Европа е в ступор. САЩ избраха да останат сами срещу света

Призракът на Втората световна война умело беше редуциран до ролята на плашило, което не позволи на Европа и до днес да излезе от пещерата на Горгоните и да продължи пътя си през историята с ясен поглед в бъдещето и съхранена памет за уроците на миналото. Така Старият континент остана пленник на своя срам, до степен на пълна неадекватност спрямо реалностите на настоящето.

Защо се получи така?!

Всъщност честният разговор за същото това минало така и не се състоя. 70 години историческият дебат беше фокусиран почти единствено върху последиците, но не и върху съществените причини, довели Германия, а оттам Европа и света, до ужаса на Втората световна война.

Виновен остана само Хитлер. И Германия – за това, че създаде Хитлер.

Толкова.

Твърде елементарно, за да е истина, нали?!

Казионната историография срамежливо се плъзгаше по повърхността на въпроса – защо Хитлер въобще стана възможен? Как така един луд фюрер с болно его излъга, обедини и поведе цяла нация след себе си в унищожителен поход срещу света? Защо на 19 август 1934 г. в проведеното допитване до народа 90% от германците гласуват за сливане в едно на двете висши държавни длъжности – канцлер и президент – и легитимират съвсем съзнателно едноличната власт на Адолф Хитлер? Кой и защо възражда военно-промишления комплекс и икономиката на Германия след Първата световна война чрез плана Дауес? Защо Франция и Англия не реагират по никакъв начин, когато Хитлер, в нарушение на Версайския договор, през март 1936 г. си връща Рейнския демилитаризиран коридор и две години по-късно просто ей-така между другото присъединява Австрия към Германия с помощта на австрийските националисти? Защо антисемитското говорене на фюрера срещна толкова широка подкрепа в Германия и не само там? Защо на Евианската международна конференция през юли 1938 г., свикана от американския президент Рузвелт в търсене на изход за нарастващия поток еврейски бежанци от Германия и Австрия, нито една от 32-те държави-участнички (с изключение на Доминиканската република) не желае увеличаване на символичните си квоти за прием на еврейски бежанци? Защо „Моята борба“ става бестселър и е преведена на 11 езика още в първите години след издаването си?

Въпроси, които останаха без отговор.

Ето на тези и на други подобни въпроси трябваше да търсят отговори историците след края на Втората световна война. Вместо това обаче, на тях им беше позволено да се фокусират единствено върху заклеймяването на фашизма и недопускането той да се възроди отново на европейската и световната сцена. Германия беше победена и разделена, а с нея и цяла Европа. САЩ и СССР си поделиха света. Старият континент остана разполовен като най-ценен трофей между двете империи. И се превърна във второстепенен геополитически играч, прикриващ по-успешно васалния си статут на Запад, отколкото на Изток.

А всъщност именно оттогава Европа окончателно престана да бъде субект на своята история и съдба.

Нататък е ясно. Бяхме свидетели на всичко останало – как Съветската империя рухна, как Стената падна и ние жадно поехме на Запад към свободата. Как ни беше нужен четвърт век, за да проумеем, че това не е никаква свобода. И че Западна Европа е просто колония на Другата империя. А ние услужливо и глупаво й помогнахме да се разпростре на целия континент, като предоставихме доброволно и угоднически природния, икономическия и човешкия си ресурс в услуга на новия господар.

Днес Европа не е разделена. Тя е щастливо обединена васална територия на световния хегемон САЩ и има ново име – Европейски съюз, с административен център Брюксел. Но най-същественото – Европа вече е обезсилена и подчинена. Тя не е сериозна пречка в битката между двете световни сили – САЩ и Русия. Защото междувременно Русия някак си успя да се изправи, след като беше поднесена неразумно на Запада от своя неолиберален елит, и видиш ли, неочаквано реши да окаже съпротива. Което определено си беше неприятна изненада за метрополията. Така че се наложи досадното подпалване на Украйна. Същата Европа, която получава истеричен пристъп само от споменаването на думичката „нацизъм“, днес съзнателно и послушно затвори очите си пред издевателствата на новите фашисти в Украйна. Това доказа за пореден път пълното лицемерие, демагогия, несъстоятелност и неадекватност на нейния идеологически фундамент и изкара на дневна светлина късата каишка, на която я води нейният господар.

