Предизборни дебати по време на амнезия. Защо медии и опоненти не притискат шайката с важни въпроси?

Езикът на някои от кандидатите за парламента е толкова деформиран, че човек се чуди как тези хора разговарят с децата си, с приятели и какво говорят по време на секс, например.

Ясно е, че тези от ГЕРБ и в банята си повтарят опорката за „стабилност“, която се опитват да продадат на избирателите. Че българите не са от най-паметливите не е новина. Но поне в ръководството на ГЕРБ и предизборните им щабове би трябвало да помнят, че през кампанията за изборите през 2017 г. девизът е бил: „За стабилна България“.

През 2014 г. ГЕРБ тръгна на избори със „Стабилна България. Време е!“

Преди вота на 2 април отново ни проглушиха ушите с предлаганата стабилност.

Е, хайде стига – не я ли направиха стабилна толкова години тази държава като властта бе три мандата ваша? Измислете нещо ново.

Например: „Ако управляваме отново, обещаваме до 2050 г. по един от показателите, по които сме последни в Европа да станем предпоследни“.  Ще е донякъде реално. Защото от 12 години във властта смъкнахте страната по всички жизнени стандарти на дъното. Но първа по корупция, смъртност, неграмотност, катастрофи, лоши пътища, жертви на домашно насилие и пр.

Сутринта по Нова тв проф. Костадин Ангелов се изхвърля, сякаш е кум на ромска сватба и трябва да обещае най-големия подарък за младоженците. А дали ще го даде реално, това е друга работа. Но се перчи: това ще направим, заплатите ще станат 3000 лева, здравеопазването ще процъфтява… И ще има стабилност!

Пак „стабилност“…

А Кристина Петкова от ПП-ДБ, симпатична, интелигентна жена се опитва да му доказва, че нейната коалиция предлага реални неща.

Не, не става така. Тези хора са изпратени на дебати със задача да отричат всичко, да обещават всичко и да надговорят опонента. С тях смислен диалог и спор не може да се води. Това са комунисти, превърнали се по линия на забогатяването или участие по етажите на властта, в каквите каже Борисов. Борисовци.

Мира Иванова и Виктор Николаев са наясно, но наблюдават, забавляват се, когато напрежението малко се увеличи и толкова.

Този Ангелов, който Борисов разкарваше като куфар в джипката да му показва маркировката на пътя към Калотина в пика на Ковид кризата (който и досега не е готов, въпреки всички изхвърляния на Борисов…), трябваше да бъде вкаран в ъгъла и атакуван с въпроса: Защо не направихте нито едно от нещата, които сега обещавате за 12 години във властта? И да не го оставят на мира, докато не отговори.

Същата циркова картина се разиграва онзи ден по друга телевизия, където бившата министърка Деница Сачева не спираше и тя да ни убеждава за съветска власт. Пардон – за Борисова, сиреч – „за стабилност“.

От сутрин до вечер тези хора, където се появят, трябва да бъдат притискани с питания: защо закотвиха България на последното място в ЕС, защо я корумпираха от горе до долу, защо върховенството бе последна грижа, защо моделът на управление бе рекет и превземане на бизнеси, защо бяха преследвани всички, които не се подчиняваха или не се кланяха на Борисов и не славеха ГЕРБ?

Никой не ги пита! В платените участия е ясно, че това не може да стане, но във всеки друг формат има пълна свобода да се търсят отговори на тези въпроси.

Борисов това и чака: обикаля страната и навсякъде ръси лъжа след лъжа. Но за изчезвалите всяка година по 12-13 милиарда в нечии джобове мълчи. За чекмеджето с пачките и златото – мълчи. Щеше да вкара страната в Шенген още през 2011 година – нищо! През 2009 г. се кълне, че щял да се справи с корупцията за 2-3 години. На финала на третото му управление тя е най-свирепа и масова именно в България!

Магистрала „Хемус“ по неговите кръстения и обещания щеше да е готова преди 6 години. Иначе Варна щял да си остане едно село, по неговите думи. Не знам дали вече е село, но със сигурност е една от общините със съмнения за огромна корупция.

Тези от ГЕРБ все повече заприличват на някои от фамозните участнички в реалити формата „Ергена“, които дават всичко – наистина всичко – за да бъдат харесани.

„Стабилност“ - това измислил (без)мозъчният тръст на борисовците.

Всъщност за тях тази дума наистина е важна, защото означава да са в управлението, за да крадат стабилно колкото може повече.  

В името на справедливостта трябва да признаем, че и към кандидатите от други партии се прилага синдрома на „изгубената памет“. И те ни заливат с манипулации и откровени неистини, спокойни, че нито медии, нито опоненти, още по-малко гражданите, които нямат дори достъп до телевизионните студиа, ще им поставят неудобни въпроси за съучастието им в процеса, превърнал България в обрулена държава.

Емилия Василева