Служба „Военна информация“ се нуждае от радикално прочистване

Не можем да се оплачем, макар че винаги би могло да бъде и по-добре. Кратка равносметка за историята: когато ГЕРБ дойдоха на власт завариха истински партизански отряди от представители на тоталитарните служби, тропосани на най-различни позиции във висшата администрация и службите. По времето на Иван Костов 27 от шефовете на регионалните управления на МВР бяха бивши служители на ДС. Пресаташето на Иван Костов, Михаил Михайлов, с псевдоним „Пешко“ е бил агент „шестак“, т.е. агент на мракобесното Шесто управление.

Какво е правил до „антикомуниста“ Иван Костов – това вече трябва да питате гения от Драгалевци. Освен да решим, че някой е „репресирал“ Драгалевското чудо като насила му е сложил за пресаташе „Пешко“. И още – по времето на Костов шеф на военното разузнаване беше генерал Ангел Кацаров.

Ортодоксален комунистически офицер, който многократно е посещавал централата на ГРУ в Москва пред 1989 г., вкл. по въпроси от най-секретно естество като например такива, свързани с автоматизацията и електронизация на процесите на военно разузнаване /Документи по въпъроса може да се прочетат в Архива на РУ-ГЩ, Фонд 23, Опис 0928, а.е. 1360, 1983 г./
Чудото от Мадрид, за Сакса говоря, се опита да направи координатор на всички тайни служби по време на своето управление Бригадир Аспарухов.

Аню Ангелов в Генерал-щабната академия на Съветската армия в края на 80-те

Цапнаха го през костеливите ръчички от НАТО и спряха това скверно замислюване на идалгото на тема „реанимиране на ДС-арски скелети в демократична България“. Така трябва. Куките и техните лакеи от Мадрид трябва да бъдат удряни, за да разберат каквото и да било. По време на тройната коалиция 2005-2009 гг. Реставрацията на кадри на ДС и РУ-ГЩ пое силно и уверено нагоре. Стигна се дотам, че за шеф на новосъздадената ДАНС сложиха кадрови офицер от ДС – Петко Сертов. Той от ДС, неговият баща пък е бил резидент на военното комунистическо разузнаване РУ-ГЩ в Гърция на прикритие като заместник-търговски представител там. После в Белгия. Брат му Тодор Гаврилов Сертов е бил кадрови офицер от РУ-ГЩ в Кипър /Архив РУ-ГЩ, фонд 23, опис 01288, а.е. 1159, 1984 година/. Нечиста работа.

С идването на власт на ГЕРБ промяна нямаше - премиер стана разработван от службата за борба с организираната престъпност, вътрешен министър – служител на ЦИОУ или 7-мо управление на ДС, външен министър – син на подполковник от ПГУ-ДС, регионален министър – внучка на ЦК на БКП, военен министър – възпитаник на съветската Генерал-щабна академия и т.н, и т.н.

С избора на Росен Плевнелиев за президент квотата на ДС и РУ-ГЩ получи очаквано и подобаващо на профила на ГЕРБерите представителство. Писал съм достатъчно за отвратителната персона от „Военно-административния“ отдел на ЦК на БКП, който беше цъфнал като съветник по националната сигурност на Плевнелиев. Подобна физиономия, макар и доста по-млада беше секретар по националната сигурност, а днешният вътрешен министър Цветлин Йовчев, син на ЗКПЧ-то на ШЗО-Плевен по комунистическо беше шеф на кабинета на Плевнелиев. И трумата вече са изритани от президентството, но БСП не оставя „подводниците“ си на сухо – на всеки от тримата намери някакво място. Странно обаче на какво основание част от  „десните“ ни призовават да браним Росен Плевнелиев от някакви въображаеми „платени марионетки“ /по Огнян Минчевите фантазии/. Срамота! Та днес все още начело на външното ни разузнаване стои офицер от Държавна сигурност, Драгомир Димитров, който в битността си е залавял българо-югославската границя източногерманци, бягащи от рая на Хонекер и е получавал награди за това /писал съм подробно във Фрогнюз за този срамен случай още през март/. 