Ако беше само това, все пак щеше да има някаква обозрима надежда за бъдещето.

За съжаление, истината е по-смущаваща – налице е патологичен феномен, който е обладал европейския дух. Европа е в пълен ступор и е абсолютно неспособна на самостоятелно действие, защото старателно е промит дори най-първичният й инстинкт – инстинктът за самосъхранение.

Населението на Стария континент е препрограмирано и фиксирано в една безконечна медитация върху своята вина спрямо евреите и всички видове малцинства, репресирани по времето на Втората световна война. Тази вина се изживява в настоящето като жесток комплекс и е вградена вещо в основата на новите евроатлантически ценности, които се базират на представата за свръхтолерантност към малцинствата до степен на саможертва на собствените цивилизационни устои. Порочният модел се заиграва безпроблемно с чувствителността на съвременния човек, принасящ се доброволно в жертва пред олтара на новия глобален свят, в който всички са не просто равни, но и еднакви. Спуснатите „отгоре“ евроатлантически „ценности“ нямат никакъв аналог и корен в нито една национална култура – те са чужд елемент в тялото на народите. Но въпреки това програмата, внедрена манипулативно в човешкото съзнание, работи безотказно. Нациите постепенно се превръщат в безлична хомогенна маса без раса, етнос и пол, без памет и идентичност, без национален суверенитет. Процесът на подмяната е глобален и е особено успешен на европейския континент.

Цивилизационното и културното обезличаване на населението, заедно с всичките екстри, които този процес води след себе си – социална и личностна апатия, липса на продуктивна обществена рефлексия, аполитичност, десакрализация на живота, загуба на изконните животоподдържащи ориентири и на смисъла на съществуването – всичко това е само първата стъпка към обезкървяването на континента откъм автентично коренно население и етническата му подмяна чрез започналото и добре планирано ново преселение на народите от Азия, Африка и Близкия Изток.

Европа целенасочено се варваризира и ислямизира – и този стратегически план вече не може да бъде нито прикрит, нито спрян. А ако бъде все пак спрян, не е възможно това да се случи без да се плати висока цена, защото процесът е твърде напреднал и на практика вече е необратим.

Така, докато Европа продължава да се срамува от себе си и да страда за прогонените и убити от фашистка Германия евреи, новите малцинства я превзеха отвътре и задушиха с гъвкавите си пипала европейската й душа, която им се даде покорно, толерантно и „без бой“ – даде им не само да смучат на воля от социалната й система, а им осигури автономии в градовете си, построи им джамии, остави ги да се самоуправляват, позволи им да не признават законите и традициите на държавите-приемнички. Всичко това стана възможно благодарение на продажния европейски елит, който изпълнява безпрекословно повелите на американския сателит Брюксел. Съпротивата от страна на населението е непродуктивна и безрезултатна, защото междувременно то се превръща планирано в население от някакъв трети пол, неспособен да опази инстинктите на автентичната човешка природа.

