Парламентът днес доказа: Българският хоризонт – най-късият хоризонт в света

Темата: Премиерът Николай Денков подаде оставка. Тя трябваше да бъде гласувана, но преди това се проведе „дебат“. Думата е в кавички, защото имаше само говорилня, препирня с качество като на евтини кремвирши.  

Вкупом народните избраници се постараха да покажат нагледно какво е:

Наглост,

Простащина,

Лицемерие,

Лукавство,

Извратеност,

Партизанщина,

Бруталност,

Неграмотност,

Фарисейщина,

Безотговорност,

Безпаметност,

Безидейност,

Нахалство,

Безхаберие,

Хулиганство,

Безпринципност,

Арогантност,

Безмисловност,

Агресивност,

Бездушие,

Продажност,

Злоба,

Завист,

Безпардонност,

Безхаберност,

Самовлюбеност,

Безсъвестност,

Перверзност,

Тъпота,

Бездуховност,

Безотговорност,

Егоизъм,

Властолюбие,

Користност,

Аморалност,

Деградация,

Уродство,

Патриотарство,

Дебилщина,

Демагогия,

Скудоумие,

Притворство,

Кресливост,

Уродство,

Пошлост,

Гротеска,

Скопено шоу

и пр.

Успяха. Всичко това го видяхме и чухме. Не за първи път. Не чухме задълбочен анализ на ситуацията в страната, региона и света. За акад. Денков чухме отровни думи и внушения. Чухме и защитниците му. А той не бе в залата. Интелигентно решение.

Всичко това е представителна извадка на българския избирател. На българския народ, ако щете.

Видяхме изострена ненавист към опитите да се правят крачки напред, макар доста бавни и колебливи заради несигурното примирие с отявлени разбойници. Но пътят трябва да бъде извървян. С грешки, предателства, засади, удари под кръста – няма магистрала, обсипана с цветя и евтини луксозни стоки за всеки. Има български трънлив път, осеян с ями като ремонтиран от Борисовото управление път.

Българите са избрали ролята на жертва – друг да е виновен и друг да носи отговорност. От малки ни учат – в къщи и в училище, - как да се докопаме до хубава и скъпо платена работа или да се сдобием с богат съпруг/любовник. Не всеки от нас, а държавата да ни осигурява хубав живот. Не разчитаме на мозъка и ръцете си. Разчитаме на чичо, на покварените институции, на прогнилата съдебна система, но не и на себе си. Така учим и децата си. После ревем, пием и си го изкарваме на някой по-слаб. За всичко това са ни виновни американците, световния капитализъм и западната цивилизация, която иска да ни отнеме историята на специално създадена нация, гордост на цялата вселена. Половината от нас искат Сталин, Путин и бай Тошо, но при условие, че им оставят лъскавите коли, възможността да пътуват и почиват в Гърция, Турция и Италия и да натикват в лагерите съседите и онези, които те мразят.

Българският хоризонт се простира на двайсетина метра. Българската мечта се изчерпва с пачка, любовница като джукондите в „Ергена“, лъскав джип, последният айфон и къща при „Ръкавите“ Касандра и Ситония на Халкидики.

Онези в парламента са гадняри, няма спор, но са там, защото ние сме ги избрали. Освен това половината от нас не харесват хора, които искат да правят реформи и да ни изравнят с другите в европейското семейство. Защото реформи означава изриване на авгиевите обори, а боклукът там, това са партийни величия, мутри и престъпници, на които немалко българи разчитат за службица и далаверка.

Няма нужда да си признаваме тези неща – те са факт. Както е факт, че повече от 700 години сме под чуждо управление, но повечето от нас претендират, че са потомци на войводи и поборници за правда и свобода. И се бият в гърдите на всеки празник - най-силно на Шипка. Тъкмо тези обаче не харесват свободата, защото тя означава отговорност. Нека да я има на плакати, но не и в живота. Отговорност много българи са показали след Освобождението. За кратко.

Каквато е нацията, такова е и Народното събрание. Най-добри сме в приспособяването и снишаването, а не в съзиданието и творчеството. Дали сме стадо? Може би, но все пак според статистиката българинът чете по ½ книга на година, а овцете нула. Това добра новина ли е? Финландецът чете 17.

20-метров хоризонт – най-късият в света. Не можете да го разстегнете…

Огнян Стефанов