Между Ботев и Фотев

Ще се извиня още от самото начало на тези, които смятат, че дори намекването за промяна в образователните програми е богохулство. След извинението ще си позволя да бъда откровен.

Не виждам никакъв проблем с изваждането на две стихотворения на Ботев от учебниците и прибавянето на едно на Христо Фотев. Първо никой не е премахнал напълно Христо Ботев от учебната програма. Извадени са две стихотворения и е прибавен един нов автор. Може би един от най-добрите съвременни български поети. Второ, колкото до това, защо са извадени тези две ситхотворения на Ботев, според мен нещата са по-сложни. Патриотизъм и патриотарство са две много различни неща. Стиховете на Ботев, колкото и да са хубави са продукт на неговото време. Прочетени буквално и без особен мисловен напън водят до изкривената комунистическа идея, че турците, за които Ботев говори, са същите, които Доган се опитва да представя днес в парламента. За пореден път се използва ситуацията, за да се насъскват масите. Нека не забравяме, че турски етнос няма и никога не е имало. В държавата Турция има много етноси, а турчин е националност. Простият извод от това е, че хората с мисюлманска вяра в България са българи мисюлмани. За жалост на много от тях, особено в бедните райони, им е промит мозъка. Както и на много от българите християни, агностици, будисти и др. бих предложил и още едно стихотворение: "България" на изгоненият от ДС и убит от ДС в Истанбул бургаски поет българин мюсюлманин, Реджеп Кюпчу.

Може би е време целият дискурс на омразата да бъде изоставен? Да престанем да се делим и да се убеждаваме (българите християни) колко са ни клали турците или (българите мисюлмани) колко ги мразят българите християни. В този ред на мисли прибавянето в учебниците на едно доста сложно, но и много красиво стихотворение, каквото е "Колко си хубава", не е никаква грешка. Учи на смирение, а нещо подобно липсва много в днешни дни.

Да научим децата си на патриотизъм е задължение на родителите, то е част от възпитанието, не от образованието и според мен е възможно дори и „Майце си” и „Моята молитва” да не са в образователната програма. Образование и възпитание са две различни неща. Приравняването на изваждането на две стихотворения от учебниците и атентат срещу българската идентичност, е проява на пълно неразбиране на понятието патриотизъм. Достойно е само за онзи човек с налудничавият поглед, дето се крие под масите и плаща с парче пица на разни момчета, за да викат за него. Не му помня името даже...

В този ред на мисли, може би не е лоша идея, да се променят някои неща в учебниците по история и по литература. Поне според книжките, по които аз съм учил, излиза че българите сме най-онеправданата нация. Всички са ни крали и клали. Едно голямо оплакване и стенание се чува от учебника по история. Колко сме били велики и колко са ни газили след това от идването на османците та до сега. Ужас. Може би е време да разгледаме голямата картина? Онази, в която ние сме част от една формираща се Европа, в която всяка нация се е опитвала, и се опитва, да защитава интересите си. И българската войска е избивала и завладявала. И ние сме правили грешки, но сме част от един балкански полуостров, от една Европа, в която границите и разликите сме си ги измислили ние. И днес дори, в Истанбул на Таксим и в Атина не се борят за нещо по-различно от това, за което хората излизат на улицата в София. Може би една по-честна и по-малко идеализирана визия за историята и литературата на България би могла да научи децата на повече толерантност и един ден по този начин може би ще можем да „интегрираме” и циганите и българските мохамедани, а надявам се и нас самите.

 

Никола Вълчев