Четвъртък, 22 Ноември 2018, 13:43
Frognews
12| 9747 |29.10.2018

Доктор по право: Срам за историята е законопроектът за НК и обида към практикуващите юристи

.
Стефан Гайдарски, д-р по право

На 24.10.2018 г. група депутати от ГЕРБ в състав Цвета Караянчева, Данаил Кирилов, Анна Александрова, Мария Илиева и Иглика Събева внесоха Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.

 

На нарочна пресконференция председателят на Народното събрание обясни на широката публика, че с тази законодателна инициатива се предприемат крути мерки срещу насилието срещу жени. Текстът на законопроекта, ведно с мотиви и  оценка на въздействието е наличен в сайта на Парламента - http://www.parliament.bg/bills/44/854-01-76.pdf.

 

            Наказателната репресия е най-тежката форма на държавна принуда и е детерминирана от най-сериозните посегателства срещу обществените отношения. Дълг и мисия на законодателя е да се отнася с изключителна прецизност, повишено внимание и висша степен на отговорност именно към наказателното законотворчество. Тревога и недоумение буди факта, че нищо от изброеното не намира място в законопроекта.

 

            Преди да маркирам трагичната юридическа техника, спорната логика на формулировките и дефинициите и вътрешните противоречия в законопроекта, ми се струва необходимо да коментирам основанията за законодателната инициатива и мотивите към същата. Дори и заради презумпцията, че всяка промяна в наказателното законодателство на държавата би трябвало да има своите валидни основания и задълбочени мотиви, преди да стане част от позитивното право.

 

            За основание на законодателната инициатива са посочени „статистически данни за увеличаването случаи на насилие“. Думата насилие е извън понятийния апарат на българското наказателно право. Според общоприетото значение означава прилагане на физическа сила върху някого, а според дефиницията на Световната здравна организация преднамерено използване на физическа сила или власт, посредством заплаха или реално, срещу себе си, срещу друг човек или срещу група или общност, което води до или има вероятност да доведе до нараняване, смърт, психологична травма, неправилно развитие или лишение“.  В българското законодателство определение на понятието „насилие” е дадено в § 1 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, а именно: "Насилие" над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда“.

 

             Следва обогатяване на основанията за законодателна инициатива с посочване на данни от Министерство на вътрешните работи - през 2017 г. са изпълнени 2432 съдебни заповеди за защита на пострадали от домашно насилие лица. Вносителите твърдят, че съществува анализ на практиката на десет окръжни съдилища в  страната /не се намерили за уместно да посочат кой е авторът на анализа и кои са окръжните съдилища/, от който става ясно, че 91% от убийствата и опитите за убийства на жени са извършени от мъже. Колко е броят на тези най-тежки престъпления срещу личността и как се съотнасят довършените убийства към опитите не става ясно. Посочен е период 2012 – 2014 г. Данни за периода 2014-2018 г. не са известни на депутатите от ГЕРБ.  

     

            Мотивите към законопроекта са още по-непригодни за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и от основанията. В първия абзац въвеждат посоченото по-горе определение на СЗО за насилие. Обърнато е внимание, че в Конституцията на Република България е закрепена неприкосновеността на личността в чл. 4, ал 2. Прави се извод, че насилието нарушава основни човешки права.

 

            Вторият абзац от мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс бележи върхове в законотворчеството. Встъпителното словосъчетание е „по неофициални данни“. Липсата на официални такива обуславя издържаното твърдение, че „независимо от конституционно декларираните равни права на мъжете и жените, фактически съществува дискриминация на жените, която се осъществява чрез някои от видовете насилие, които трудно се установяват и доказват.“ Аргументацията на законопроекта ескалира до позоваване на съдебна статистика. Разбира се, става дума за посочената по-горе.

 

            След като са изяснили основанията и мотивите към законопроекта, законотворците от ГЕРБ хващат бика за рогата и пристъпват към конкретните изменения и допълнения в нормите от Наказателния кодекс.

            Не си играят на дребно и първата разпоредба, която осакатяват, е квалифицираният състав за убийство по чл. 116 от НК. По неизвестни причини създават т. 6а към алинея първа.  Посочената разпоредба съдържа тринадесет квалифициращи признака, както следва:

 

            За убийство:  1. (доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 62 от 1997 г.)

1.      на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползуващо се с международна защита;  

2.      (изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от полицейски орган при или по повод изпълнение на службата или функцията му;  

3.      на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;  

4.      (доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;  

5.      на лице, което се намира в безпомощно състояние;  

6.      по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;  

7.      с користна цел;  

8.      с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;  

9.      8а. (нова - ДВ, бр. 84 от 2013 г.) с цел отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност от пострадалия;  

10.   9. извършено предумишлено;  

11.   10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;  

12.   11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.; доп., бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) извършено по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди и  

13.   12. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.; предишна т. 11, бр. 92 от 2002 г.) представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда, (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г., по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

 

Вносителите изобретяват, между т. 6 „по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост“ и т. 7 „с користна цел“, т. 6а   „извършено в условията на домашно насилие“.  Какво имат предвид законодателите няма как да се установи. Как се обогатява правната уредба на квалифицираното убийство също е проблем неразрешим. Законодателите очевидно нехаят и за правоприлагането. Препращането към дефиницията по чл. 2 от Закона за защита от домашно насилие само сгъстява законодателната каша - Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. А какво означава убийство „в условията на домашно насилие“ знаят само вносителите. Най-вероятно неофициално.

 

      Законодателната екзотика последователно преминава през склоняването към самоубийство по чл. 127 и квалифицираните състави на телесните повреди по чл 131 с все същия нов квалифициращ признак „в условията на домашно насилие“.

 

      Предвижда се отвличане и противозаконно лишаване от свобода в условията на домашно насилие, съответно по чл. 142 и 142а, докато стигнем до кулминацията на законодателното безумие. Вносителите предвиждат лишаване от свобода от две до осем години за закана към длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или спрямо лице, ползуващо се с международна защита, в условията на домашно насилие по силата на новия чл. 144, ал 2 от НК. Повтарям, закана към длъжностно лице в условията на домашно насилие. Границата е небето за законодателите от ГЕРБ.

 

      Този законопроект е срам за историята на наказателното законотворчество в най-новата история на България. Без съмнение е обида към практикуващите юристи. Но най-вече е подигравка с пострадалите лица.

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Време е за (всеки)Ден на национален срам 25| 11722 |12.08.2018 . Да си го кажем направо: Моделът „Борисов” убива! 23| 28885 |22.12.2016 . Срам ме е, че ви е срам 7| 10111 |16.12.2016 . Пропуснали сме новина за БХК - срам и позор! 40| 15052 |16.03.2014

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах