато навлезе и у нас, в Пазарджик как ще се аргументират.
Ало, пенсиите! Да ви кажа един съвет от горецитираният О’Рурк, който ще ви е от полза в жегите: „Помнете, тялото ви се нуждае от 6 до 8 чаши течност на ден. Може и чисто, може и с лед.”
А може и ледът сабахле на челото… Дето викат руснаците, на вкус и на лед, товарищей нет

Четвъртък, 19 август
„Стандарт” съобщава: „Секс с андроид - след 2 г.” А след още 40 г. щели да бъдат възможни и браковете. Нищо чудно, почти в целия цивилизован свят вече разрешиха гейбраковете, не виждам проблем и за браковете с роботи. Още повече, че те ще са с фабрично определен пол. Докторът по философия Дейвид Леви смята, че роботите, програмирани за интимност със своите стопани, ще бъдат изключително трудолюбиви, предани и любвеобилни.
Мъртви сме, братя! Никога не можем да се мерим с роботите. Роботът ще може да пере, да глади, да чисти… Няма да пуши, нито да пие, за бие дума да не става. Ще говори само когато го питат, ще казва „Благодаря”, „Моля”, „Искате ли още” (Никой мъж не пита искате ли още!) И накрая, досущ като истински мъж, ще се обърне гъзним, госпожата ще му ръгне щепсела в задника, та да му се заредят батериите. И настъпва мир и тишина в къщи – а не да пусне бандзика и тя да го върти като пенсионер типов хляб, да му дири беззвучна поза.
Предполагам, че ще има и гаранционен период, в който ще може да го върне, ако се окаже, че не е точно това, което си е представяла. Като му се развали някоя част, например накрайника, просто му го сменя, а не да го води по доктори, да му лекува стресовете и да се охарчва за виагри. Вдигането ще си става механично, точно както си е представял теологът от IX в. Йоханес Скот Еригена, че е ставало при Адам – дигал го е горе-долу така, както се вдига ръка или крак. Да не говорим, че може да си поръча и набор накрайници от всички размери и според кефа да си ги сменя…
Същото и с андромомата. Даже още по-хубаво, щото тя е като Ева – няма майка, която на теб да ти е тъща. Няма рода от село, която да ти се влачи през ден. Предполагам, че и при нея ширината на пробките ще може да се променя, циците също, няма да получава неразположения и менопауза… И няма в кулуминационния момент да те сезира: „Иване, таванът е за боядисване…”
Всъщност, американците вече разработиха прототип на такава идеална мома: чисти, готви, мие, глади… Даже и крушки можела да сменя. Като свърши къщната работа си ляга и сама си сваля гащите. И всичко си имала. Само свирки не можела да прави. Щото създателят се притеснявал, че ако й сложи уста, тя много скоро ще се научи да казва, че я боли главата… Но иначе е досущ като жена.
Да, де, ще каже некой, ама то не е човек. А при старомодния брак всички ли случват на човек?! Или само тук-таме некой?
Както и да е. Днес е 19 август. На този ден космическата енергия е най-силна. Затова дъновистите се събират в Рила. Хубаво е на този ден да се качите на некое високо място да съберете енергия.
На 19 август 1946 г. в САЩ се е родил 42-ят президент Бил Клинтън. Сетих се за Бил, щото прочетох, че на 31 август евродепутатката от ГЕРБ Мария Неделчева заминава за Хаити, където ще разговаря „на четири очи” с него. Похвална смелост! Аз, дето съм мъж, не бих се осмелил да остана на четири очи с този мискинин! Щото Моника не е единичен случай. Какви работи са ставали в Оралния кабинет…

Петък, 20 август
Нали помните как миналата седмица ви писах за едни рибари в Кърджали, дето загубили два часа на един 25-килограмов сом? Извинявайте, че така ви питам, ама много читатели помнят като маймунките. И ви казах, че в Англия това е масова практика. Та днес чета, че в езерото Кьонингбрук в Кент умрял най-големият известен шаран – 32 кг. Бил на около 45 г. и умрял от старост. В леглото си умрял, така де се каже, в съня си. За целия си почти полувековен живот бил хващан общо към 50 пъти, по веднъж-дваж годишно.
Идентичен случай в наше село: „Само четири акули в ареста”, констатира „24 часа” след като прави рекапитулация на безбройните акции с екзотични имена – „Медузите”, „Факирите”, „Совите”…
В една по-бойка стилистика бих могъл да кажа, че у нас пускат акулите така, както в Англия пускат шараните.
Пък Мартин Димитров вика: „Докога ще търпим Божидар Димитров за министър?!” Божидар му отговаря надменно и без да използва думата „шибан”. Надменно, според Бегбеде, идва от „над” и „мен”, гледа над мен. Което, в случая с Мартин, не е трудно: „Какво иска един политически лилипут като Мартин Димитров за мен не е проблем.”
С това изказване Божо направо плю в коалиционната супа, така да се каже. Тя колко е коалиционна е друг въпрос…
„А може би това бе комедия? Нима не е забавно, когато физически привлекателни и заможни възрастни маймуни в градска среда се мразят така силно”? (Вонегът)
Обаче не е коректно да се казва на човек с нисък ръст „лилипут”. На Запад това се определя като „изгледизъм” и се осъжда. Докато у нас още се толерира. Оня ден бизнесменът Банев нарече кметъла Цонко „пигмей". Мисля, че е коректно хората с ръста на Мартин и Цонко да се наричат компактни. Сидеров също е много компактен… Както и на грозните не трябва да се вика грозни, а „хора, които имат силно изразен дефицит на външен вид".
И аз я имам тая слабост. Като се сетя, че съм писал за един пич, че е толко грозен, че чак мухите не го кацат... Пък за един друг писах, че изглежда така, гаче е правен в час по трудово. И той после ми стана началник и ме уволни… Не му се сърдя, но го помня…
Министър Борисова обяснява какви промени щели да се направят в някои закони, касаещи здравето. Например, щяла да се опрости процедурата в ТЕЛК, като се премахне периодичното преосвидетелстване за някои категории: „Инвалид, загубил крака си, ще бъде освидетелстван до живот”, вика госпожата. Значи излиза, че сега инвалидът с един крак трябва периодично да минава ТЕЛК. Вероятно законодателят е допускал възможността да му е порасте нов крак.
Идиоти!
В разказа си „Нервни хора” Михаил Зошченко разказва за едно сбиване. „Не толкова сбиване, ами направо бой… И едва не откъснаха последния крак на инвалида Гаврилов. Главната причина е, че народът е много нервен.”
И нашият народ е изнервен, но, мисля, че ако на някой инвалид му откъснат и последния крак, той сам ще потърси ТЕЛК, за да мине в по-горна категория. Не е нужно да го задължават.
В „Труд” питат бай Минчо Празников, който е метеоролог от средата на миналия век, дали некога е имало толкова горещи дни. Вика:”Когато беше Априлският пленум на ЦК на БКП през 1956 г. Тогава също преживяхме страшно горещо лято.”
Възможно е да е случайно съвпадение…

To be continued next Monday