Скоро не бях ходила във Виена. Сигурно затова неотдавна ме изуми количеството бурки и фереджета, които са навсякъде по улиците – обикновено бутащи бебешки колички, тоест трайно уседнали и активно размножаващи се. За миг имах усещането, че съм попаднала някъде в арабския свят, във времето преди да бъдат свалени светските режими. Пред катедралата „Свети Стефан“ се провеждаше шумен митинг-протест на арабски активисти, които развяваха знамена с надписи „Свобода“. Явно си беше съвсем законен протест, озвучен по всички правила и огласяващ с високи децибели целия площад. Така и не влязох в катедралата. Предпочетох тя да остане както е в спомените ми отпреди и бързо се изнесох от площада в малка странична уличка, за да изпия едно сантиментално виенско кафе. В същото време пред Виенската опера имаше друг протест в подкрепа на гей-браковете. Странно защо беше озвучен с ориенталски музики и танци. Развяваха се знамената на дъгата. Като отивах към двореца Белведере, в мен беше едно такова… как да ви го кажа… Виена я нямаше тук. Духът й си беше отишъл оттук или просто се беше скрил на потайни и невидими места. После пред двореца видях инсталирано някакво футуристично и некадърно безумие – не знам как да го нарека това нещо, някакъв кич, на фона на бароковия дворцов комплекс от 18 век. И така. Тръгнах си с горчивото усещане, че тук нещо вече генерално е сбъркано и не е наред, че е останала една архитектурна черупка на миналото културно величие, която днес е изпразнена от съдържимото си и е напълнена с някаква нова блудкава течност.

Така е в много градове и столици на Европа. Да не говорим за Осло и скандинавските страни, където на много места положението е изцяло извън контрол и властите не са способни да се справят с него. Вместо поне да се опитат обаче, европейските васали като обезумели бардове, записани на стари грамофонни плочи, продължават да въртят брюкселските песни за солидарност и толерантност – не виждайки, или по-скоро правейки се, че не виждат цунамито от човешки тела, което връхлетя европейския материк и пълзи със страшна сила към сърцето на европейскат

Европейските лидери се държат напълно неадекватно и малоумно. Те не са в състояние да взимат отговорни и самостоятелни решения. Медиите и пропагандата са впрегнати в максимална степен. Затова и няма останало достатъчно количество будно население, което да е способно да ги разтърси и да ги спре.

Същото беше преди 80 години, когато всички европейски лидери се правеха, че не забелязват появата на Хитлер. Сега не забелязват и фашистката хунта в Киев, не забелязват и Новото велико преселение на народите. Нещо повече – те съзнателно служат на силите, които създадоха тези кризи, защото там, отвъд Атлантика, Големият брат е решил, че не иска да има силна Европа по пътя му към Русия, Китай и Иран.

САЩ са на крачка да реализират пълното си световно господство, хвърляйки Европа в пропастта на собственото й безумие.

Все пак, в някои европейски медии започнаха плахо да се прокрадват догадките, че САЩ финансират огромния трафик на бежанци от Азия, Африка и Близкия изток. Няколко държавни глави призоваха за вразумяване и отпор на ислямската заплаха. Виктор Орбан вече не е сам, Марин льо Пен набира скорост, Чехия, Словакия и Словения се възпротивиха на бежанските квоти… Малкото останало мислещо население в Европа осъзнава ясно причината за огромния бежански поток от юг и югоизток – и тя е дестабилизирането на арабските и африканските държави, както и на Афганистан, чрез военните интервенции на САЩ, които потопиха в кръв и смърт огромни региони, сваляйки светските режими и финансирайки военните формирования, като създадоха Ал Кайда и ИДИЛ, и оттам – Ислямска държава. Истината вече не може да се скрие от света и дори кандидатът за президент Доналд Тръмп публично призна, че САЩ вече са мразени от целия свят. Не само от Путин.

Погубвайки Европа чрез изкуствено създадени конфликти и чрез планираната й ислямизация, САЩ скоро ще останат съвсем сами срещу целия свят.

Но какъв ще бъде този свят, който те ще притежават?!

Какво ще представлява светът без Европа?!

Старата римска максима „Разделяй и владей“ важи за определени локални територии, но няма как да разделиш и да завладееш цялата планета. Това е невъзможно. Всички империи, пожелали да притежават целия свят, са се проваляли. Все някъде, все някога, все някой ще спре и днешната империя. И тогава тя наистина ще разбере, че е останала сама срещу целия свят. Това ще бъде и началото на нейния край. Жалкото е, че Европа и цялото човечество ще платят огромна цена за това прозрение.