Същият Веселин Иванов е бил служител на комунистическото военно разузнаване РУ-ГЩ още през първата половина на 80-те години.

Що за „новоезик“ се опитват да използват тези „десни“ политици и анализатори? Днес обаче съм решил да осветя няколко малко познати, скрити в безотговорността на тайната си позиция екземпляри. Става дума за хората, които ръководят днешното военно разузнаване на уж демократична България. Директор на днешната служба „Военна информация“  е Веселин Иванов.Ако прочетет официалната му биография ще останете с впечатлението, че този човек се е пренесъл с машината на времето от 80-те право в демократични времена. Така е фризирана информацията на сайта на служба „военна информация“, че след завършването на ВА „Г.С. Раковски“ той директно се пренася във времената след 10 ноември 1989 г. Какво е било преди, с какво се е занимавал – това няма да научите. Смътно се споменава, че е бил  „От 1988 г. до 1990 г. е секретар в Службата на военния аташе на България в Гърция“. Каква е истината за Веселин Иванов? Четем архива на РУ-ГЩ, Фонд 23, опис 01288, архивна единица № 1005 от 1983 г. Документите там съдържат основни доклади, доклад-справки, отчети, сведения, анализи и други документи за състоянието, подготовката и перспективното развитие на кадрите в РУ-ГЩ и подчинените части и подразделения. Ето какво пише на страница 26:

Секретно!
 

ТУК – до члена на ПБ и Секретар на ЦК на БКП другаря Милко Балев

А такааа, днешният „демократичен“ шеф на служба „Военна информация“ е бил служител на комунистическото военно разузнаване РУ-ГЩ още през первата половина на 80-те години. На най-мракобесната, най-небългарската и напълно подчинената на съветското ГРУ структура. Що ще тогава тази персона на двадесет и четвъртата година от началото на прехода начело на военното ни разузнаване? За това трябва да питате другаря Аню Ангелов – „демократичният“, „антикомунистическият“ военен министър в „дясното“ правителство на ГЕРБ, който между другото е завършил Генерал-щабна акдемия в Съветите. Ето, имаме снимка от това време – другарят Аню Ангелов с други комунета в Москва.

Митко Троански, днешният зам.-директор на Служба „Военна информация“ се „осветява“ с водка в ръка в собствения си Фейсбук профил

Та този съветски възпитаник стои зад назначението преди година на Веселин Иванов за шеф на служба „Военна информация“. Има и друг малко известен факт, шуробаджанашки, който добавя обяснение към това решение на Аню Ангелов – неговия син живее на семейни начала с дъщерята на Веселин Иванов. Понеже Веселин Иванов е цивилен, след уволнението си от РУ-ГЩ, то той беше назначен директно от военния министър (вследствие на промяна в Закона по времето на ГЕРБ). До неговото назначение всеки шеф на военното разузнаване е бил действуващ генерал от армията.

И понеже са били висши военни длъжности са назначавани от президента. А. Ангелов е инициаторът на промяната в закона, която позволява назначаването на цивилен шеф на военното разузнаване и това идеално урежда неговото протеже. И така, нека обощя: на 24 година от началото на прехода начело на българското военно разузнаване стои кадрови офицер, служел в РУ-ГЩ още в средата на 80-те години. Прощавайте, но я си представете Германия в края на 60-те-началото на 70-ти и вероятността там да се случи нещо подобно. Не може да си го представите, затова и Германия е различна от България. Включително заради това. Изненадите обаче не спират дотук.

