Дума на седмицата – „граница”

Най-общо границите са за това, за да определят допустимото и недопустимото помежду ни. Те определят предела на собствените ни възможности. Прескачането на една или друга граница понякога означава постигане на успех и собствена реализация. Прекрачването им също може да бъде знак, че няма връщане назад и нещата са безвъзвратно изгубени.

Тази седмица от 7-ми до 13- ноември 2022г. премина под няколко ключови събития, които не само показват развитието на обществото ни, но и са ясна картина за неговото състояние.

В понеделник (7-ми ноември) екипите на Спешната помощ излязоха на национален протест, който продължава до 13-ти ноември. Исканията им са свързани с подобряването на работните условия, по-достойно заплащане, както и трудът им да бъде приравнен към първа категория, като този на полицаите и пожарникарите. Медиците имат конкретни и реални стъпки за привличане на специалисти в системата на Спешна помощ. Те предупредиха, че ако не бъдат чути, инициативата им ще премине към следващи действия. В 12 часа в цялата страна линейките включиха звуковия сигнал на автомобилите в знак на протест. Протестните действия говорят за системни и натрупани проблеми, които не са решени, а са отлагани с години, т.е. премината е границата на допустимост и търпение. Остава отворен въпросът, ако Спешната помощ откаже да изпълнява своите функции, кой ще се грижи за населението и как ще оказва първа долекарска помощ?

На 8-ми ноември (вторник) стана ясно, че предната вечер в трагичен инцидент е загинал на място сержант Петър Бъчваров, докато прави обход в района със свой колега, който е военнослужещ. Извършителите се бяха опитали да убият и военния от патрула. Младият мъж беше прострелян в главата на 7-ми ноември, на българо-турската граница край гр. Елхово, в района на с. Голям Дервент. Бъчваров е роден на 3-ти октомври 1990г. в гр. Ямбол. Завършва средното си образование в гр. Елхово през 2009г. Продължава образованието си в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. През декември 2013 година постъпва на работа в системата на МВР. Петър Бъчваров беше награден посмъртно с Почетен знак на МВР. Съболезнования на близките и семейството му. Това изключително агресивно и брутално престъпление стресна нашите европейски партньори, защото освен българска тази граница е и на Европа. Този арогантен акт, който отне живота на младия полицай показва липсата на всякаква човечност. Показва, че границата на цивилизованост отдавна е премината. На следващият ден на 9-ти ноември в гр. Елхово беше обявен ден на траур в памет на Петър Бъчваров.

В сряда (9-ти ноември) отбелязахме 33г. откакто е отворена границата на бившата Германска демократична република (ГДР) за свободно преминаване на граждани и автомобили, само с документ за самоличност и без представянето на допълнителни разрешителни. Страната неофициално е наричана Източна Германия, тъй като управлението ѝ е социалистическо през 20. век. Основана е на 7-ми октомври 1949г. Тя е част от  съветската окупационна зона след Втората световна война. Стената разделя страната на две. Падането на Берлинската стена е в нощта между 9-ти и 10-ти ноември 1989г. Границата, която тя поставя е символ на отчуждението в сърцето на Европа. Рухването ѝ се приема за край на една епоха, а за германците е възможност да видят семействата и приятели си след години принудителна раздяла. След премахването ѝ надеждите са, че Европа и хората ще бъдат по-обединени.
 
На 10-ти ноември  (четвъртък) се навършиха 33 години от Христовата демокрация. През 1989г. Централният комитет на БКП в Бояна освобождава Тодор Живков от най-високата длъжност генерален секретар в партията (и в държавата), която заема цели 35 години. Рухването на тази граница осигури на българите възможност за пътуване и опознаване на света, шанс за следване в чужбина. Най-важното, което Демокрацията даде е правото на свободно изразяване на позиция и различно мнение. Премахването на тази граница хората да се свързват по-лесно помежду си.

В петък на 11-ти ноември украински военни влязоха в напуснатия от руските въоръжени сили южен град Херсон. На видео се вижда как военен поставя националния флаг на Украйна на сградата на Главното полицейско управление в пристанището. Той и негов колега се поздравяват с освобождаването на града и се прегръщат с цивилни. Руските сили окупираха Херсон в началото на март. След напускането им, жители на порта излязоха по улиците, за да посрещнат украинските войници и офицери. С връщането на този град в границите на Украйна, се дава надежда, че скоро ще се възстанови нейната териториална цялост.

В края на работната седмица писателката Капка Касабова говори за своя роман „Граница” в предаването "Панорама" по БНТ, който е награден от Британската академия през 2018г., а година по-рано (2017г.) е обявен за книга на годината в Шотландия. Романът е номиниран за американската „National Circle of Critics Award”. През 2020г. „Граница“ е сред петте книги в краткия списък на френската Европейска награда за литература, присъждана ежегодно от фондация „Esprit d’Europe“. "Граница" е структурирана на приблизително географски признак, започвайки и завършвайки с брега на Черно море, където свършва Странджанският масив и се срещат средиземноморските и балканските течения. Според авторката смисълът на романа е пътят към себепознанието. В началото на своята книга Касабова пише: „Макар Турция да беше от нашата страна на Черно море, се падаше от другата страна на границата и всичко онова, което се разбира под граница – дори самата дума е някак заострена, усещах го. Например казва се, „заминавам зад граница”, т.е. отвъд огражденията на място, от където няма връщане. Всъщност хората, които заминаваха и не се връщаха, бяха наричани „невъзвращенци”.