Неотдавна Марин льо Пен извика: „Европейският съюз трябва да бъде разрушен!“. Не случайно в последните и най-пресни социологически проучвания тя е посочена от французите като най-предпочитания кандидат за президент. Вместо да се замислят и стреснат от увеличаващата се подкрепа в Европа за националистическите партии и движения, продажните казионни елити продължават да плашат поданиците си с плашилото на Холокоста и да строят паметници на спасените евреи – докато в същото това време си отгледаха чисто новичък Холокост в Украйна и останаха слепи за истинската опасност пред Европа, не чувайки гласа на разума: „Hannibal ante portas!“

Малко преди смъртта си през октомври 2011 г. Муамар Кадафи каза следното в прословутата си реч, с която се обърна към ООН и световните лидери, молейки ги да спрат безумните бомбардировки над Либия и да пощадят невинния либийски народ:

„А сега, вие хора от НАТО, чуйте! Вие бомбардирате стената, която не пропуска африканската миграция в Европа, стената, която спира терористите от Ал-Кайда. Тази стена бе Либия. Вие я разрушавате. Вие сте идиоти. За хилядите емигранти от Африка, за подкрепата на Ал-Кайда, вие ще горите в ада. Така ще бъде. Аз никога не лъжа. Не лъжа и сега“.

След тази реч отговорът на НАТО се изрази в нови бомбардировки над цивилни и граждански обекти и убийството на самия Кадафи.

Същото се случи в Ирак. Същото днес се случва в Сирия. Стотици хиляди жертви на тези войни днес търсят спасение в Европа.

Да, Европа заслужава съдбата си. Политиката на Европейския съюз е насочвана дистанционно и тази политика сее огън и смърт – вече и в самата Европа. Украйна е само началото. Гърция е само началото. Тълпите от бежанци са само началото. Подготвяното секретно Трансатлантическо споразумение за свободна търговия със САЩ е само началото. Лошото тепърва предстои.

Затова предпочитам да го кажа направо и без заобикалки:

Марин льо Пен е права. Европейският съюз трябва да бъде разрушен. ЕС доказа недвусмислено, че е престъпна организация, тумор в сърцето на Стария континент. Тя не само подкрепя войните на САЩ по света. Тя воюва със собствените си народи.

Какво можем да направим ние?

Наскоро проф. Силвия Минева написа следното в социалната мрежа:

”Мистерията с хладилния камион в Австрия е подозрителна като цялата история с бежанските вълни, които все повече заприличват на варварските набези по време на късната Римска империя. С тази разлика, че онези са били стихийни, а сегашните са предварително организирани и планирани съвсем целенасочено, за да се дестабилизира европейският регион. Време е да се направи една доброволна мобилизация за отпор на бежанските вълни. Европейските държави отдавна нямат истински армии и затова се налага да се направят опълчения, след като отдавна е ясно, че НАТО обслужва интереси, различни от тези на европейските народи.“

Виждам как някои от вас се усмихват скептично и дори развеселено от тези думи. Да, аз също знам, че няма да бъде създадено никакво опълчение.

Само че аз знам и друго.

Европа се събужда.

Едновременно бавно и стреснато, но се пробужда от неолибералния си сън.

Дали ще успее да се събуди докрай преди да е станало фатално късно, можем само да гадаем. А нашето, българското събуждане, е просто част от този общ процес. Когато нещата в Европа се обърнат, ще се обърнат и у нас. Ние винаги сме копирали Големите – не само Големите началници, както се изразява нашият сегашен пастир. Понякога сме копирали и Големите народи.

