Джонатан Алън, посланик на Великобритания: Прозрачността убива корупцията
През последните няколко седмици разговарях както с политически лидери, така и с обикновени българи как тези национални приоритети трябва да отразяват посланието на протестите. Водих тези разговори не от позицията на предполагаемо превъзходство, а защото искрено се вълнувам за България и бъдещето й. Както споделих в своята реч през април, вярвам, че България има огромен потенциал и съм оптимист за бъдещето ѝ.
Съществуват множество мнения за мотивите на протестиращите и спекулации относно развитието на протестното движение. Всички партии – тези, представени в парламента, и онези извън него, твърдят различни неща. Трудно е да се прецени кой е прав. Едно нещо обаче е неоспоримо - протестите започнаха след изключително противоречивото назначение на Делян Пеевски.
Масовото отхвърляне на това назначение от българските граждани достига исторически нива, както и накърнената международна репутация на страната. По-обезпокоителното е, че в нито един от разговорите си с изключително разумните и сериозни хора, взели това решение, все още не съм чул сериозна или основателна причина за тази стъпка. При липсата на яснота вакуумът неизбежно се запълва от спекулации и много хора предполагат най-лошото.
Назначението на г-н Пеевски отразява също така по-дълбоки проблеми в българската политика. По-конкретно, реакциите показаха липсата на вяра от страна на електората в българската политика и политиците от всички партии, независимо дали те са във или извън управлението. Това вреди на България и бъдещите ѝ перспективи. Всички ние, които не сме безразлични към бъдещето на страната, смятаме, че е жизненоважно българските политици да потърсят начин да възстановят накърнената си репутация както у дома, така и в чужбина. Надявам се, че сега всички политически партии ще проведат трудните разговори и ще вземат важните решения, от които има нужда.
От разговори, които съм имал, оставам с впечатление, че хората нямат усещането, че в политиката (нито на национално, нито на местно ниво) съществува отговорност, че техните интереси са представени. Според тях корумпирани кръгове и скрити интереси създават политика, която да служи по-скоро на тях, отколкото на България. Дори поддръжниците на отделни политически партии нямат особено доверие в политиката като цяло. Представители на бизнеса ми споделят същото: в България няма условия за честно съревнование; връзките, а не свободната конкуренция, определят пазара.
Струва ми се, че най-важното послание на протестните действия е свързано не с подкрепата или противопоставянето на една или друга политическа партия или блок, представени или не в парламента. Става въпрос за категорично разграничаване на незаконните бизнес интереси и политиката и подобряване на стандартите в обществения живот.
В следващите дни и седмици вниманието ще бъде насочено в голяма степен към политическата реакция спрямо съществуващата в момента несигурност и нестабилност. Ще се говори за договорки и дати за провеждане на избори. Политическите партии ще търсят всякакви възможности да се злепоставят едни други; в битката ще се използват нечисти средства. Така действат партиите във всички държави – включително и в моята! Би било трагично, ако първоначалният импулс на протестите се изгуби в цялата тази политика, ако инстинктивното желание за решителна промяна на политическите стандарти бъде погълнато от политиката, както обикновено се случва.
Тъй като парламентът възобновява работа, бих искал да споделя някои идеи, изразени пред мен от българи, било то лично или чрез туитър, фейсбук, или електронна поща, свързани със законодателна програма, която наистина да покаже, че народните представители се вслушват в гласа на хората. Обобщавам ги в три основни теми:
Въвеждане на истинска прозрачност, повсеместно
Нека да видим "прозрачност по презумпция" на национално и местно ниво, както и на бизнеса, получаващ публично финансиране. Вместо настоящата тайнственост по подразбиране всичко би трябвало да бъде публично, освен ако няма основателна причина това да не се прави. Това означава, че:
- Трябва да се публикува бюджета на всяка държавна фирма и община в началото и в края на финансовата година. Те следва да се отчитат за какво са изразходвали средствата. Данъкоплатците финансират националното и местно управление и заслужават да знаят за какво са похарчени парите им. Във Великобритания всеки разход над 25 000 лири се публикува, а цялата правителствена информация е на разположение на бизнеса и гражданите на интернет страницата data.gov.uk.
- Проследяването на собствеността на която и да е компания трябва да се улесни (включително - и това е от особено значение - за медиите). Ако собствеността на даден бизнес не е ясна, то тогава би трябвало да има резерви спрямо отпускането на обществено финансиране и възлагането на обществени отговорности.
- Трябва по-често да има открити дискусии по програмата и плановете на министерства и други обществени органи, които да се предават на живо. Да се доразвие практиката за допускане на представители на гражданското общество, неправителствени организации (НПО) и бизнеса до участие в дебата, включително и на местно ниво.