Касабова е родена през 1973г. в София. През 1992г. семейството ѝ емигрира в Нова Зеландия. Метафорично романът ѝ на зададе завършекът на седмицата като ни накара да се замислим върху  няколко теми. Писателката сътрудничи на в. „Гардиън“, сп. „Икономист“ и други британски и американски издания. През 2019–2020 г. участва в журито на американската награда „Neustadt Prize”. През 2012г. тя представя страната ни на културната олимпиада в Лондон, която е като алтернативно събитие на провежданите спортни мероприятия.

Метафорично романът ни зададе завършека на седмицата, като ни накара да се замислим върху  няколко теми. Самата Капка Касабова каза, че си спомня още от детството, че самата дума „граница” е табу, тъй като самото звучене на „граница” вдъхва страх и несигурност. Писателката подчертава, че ние като българи и балканци носим гранично усещане, което идва от историята ни.

Капка Касабова посочи: „Прескачането на границите е неизбежно.” Тя е от това поколение деца, които са израстнали в сянката на тази граница. Тя посочва, че като малки са ходили на море около Странджа, но не са можели свободно да отидат в Странджа, която е военна зона. Авторката казва, че всичко това е част от товара на тази граница. Касабова допълни, че „Никога няма да спра да се интересувам от това, което границите ни причиняват, както и начинът, по който търсим, за да преодолеем различните граници."

Според Капка Касабова: „Най-интересни са границите не са тези, които имат физическо измерение, а тези, които са в нашето съзнание. Може би това е най-голямото предизвикателство.”

Касабова подчерта, че „границата е и низвергната периферия. Границата е трагична въртележка на емигранти още преди 100 години. Не трябва да забравяме, че това, което се случва в периферията, рано или късно ще се случи и в центъра. Границата е един лабиринт, Тя е лаборатория на историята. Историите, които се разказват са едни и същи, разликата е, че те се разказват на три различни езика – български, турски, гръцки.”

Капка Касабова изрази надеждата си, че на този етап като човешко развитие са ни необходими граници, но на следващият няма да има нужда от тях. Каса/ова посочи, че проблемът не е в границата, а в методите на границата – част от военно-индустриални комплекс, който движеше Студената война и който в голяма степен движи света ни все още, но вече е в разпад. Трябва да се търси подход за очовечаване на границата, както с отношението към хората, които живеят там, така и към природата. Всичко е свързано.

Капка Касабова казва: „Границата е и символ на душевното състояние на една нация.”

Другите ключови събития от седмицата са свързани със срещата между ГЕРБ-СДС и ПП, реакциите след скандала в Народния театър, както и странните реплики, които си размениха Делян Добрев от ГЕРБ-СДС и водещият Георги Любенов. Оказа се, че микрофонът на журналиста не е изключен и зрителите чуха всичко.

Двете формации обсъдиха бъдещите политики за възможността за управление на страната са свързани с преговорите за съставяне на правителство между ГЕРБ-СДС и ПП. Тома Биков от ГЕРБ-СДС посочи, че имат сериозни разминавания с Продължаваме промяната по ключови теми. Явно отново има преминаване на определени „червени линии”, които не бива да бъдат застъпвани.

Разплитането на част от скандала в Народния театър, в който главният режисьор Александър Морфов премахна табелката на ПР-а Велислава Кръстева. Междувременно стана ясно, че министърът на културата Велислав Минеков подкрепя Морфов и ще поиска проверка в Народния театър. Директорът Васил Василев обяви, че няма да уволни Морфов. Захари Карабашлиев подаде оставка като главен драматург, а режисьорът Бойко Богданов призова гилдията да застане на страната на Морфов. Този случай повдигна въпросите: до къде ѝ е мястото на политиката в театъра? Кога политиката нахлу в театъра, за да размие границите между творчество, политика и талант, за да сме изправени пред ситуацията изкуството да търси опрощение от политиката.

След края на гостуването на Делян Добрев в събота по БНТ, Любенов каза на политика: "Ми толкова. Сто неща, газове, работи. Ама не можах. Не искам, защото... да. Много ще стане." Това поражда въпроси за обективността на обществената телевизия. Не случайно България е на 121 място по свобода на словото. След този случай отново се повдига въпросът колко близо са политиците до журналистите и могат ли да оказват натиск върху работата им. Преминаване на граница, която едно свободно и демократично общество не бива да допуска.

Събота и неделя както винаги остават дни за размисъл и за равносметка. Събота обикновено отдаваме почит към починалите близки, а в неделя отиваме на църква.

Размислите, които останаха за нас след изминалата седмица, са свързани както с глобализиращия се свят, така и с тези граници, които не бива да бъдат преминавани. Със сигурност има поколения, за които не съществуват физически граници като ограничения. Но има и граници, които продължават да съществуват вътре в нас самите. Необходимо е да не забравяме, че някои линии не бива да бъдат пристъпвани, защото след като това бъде сторено, връщане назад няма.

Ирина Тодорова