Същият Митко Бочев Троански в този документ е лейтенант от Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА.  Трябвало е да се яви на изпит за звание „военен преводач“по турски език на 25 октомври 1983 г. – не го е направил. Вижте оценките – половината са двойки и тройки. Днес той е заместник-директор по оперативната част /агентурата/ на Служба „Военна информация“

Разровите ли се в ръководството на служба „Военна информация“ днес няма как да не попаднете на лицето Митко Троански, който в момента е зам.-директор на Службата по операциите /ръководи пряко цялата агентура/. Подобно на шефа си и той е започнал кариерата си в тъмните времена на комунистическата диктатура в България. Ето, имаме документ, който доказва, че лейтенант Митко Бочев Троански от Рузузнавателното управление на Генералния щаб на БНА е трябвало да се яви на изпит за звание „военен преводач“по турски език на 25 октомври 1983 г. Протоколът дава информация, че не се е явил. 

Два констативни протокола и две снимки, подписани от комисия и утвърдени от посланика ни там Валерий Аржентински. Протоколите удостоверяват, че в два от апартаментите - №1 и №4 – е направено „шунтиране“, тоест изградени са директни връзки, които позволяват ползването на ток от пребиваващите в тази апартаменти, който те не заплащат. Плаща го в общия кюп посолството.

Протоколът обаче дава и още по-важна информация – от 32 големи „професионалисти“ от РУ-ГЩ 9 са получили голяма, кръгла, мазна оценка „Двойка“ /2.00/ за знанията си по турски език!!! Няма нито една „шестица“, седем „петици“ и другото са тройки. Алооо, гениите от РУ-ГЩ, нали знаете, че вече знаем за Вашия „професионализъм“? Но за него ще напиша отделен, много подробен и документиран със собствените им документи анализ. Да видите що за некадърници и изключителни слабаци са били тези толкова превъзнасяни като „професионалисти“ обикновени негодници. Но да продължа с Митко Троански. Човекът си изкачва стълбичката и в демократични времена достига до позицията военен аташе в Афганистан, където е бил допреди 5-6 години.

Констативен протокол и две снимки, подписани от комисия и утвърдени от посланика ни там Валерий Аржентински. 

А сега внимание – внимателно разгледайте последните факсимилета. Това са официални документи на Посолството ни в Кабул. Два констативни протокола и две снимки, подписани от комисия и утвърдени от посланика ни там Валерий Аржентински. Протоколите удостоверяват, че в два от апартаментите - №1 и №4 – е направено „шунтиране“, тоест изградени са директни връзки, коиот позволяват ползването на ток от пребиваващите в тази апартаменти, който те не заплащат. Плаща го в общия кюп посолството. В единия апартамент е живял Христо Врачев, който е уведомен за констатацията устно. В другия е живял кой мислите? Писмено е удостоверил това със саморъчното изписване на името си върху констативния протокол, както може да се види от документа на Посолството ни, че е уведомен за разкритата кражба на ток. Става дума за великия военен разузнавач, днешен зам.-директор на службата по агентурата. 

Констативен протокол и две снимки, подписани от комисия и утвърдени от посланика ни там Валерий Аржентински. 

Такъв срам – циганизация everywhere. Истински бат Сали на военното разузнаване. Разполагам с разчетната книга на Посолството за разходите за ток на всеки от апартаментите, месец по месец, година по година. Забележете – след като се удостоверява през декември 2008 г. краденето на ток от двата апартамента, още на следващия месец, януари 2009 разходът на интересуващият ни особено апартамент № 1 скачат от 8 $ месечно на 77 $. Ето това са прехвалените български военни разузнавачи – кокошкари без граници. Цялата документация по казуса ще предоставя на военния министър с един – единствен въпрос: редндо ли е военното разузнаване на демократична, натовска, европейска България да се управлява от подобни персони. Според мен – не. 

Антон Тодоров 

Констативен протокол и две снимки, подписани от комисия и утвърдени от посланика ни там Валерий Аржентински. 

След като се удостоверява през декември 2008 г. краденето на ток от двата апартамента, още на следващия месец, януари 2009 разходът на интересуващият ни особено апартамент № 1 скача от 8 $ месечно на 77 $.


 

Забележете – след като се удостоверява през декември 2008 г. краденето на ток от двата апартамента, още на следващия месец, януари 2009 разходът на интересуващият ни особено апартамент № 1 скача от 8 $ месечно на 77 $.