- По-голямата прозрачност допринася за предотвратяване на корупцията и даването и вземането на подкупи. През годините сме слушали много за жизненоважни политики като електронното правителство, електронното правосъдие и електронните обществени поръчки, но сме видели много малко по отношение на практическото им реализиране. Те позволяват лесно сравняване на качеството на работа и вземането на решения, като премахват възможностите за искане на подкупи. Освен това насърчават съблюдаването на разпоредбите: нарушителите на закона няма как да знаят в кой момент са наблюдавани, както показа Националната агенция по приходите чрез успешния си интернет мониторинг на бизнеса.
- Оценките на въздействието би трябвало да бъдат сериозни процеси на пълна консултация, а не незаангажирано отмятане на задачи от служители. Правилната оценка на въздействието гарантира, че парламентът може да гласува с пълното знание за последствията от своето действие, а медиите, бизнесът и гражданското общество могат да участват и да наблюдават внимателно.
- Ефективните действия срещу подкупите и корупцията са нещо повече от законодателство, но законите са жизненоважна платформа. В момента българските закони са едни от най-слабите в ЕС. Широко разпространено е мнението, че Великобритания и САЩ имат най-силните закони срещу подкупността и корупцията. Защо България да не заимства най-доброто от тези два законодателни кодекса наред с тези на други държави, за да създаде най-строгите и добри закони?
Търсене на отговорност на политиците и налагане на контрол на депутатите
- Навсякъде по света избухват парламентарни скандали. В моята страна е имало недоволство заради връзки между депутати и лобисти и заради искания за възстановяване на разходи на депутати. Това доведе до много по-строго наблюдение на бизнес интересите и контактите на депутатите и върху тяхното поведение. Както показа практиката в моята страна, това е възможно да се направи, без да се засяга независимостта и почтеността на депутатите.
- Създаването на строг, независим регулатор на парламента и депутатите би било начало на възстановяване на доверието във връзките на народните представители и законния бизнес. Регулаторният орган ще разглежда всички случаи публично и прозрачно.
- Също така създаването на закон за регулиране на лобизма, който да осигури прозрачност на отношенията между бизнеса и депутатите, беше в списъка с приоритетите поне на последните три правителства. Време е за действия!
- Много българи не вярват, че истинските източници за финансиране на партиите се напълно публични. Създаването на подробно законодателство, предвиждащо строги наказания и точно разписани разследващи и контролни правомощия на регулатора, би спомогнало за укрепване на доверието по отношение източниците на това финансиране.
Прилагане на вече съществуващите правила!
- В България понякога изглежда, че има закони и разпоредби, но те не се прилагат. Няма еднозначно решение на този проблем. Това, което би могло да помогне, са по-ясни насоки към регулаторните органи и съдебната система къде да насочат вниманието си, както и да приоритетизират с цел фокусиране върху най-сериозните случаи предвид голямата натовареност.
- Някои от регулаторните органи в България внушават респект, например омбудсманът. Но в други случаи тези органи изглежда сякаш страдат от липса на независимост или истинска енергия, за да се справят със задачите си. Вземете независимата комисия за енергийно регулиране. За 12 месеца се смениха петима различни председатели, което е изключително голямо текучество за независима позиция. Изглежда, че "предложения" от министър-председателя са последвани незабавно от абсолютно същите "решения" на комисията. В повечето държави Комисията за защита на конкуренцията е един от най-дейните органи, но не и в България. Подобни органи трябва да бъдат наистина независими от правителството, а процесът по назначаване на кадри да бъда разписан в закон, за да се гарантира избиране на високо квалифицирани специалисти.
Не се съмнявам, че тези идеи могат да бъдат усъвършенствани и доразвити, но те представят начини политиката да стане по-открита и честна. Онези, които не са съгласни, трябва да обяснят на чия позиция са в битката между, от една страна, съмнителните връзки между бизнес и политика, и от друга – усилието да се изчисти общественият живот. Опонентите на тези идеи трябва да обяснят какъв по-различен и по-добър подход за справяне биха избрали; подход, който вдъхва доверие на българския народ.
В настоящия момент хората на улицата имат послание за обновление и реформа. Политическите партии, всяка от които е обект на протестиращите, не показват никакви признаци, че се вслушват в това послание. Ако не го направят, рискуват да изглеждат неадекватни в очите на един нарастващо зрял електорат, който не приема статуквото. Приемане на вдъхващ доверие пакет от реформи от настоящия парламент би било силно начало за връщане на доверието.
Моля, подкрепете ни.
