Недоразумението в енергетиката да си ходи веднага. Руският газ не е хапче за препили

Москва се оправдава с форсмажорни обстоятелства – два указа на президента Путин. Но и ние сме във форсмажорна ситуация поради санкциите на ЕС спрямо Русия. Росен Христов заема пораженческа позиция по отношение на евентуалния арбитраж с Русия, която вкарва страната ни в капан. Пак ли ще сме със събути гащи пред Русия?

Не един, двама или трима експерти публично развенчаха твърденията на Христов от последните седмици за цената на руския газ, за доставките от САЩ, за газовите „посредници“, невъзможността за доставки през гръцки терминал и пр. Невероятно е колко неадекватно звучат опорките му пред фактите.

Христов бе представен при структурирането на служебния кабинет като човек, натрупал опит в чужди компании, част от тях американски. Но някак незабелязан остана периодът, в който той е продавал хапчета за изтрезняване и освежаване на дъха след юнашки запои, измислени в лабораториите на КГБ. Подвизавал се известно време и в Русия. В какви среди е плувал там, с какви хора си е имал работа, чии интереси е обслужвал – не е ясно. Но е очевидно, че позицията на Путин и „Газпром“ му е доста близка.

Къде останаха обаче българските интереси? Те чия грижа са, ако не е тайна - прощавайте за нетактичния въпрос.

Буди съмнения и номинацията му за енергиен министър. Личен избор на президента Радев ли е бил „подаден“ от други кръгове? Това все ще се разкрие един ден. Но нямаме време да чаакме. Христов трябва да си тръгне веднага.

Радев, Христов и още няколко министри упорито ни внушават, че именно те са прави за всяко взето от тях решение, включително за руския газ. Твърдят също, че правят това за България и българите. Наистина ли? Все повече хора смятат, че истински загрижените за съдбините на тази многострадална страна са техните опоненти: експерти, политици, юристи и медии.

И още едно нахално питане: Ако Росен Христов е толкова голям бизнесмен, за какъвто се представя, защо е напуснал световните върхове за да бъде министър само два месеца? Два месеца! Това някакъв експеримент ли е или е в платен годишен отпуск? Много въпросителни и много съмнения.

Емил Азар