Затова от българския политически „елит“ не очаквайте нищо, преди нещото да се случи в по-важните административни територии на колонията Европа. Политическият ни елит дори не е със статут на колониална администрация. Нашите държавници са със статут на надзиратели в една разсипана балканска подмандатна територия. И те си знаят много добре мястото, както и че нямат право дори да гъкнат – затова са инсталирани на тези постове – за да са послушни и да се изказват правилно. Те са най-продажните, некадърни и безродни типове на Майка България.

Но въпреки че не сме способни да си направим сами опълчение, за да се защитим (в крайна сметка за това не са готови и „напредналите“ с материала европейски народи), можем да поддържаме духа си буден. Защото рано или късно ще бъдем принудени да се защитаваме сами, както това ще се случи и с другите ни европейски събратя. Всъщност, ние и сега се защитаваме и оцеляваме сами. В изоставените български села, подложени безконтролно на циганските набези, нашите майки, бащи, баби и дядовци сами са си опълченци. Ще дойде, рано или късно, един момент, в който ще почне да ни пука за тях – когато бедата почука и на нашата врата. Този момент не е толкова далече, колкото ни се иска.

Рано или късно ще ни се наложи да си спомним, че сме един народ. Ще бъдем принудени да си го спомним, защото няма да има друг начин да оцелеем.

Тази есен предстоят местни избори. С помощта на семейно-приятелско-партийните кръгове, на корпоративния и циганския вот, гарнирани с радиоактивно медийно облъчване и политически апатичен електорат, евроатлантическото статукво ще бъде възпроизведено. Това е предопределено, защото няма друга сериозна политическа алтернатива.

Чувам как някой тук извиква: „Има! Атака и Волен!“.

Ще ви отговоря. Атака не успя да узрее до висотата на своите идеи. Не успя да си отговори на най-важния въпрос – „Как?“. Не успя да създаде печеливша стратегия в неравната борба. Просто скачаше стихийно и шумно от битка в битка, от скандал на скандал, и затова винаги губеше. Понякога изговарянето на истината не е достатъчно, приятели. Трябва да знаеш КАК. Трябва да имаш способните хора, които да отговорят на този въпрос и чак след това да се впуснеш с ясен поглед в борбата. Казвам го с болка и горчивина и констатацията на този тъжен факт не ме прави щастлива.

Но това е друга тема и е обект на друг анализ.

Така или иначе това, което можем да направим днес, е да останем с ясно съзнание. Това е първото и най-важното. И ако ситуацията в Европа наистина се обърне, ако народите се раздвижат от вцепенението си, да бъдем подготвени и ние за това като част от голямото европейско семейство. На местните избори можем да разклатим непоклатимостта на евроатлантическото статукво. Това не е невъзможно. И е важно. Въпреки разочарованията си, да подкрепим антиглобалистките партии, да им бъдем активен и критичен коректив и да не им отнемаме шанса да пораснат.

Не слушайте тези сред нас, които ви казват, че няма изход и всичко е безнадеждно. Те искат да повярвате в това. Дръжте се като субект, въпреки че сте обект на собствената си съдба.

Рано или късно кобният час ще настъпи за всички.

Един шамар по статуквото винаги е полезен. Той Е някакво начало. Другият, големият шамар, ще дойде неизбежно – с цялата сила на Историята. Защото те могат да излъжат нас, и дори да излъжат себе си. Но това, което научих в моята любима гимназия, е че Историята никога не може да бъде излъгана. От никого.

Краят на този свят, такъв, какъвто го познаваме днес, вече се прокрадва зад хоризонта. Дали ще оцелеем в световния Армагедон и как ще прекрачим в бъдещето, което днес си кове светът, зависи от всички нас.

Повярвайте, приятели, вие, които осъзнавате всичко това и сте обърнали с надежда поглед на Изток. Наивно и смешно е да си мислите, че съдбата на света зависи САМО от Русия. Някой просто иска да вярвате в това, за да останете безобидни деца и никога да не пораснете.

Защото този Някой знае, че съдбата ни зависи от всички нас.

Някой, който избра да остане сам срещу целия свят.

Христина Христова (memoriabg.com)