Време е за (всеки)Ден на национален срам

А иде реч за следното.

От няколко години Румъния ни задмина по всички показатели, по които преди бяхме равни или дори им водехме. Най-вече по тези, които съставят стандарта на живот. Само един пример: През 2010 г. д-р Раед Арафат предлага нов модел за спешната помощ. През 2013 г. резултатите са такива, че Евростат определя това звено на румънското здравеопазване за водещо в Европа. Дванайсет страни почват да прилагат румънския опит. Когато д-р Арарат е освободен от поста в здравното министерство, в цялата страна избухват протести в негова защита.

Само през 2017 г. близо 870 румънски политици, министри, зам.-министри, кметове, депутати, общински съветници, висши чиновници и пр. са получили ефективни присъди.

По качество на здравеопазването през последните три години Румъния е изкачила четири места в рамките на ЕС. Ние сме твърдо на последното.

Какво става у нас.

Последни сме по всички стандарти, определящи качеството и продължителността на живота и сме шампиони по смъртност.

Но… Но другаде ни е силата.

Български рекорд за Книгата на Гинес поставиха в Козлодуй. 42 танцьори изиграха 22 български хора за 76 минути.

Зверино конкурира Калофер в сегмента на мъжките хора в ледени води. Атакува Гинес.

Старозагорка атакува Гинес с 12-метрова мартеница.

Ученици от Русе поставиха рекорд за Гинес с най-дългата мартеница.

Видин подобри рекорда на Русе за най-дълга мартеница.

За Гинес се бори мартеница от Нова Загора…

550 служители (от голяма компания у нас) кандидатстваха за рекорд на Гинес като се опитаха да подредят най-голямата фигура от стъклени бутилки. (Сигурно дълго са тренирали по купони като са въртяли бутилка в онази игра за събличане и целувки.)

4 000 души се наредиха на варненския плаж и образуваха ДНК верига, с която искат да влязат в Гинес.

В Пазарджик сътвориха 1015-метрова дървена пейка, на която могат да седнат 2020 души. (В цялата област няма село с население над 1500 души…)

Друг любим национален „спорт“, освен пехливанските борби по съборите е пресъздаването на сцени от историята ни. Бутафорни хайдути, войводи и комити...

Над сто участника пресъздадоха боевете на Шипка.

Група местни патриоти пресъздадоха залавянето на Левски в Къкринското ханче.

Млади и по-възрастни мъже пресъздадоха убийството на Георги Бенковски на 12 май в Тетевенския балкан.

Родолюбци пресъздадоха битката на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на Бузлуджа.

И т.н. и т.н.

В последното хоро за Гинес в Рила край езерото „Бъбрека“ се хванали 400 българи. Не само играли хоро, ами влезли с потурите и обувките в кристалното езеро - щот' са баш бабаити. С мозък на пиле.  Ашколсун. Вероятно изпитото количество бира и изплюсканите мръвки след това също е било достойно за Гинес.

В Букурещ след първите сблъсъци на жандармерията с протестиращите над 440 души са ранени и откарани в болници. Но румънците не се уплашиха, не ревнаха за нарушени права и насилие, а на следващия ден излязоха отново.

Наистина ли всичко у нас е толкова готино, животът прекрасен, спокоен и комфортен, а корупцията и престъпността пречупени, че ни остана само да се забавляваме? Наистина ли се кефите да сте херои в дебилиади? Затова ли крещите „Бъл-га-ри, ю-на-ци!“ по повод и без повод? В същото време статистиката отчита, че сме най-недоволните, най-отчаяните в Европа. Как се връзват тези неща, бе, хора, освен ако не става дума за пандемия на инфантилността. Нормален народ ли сме или идиоти?

Някаква зловеща клоунада се разиграва зад хорАта, мартениците, шишетата, патриосценките с бум-бум, потури, калпаци и шишанета, а населението като упоено или пияно - нищо не види. Зомбита или страхливци?

Нормалните хора, че дори и полуидиотите, идпитват срам, когато сглупят за нещо. Тук не. Затова не е достатъчно да обявим Ден на национален срам. Не стига. Нужен ни е Всеки Ден на национален срам.

Борис Петков