Журналист срещу копейка: История с щастлив край или рецидив

Кратка хронология 

Датата е 29 март. Партия "Възраждане" закри кампанията си с пресконференция в Българската телеграфна агенция. На събитието е пратена и Цвета Стратиева - Флора - момиче малко над 20 г., което стана популярно в интернет, опитва се да привлече интереса на младите към политиката. Миналата година Флора направи и поредица "Един ден с всяка партия" като бе една от малкото, добрали се до Бойко Борисов. Цвета учи журналистика в Нов български университет, а в момента е едно от лицата на сутрешния блок на БНТ. 

Но да се върнем към 29 март.

Циркът в БТА продължава около 10 минути. Преди началото на пресконференцията Костадин Костадинов от "Възраждане" забелязва Флора в залата, и я моли да напусне. "Защо тук присъстват лица, които не са поканени? Не сте ли вие лицето Стратиева?”, пита Костадинов. Следва кратка размяна на реплики, в които Флора потвърждава коя е и какво прави там, а Костадинов казва, че няма значение, защото той не я смята за журналист. Стратиева отказва да напусне залата и тогава срещу нея тръгва тумба яки мъжаги, които със заплахи от сорта на "Вън, мърша!", "нахланица", "нищожество", викове и крясъци в крайна сметка постигат своето и Стратиева излиза навън, съпроводена от мъж, показващ жест за шамари. 

Малко по-късно двамата провеждат телефонен разговор, продължил общо около час. От него става ясно, че "моралът и хигиената" на Костадинов не му позволяват да допуска на събитието "недойстойни хора и лъжци". Костадинов звъни и в Българската национална телевизия, които потвърждават, че Цвета Стратиева в действителност е била там в качеството си на журналист от обществената телевизия. Веднага след това самият лидер на "Възраждане" звъни отново на Флора и се извинява, но само за конкретното си твърдение и се зарича, че тя винаги ще бъде гонена от събития на неговата партия. 

Българската национална телевизия мълчи, защото за случилото се се разбира в деня за размисъл. Всяка форма на изявления по адрес на политическа партия, участничка в изборите, би могла да се приеме от Съвета за електронни медии и следователно от Централната избирателна комисия като агитация. Флора също мълчи, защото е ден за размисъл, а случката може да даде хляб за политиците и да бъде употребена. Реагират от Асоциацията на европейските журналисти, както и няколко медии. Историята се споделя и в социалните мрежи от отделни потребители. 

В деня след изборите Флора публикува позиция, в която разказва подробно всичко. Българската национална телевизия също публикува изявление, в което осъжда агресията. Междувременно Костадинов се извинява за случилото се, признава, че се е заблудил в преценката си за момичето, обещава й, че вече ще е добре дошла на събития на "Възраждане". 

Но всичко вече се е случило. А партията на Костадин Костадинов вече е трета политическа сила в Народното събрание. 

В тази случка има много проблеми. Има и много въпроси. Например - къде са били другите журналисти в залата и защо са позволили едно младо момиче да бъде заплашвано от яки мъже по този грозен начин? Знаем обаче, че у нас журналистическа гилдия просто няма и всеки се оправя както може. Та така и с Флора. Но симптомите за липсата на общност сред представителите на медиите е съвсем отделна тема. 

Проблемът е, че голяма част от представителите и симпатизантите на "Възраждане" (не всички!) имат подобно отношение към младо момиче. Нека си представим, че това бе тяхната дъщеря. Така ли щяха да се държат? Щяха ли да допуснат някой да се държи така с нея? Краткият отговор е не. Самият Костадинов е баща на момче в гимназиална възраст - Тодор. Така ли възпитава лидерът на "Възраждане" детето си? Надявам се не. 

Поведението на "Възраждане" е рецидив. Защото вече не веднъж лидерът на партията Костадин Костадинов се е държал по този начин с журналисти. Само ще припомня, че неотдавна журналист на "Дневник" бе помолен да напусне по почти същите мотиви, които Костадинов извежда като свои принципи за "морал" и "хигиена". Симпатизанти на партията му се нахвърлиха върху журналист от "Дойче веле" заради референдума за еврото. 

И докато Костадинов се хвали с принципната си позиция и последователното си поведение, аз ще попитам - нима това е нормално? Нима е нормално който и да е политик да бъде агресивен и да позволява подобно отношение към представителите на медиите? И защо се докарахме до тук като общество, че да оставяме политиците, които уж трябва да имат ясното съзнание за медиите като коректив на властта, да затриват журналистиката? Всички знаем кой тръгна по тази пътека. Но той не е предмет на тази статия. 

Джесика Вълчева