К. Пулев и Вл. Кличко – бавната мисия

Такива сме си: щом ни зарадва нечий успех, веднага искаме върха и нищо друго. Реално ли е обаче това? Истината е, че скоро Кличко няма да се бие с Кубрат. Не защото не иска – нега едва ли някой го пита, а защото такива са неписаните закони на големия бизнес в големия спорт. Парите доминират над всичко. В тази игра Пулев все още е нов. Феноменално е това, което извоюва дотук, но Еверест е още далеч и твърде висок. И не е толкова важно дали нашето момче има сили да го изкачи, а дали ще му позволят великите сили във великия спорт бокс. Няма лесно да го пуснат срещу Кличко, защото може пък и да го бие, а украинецът е „златна кокошка” и големите играчи няма да позволят това. Желанията и мечтите са едно, а реалностите нещо друго.

Но освен победата на ринга Кубрат вече ни радва и с нещо друго: с поведението пред медиите. Сдържан, логичен, аргументиран и винаги изтъкващ България като стимул за прекрасните победи. Подобно нещо не бяхме чували отдавна... 

 

Предлагаме ви мнението на бившия боксьор, сегашен треньор и писател Палми Ранчев.

Победата на Кубрат Пулев над американеца Тони Томпсън беше едно от най-вдъхновяващите спортни събития през последните месеци. Спортно събитие, което се превърна и в обществено. Измъчени от поредиците политически грешки на управляващи и опозиция, на всевъзможни житейски лутаници, кризи, протести, лъжи и обещания за възход, най-накрая бяхме свидетели на безусловна победа и истинско шампионско поведение на българин. Кубрат Пулев е сред малкото успяващи българи, който откровено, без желание за евтина реклама, посвещава победите си на България. Не случайно и той, и брат му Тервел, носят имена на български царе. Благодарение на предишните си победни мачове, които имахме възможност да гледаме по телевизията, и съпреживявахме, заедно с журналистически подклажданото очакване за евентуална среща, сега всички очакват Пулев срещу Кличко.

 

Възможно ли е скоро да се състой подобен бой? Напълно изключвам другия брат – Виталий Кличко, той едва ли ще свали депутатския костюм, за да облече отново анцуг и състезателен екип. Още повече вече е четиридесет и две годишен. Солидна възраст дори за шампион в супер-тежка категория. Доколко е реално, поне в този момент, скоро да видим Владимир на ринга срещу Кубрат. И дали с точно този мач е най-подходящо той да продължи кариерата си.  Видяхме, че българският боксьор продължава да играе предимно с прави удари, като дава предимство на левия прав. Не особено атрактивна игра.

 

Разчита се главно на надиграването на противника по точки, заради бързи ляв прав и доброто чувство за дистанция. Но не изостря боя, не създаване на конфликтни ситуации, в които може да победи с нокаут. И почти никак не рискува. Игра прекалено „германска”, с предимства и недостатъците си.

 

Макар в последните си три мача Кубрат Пулев да прибави доста елементи към вече известната негова игра – три ударни и четири ударни комбинации, и да играе с значително по-голяма увереност и агресивност в последните рундове – той все още остава един пресметлив и не особено атрактивен за международната аудитория боксьор. Защото на българските му фенове е достатъчно, че му вдигнаха ръката срещу американец. Направим ли по-внимателно сравнение между играта на Владимир Кличко и Кубрат Пулев ще отчетем, че двамата са доста близки в техническо отношение. Но на българина му липсва тяхната ударна мощ – те почти винаги нокаутират противниците си, колкото и да играят внимателно в първоначалните рундове. При двамата братя предпазливостта е защото те отдавна са преди всичко бизнесмени, които продават за милиони собствената си непобедимост.

 

Тактиката им е известна. Създават очакване, че поредният им противник има шансове да оспорва титлите им, да ги постави поне в критично положение, и заради това телевизиите и публиката са с интерес към двубоя. Друг е въпросът, че напоследък двамата избират съвсем безопасни претенденти. Обикновено техни спаринг-партньори, които добре познават. И Мануил Чар, и Жан Марк Мормек, и Дейвид Чисора бяха състезатели с определени качества, но на ринга им отстъпваха по достатъчен брой показатели. Става ясно, че братята и техният менажер предварително са претеглили на везна техните качества и качествата на претендентите. Може още да се изброяват имена на техни жертви, които им отстъпваха чувствително. Дори Дейвид Хай, от когото се очакваше да окаже по-масирана съпротива, беше разочарование. Най-интересно от мача бяха финтовите му движения, и едно спъване.

 

От състезателите в супер-тежка публиката очаква мощни удари и категорични победи с нокаут. Такива са боксьорите, останали в историята. Най-малко да се играе мач, в който състезателите да покажат повече от вече известното. В шампионска битка големите боксьори демострират значително повече отколкото по време на обикновени мачове или на спаринги. Такъв мач сега се очаква да бъде срещата Кличко – Поветкин.

 

При победа Владимр Кличко може да защити шампионските си колани в някоя от другите две световни федерации. Същото ще направи вероятно и при загуба. Колкото и да се иска от нашата публика Кубрат Пулев да се срещне с него в мач за титла в Световната Международна Федерация. В момента, тъй като играта им е доста близка и не особено атрактивна, едва ли скоро ще играя помежду си. Ще подкрепя твърдението си и с резултатите. Кличко нокаутира Томсън, а Томаш Адамек /друг кандидат за върха в супер-тежка/ нокаутира Травис Уокър, който Кубрат също победи по точки, по-късно Адамек също беше нокаутират от Кличко. Да, ще бъде чудо, ако Кубрат Пулев победи Кличко в скорошен мач за световна титла. И ние, като българи, се надяваме чудото да стане реалност. 

 

Значително по-нормално е Кубрат Пулев да направи още два-три мача с подходящи противници, които да победи ефектно, с нокаут. Може отново да играе за европейска титла, или да защити интер-континенталната. След четири много тежки боя, той има право да проведе и няколко не толкова напрегнати битки. Вече има достатъчно фенове не само у нас, но и по целия свят, и те с удоволствие ще гледат как той побеждава. За това е нужно той да повиши силата на десния си прав. Трябва и поне още един негов удар да е нокаутиращ. Със сигурност имам какво да усъвършенства в ударната и защитната си техника. Особено в близкия бой.

 

За сега там той нанася единични удари или чака намесата на рефера. Но не е сигурно, че и следващите му мачове ще са в Германия. Другаде реферите могат да са на страната на противника, колкото и да се случва рядко в професионалния бокс. И да санкционират някои негови слабости. Но със сигурност той трябва през следващите месеци да подготви изненади за противниците си.

 

Кубрат Пулев вече повече от година е в орбитата, в която се движат освен големите шампиони в супер-тежка категории, и основните им претенденти. И дано менажерите му не избързат, привлечени от големите печалби, които осигуряват мачовете с братя Кличко. Защото тогава има опасност той да стане една от техните поредни жертви. Още повече през следващите няколко години Кубрат Пулев може да стане световен шампион и след победа срещу някой съвсем друг боксьор. Например Поветкин, ако победи през ноември. Просто трябва да се изчака подходящия момент. До сега менажерите му, като изключим огромната пауза от десет месеца без мач, винаги правилно са подбирали и степенували следващите му противници. Дано не избързат, за да се радваме не само на световна титла в супер-тежка, но и да я защитава многократно.

Палми Ранчев,

Треньор в националния отбор по бокс

Пред Канал 3