Дайте думата на Трактора. The end

Действаше се прибързано, без нужната подготовка, което ме навежда на мисълта, че някой е искал организаторът, „мозъкът” на групата да остане неразкрит. Това заяви важната персона Алексей Петров. И веднага допълни, че той още тогава, през 2009 г., имал нестандартни идеи и решения, чрез които да бъдат „заковани” „Наглите”, но никой не го послушал. Петров дори разкри пазена досега тайна, че начертал план, как да се даде откупа за съпругата на Ангел Бончев, която бе отвлечена по време на мероприятие за освобождаването на самия Бончев. Петров каза още, че е разговарял многократно с бащата на една от жертвите на „Наглите”, което му дало данни да състави гениален план. Уви, МВР не оценило усилията и мозъчните му напъни.

Неизкушеният от темата за организираната престъпност зрител може и да се е плеснал по челото: „Брей какъв интелект е имало в ДАНС, а тъпанарите от МВР не му обърнали внимание”. На такава първосигнална реакция разчита Алексей Петров. Все му се струва, че е толкова умен, че всички останали трябва да му се възхищават и да го почитат като гуру. Трактора греши, такива наивни зрители, слушатели и читатели отдавна няма. От времето, когато е бил в милиционерското училище в Пазарджик. Но очевидно няма кой да му каже. А и егото му не му позволява да види нещата такива, каквито са, защото ги пречупва през призмата на личните му комплекси и манията за величие.

Ако Петров, бидейки неформален шеф в ДАНС, е искал да направи нещо по въпроса с „Наглите”, е имал пълна възможност, защото е разполагал с всички механизми и лостове на тайните служби. Отвличанията са от 2007 година и той е разполагал с цели две години да ги залови. Но не го е направил.

Както не е направил нищо за да бъдат разкрити и „Килърите”, извършили поредица от убийства, изнудвания, рекет и пр. Не е разкрил и корупция по високите етажи на властта, нито големи престъпни групи, нито заговори, терористични клетки и пр. Всичките му обяснения днес се свеждат до това, че имал намерения, идеи и дори бил написал доклад. Този доклад се рекламираше от вестника му известно време, но след това и подопечните му журналисти спряха да го пробутват в публичното пространство, защото се разбра, че става въпрос за поредната димка. Петров не е разкрил също кой постави взрива в колата на Цветелина Бориславова, нито кой стреля по него пред басейна „Спартак”, нито кой разпорежда убийства и побоища на журналисти и бизнесмени, въпреки намеците, че знаел много по тези мръсни поръчки. Повтаря обаче мантрата, че за всичко са виновни Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Те пък спряха да му обръщат внимание и май накърниха себелючието му. Каква наранима душа...

Истината е много проста: Петров няма и не е имал капацитет да ръководи и разкрива подобни деяния. Несъмнено е научил доста неща през годините при „баретите” и други структури на МВР, но те явно са му служили за всичко друго, но не и за борба с мафията. Освен това Трактора е бил и твърде зает с личния си бизнес, консултантски и всякакъв друг, с научното си развитие, преподавателска кариера, спортни занимания, организационни въпроси и пр. и не му е оставало време да бори престъпността. Улисан в градене на светлото си бъдеще накрая се оказа подсъдим и главен обвиняем по делото „Октопод”. Простъпките му са описани във внушителен и ужасяващ по съдържание обвинителен акт, а материалите са събрани в 200 тома. Опита се да лавира като се кандидатира за президент, но претърпя предизвестена катастрофа. Опитите му да се представя за политическа жертва също вече не впечатляват никого извън тесния кръг от подмазвачи край него. Забавни са и напъните му да измисля нови и нови политически формации, чрез които да се окаже в заветната зона на имунитета.

Вече е очевидно, че някогашните му покровители са му обърнали гръб. Ако той не го съзнава, значи е много зле. Щяха ли да го оставят „бащите” му, ако още им бе нужен, да се пържи в съдебната зала? Едва ли. Направиха го, защото освен ненужен, вече е и опасен, може би с нещата, които знае за тях. Въпросът е дали ще ги каже открито или ще се опита да сключва някакви сделки. Може би не е далеч времето, когато тези негови връзки и покровители ще излязат „на светло”. Например отношенията му с доскорошния президент Георги Първанов, с политици от тройната коалиция, както и с хора от десните партии.

Животът обаче се развива по друг начин. В напреднала фаза са знакови дела като „Килърите”, „Наглите” и „Октопод”. Трябва да си пациент на „Св. Наум”, за да не виждаш нишките, които свързват тези три групи, всявали страх у българското общество години наред. Тяхното съществуване е било възможно единствено с подкрепа на хора от службите и политиката. Тази подкрепа обаче вече не съществува или поне не е такава, каквато е била. Последно рамо им дават хора от правораздавателната система. Заплашват се също свидетели и жертви, за да си оттеглят показанията. Водопад от помия, компромати и лъжи се изсипват срещу всички, които са съпричастни към разкриването на техните престъпления. Атакуват се банки, финансисти, институции. Води се медийна и задкулисна война, предлагат се сделки, изопачават се факти, тиражират се абсолютни лъжи и манипулации. Което показва, че „Октоподът” е ранен и се съпротивлява с целия наличен ресурс. Тази война ще е трудна и сигурно ще паднат още жертви. Но обществото трябва да я доведе докрай, за да е ясно, че България няма нужда от мафия и мафиотизирани политици, а от нормално европейско развитие. В тази връзка е полезно медиите още по-често, ако това въобще е възможно, да дават думата на Алексей Петров-Трактора и хората от неговото обкръжение. Колкото повече говорят, толкова по-ясно става за какво иде реч. Дайте им думата и те ще ни се покажат в целия си „блясък”. Всъщност това е тяхната присъда, най-тежката: да осъзнаем какво представляват.

Дайте им думата и те сами ще спуснат завесата, ще минат в миналото, ще обявят собствената си „смърт”. Дайте им думата...

 

Димитър Попкутуев