За помията, агентите и бездарието

Повърхностни, пристрастни и недостатъчно информирани водещи и всякакви други "журналисти" се опитват да правят уж модерна журналистика, а всъщност са само едни зловещи ментори на нашето общество. Хората до такава степен свикнаха с лъжата и бездарната помия, която ги залива от екрана на телевизорите, че когато им отнемат тази "духовна храна", получават веднага силни "колики", да не кажа и нещо друго. И най-тъжното е, че вече не са страшни различните агенти и агентчета. Страшно е бездарието и почти откровената простотия и простащина, която лъха от "журналистите".

Случаят "Коритаров" не е важен сам по себе си. Нито тези, които го обичат, нито тези, които го мразят, могат да кажат нещо ново и важно. По-важно е другото. По-важното е средствата за масова дезинформация и опростачване на населението да стават все по-малко. От рупори на злобата, завистта, пошлостта и т.н., каквито са сега, да се превърнат наистина в средства за информация и духовна култура. Да излъчват поне от малко-малко светлина.

Вината на Коритаров не е толкова в изнудването на Златев. Вече е видно, че изнудване едва ли е имало. Явно Коритаров и Златев са си имали алъш-вериша, докато в Нова телевизия не се появи дамата от топлофикация Правец. Тя е истинският рекетьор, а Коритаров й дава трибуна. Това е достатъчно да ядоса Златев. Защо му е на Златев да съди Коритаров? Не му трябва. Трябва му само да го накажат административно. Да го отстранят от екрана. А току-виж са го и върнали. Нищо не би ме учудило.

Толкова по този случай. Истинската вина на Коритаров е в неговата ченге-чалга-журналистика. Зад свободата на словото се прикрива свободата на мутрите и всякакви други политически проститутки и сводници. Кеворкян е прав, като казва, че е направен от пластилин. Народът за такива хора казва, че са гьонсурат.  Ти го плюеш, то мига - казава пак за тях самият Христо Ботев. Агент Алберт и всичките други агенти нямат право да бъдат обществени ментори. Доносниците са хора без морал и воля. Те винаги са били слуги и са се харесвали и изживявали като слуги. И журналистиката им е такава - слугинска. Много е важно за самите тях и още по-важно за техните зрители, слушатели и читатели да знаят какви точно са тези хора. Дали са журналисти, изнасилени да станат агенти и доносници, или са агенти и доносници под прикритието на журналисти. Едва ли е възможно тези хора да загърбят агентурното си минало. Интервютата-разпит, които Коритаров правеше в своето предаване, са доказателство, че не се е отказал от Алберт и албертовщината. Ако беше загърбил Алберт и го беше доказал от телевизионния екран - това е друга работа. Но той си остана - харесван или не - на нивото на агент Алберт. Струва ми се, че агент Димитър е друга работа. Кеворкян няма нищо общо с агент Димитър. Кеворкян е не само информиран и ерудиран, той има красив ум. Той е мислещ човек. Агент Димитър може и да смущава сънищата му, може и да му шепти нещо в ухото, но е видно, че Кеворк отдавна е скъсал или поне се опитва да скъса с него. Скъсал е до толкова, че дори вече не е сигурен дали някога е съществувал.Друг е въпросът дали това е възможно, а още по-друг - дали ще се хареса на публиката. А Алберт е тук. Той никога не си е тръгвал. Преминал през куп превъплащения и роли, от скатаването на казармата, през доносите за своите състуденти до радио "Свободна Европа",  накрая той пророни крокодилски сълзи и на едно ремсистко рамо. Ако не беше толкова зловещо, сигурно щеше да е много смешно. Не си мислете, че имам нещо против Коритаров. Нито той ме познава, нито аз него. Просто ме смущава и тревожи журналистиката с марка "Коритаров".

Кеворкян също не може да избяга от своя Димитър. Направи ми лошо впечатление, че още в началото на книгата си "Кеворк проговаря" той започва да хвали себе си и предаването си "Всяка неделя". Нещо твърде характерно за българина.. Тщестлавието и самолюбието са най-нахалните гости, които веднъж прекрачат ли прага ти, трудно ще бъдат изгонени. Но при гостуването си в студиото на Велизар Енчев Кеворкян почти се справя и с тях. Това му прави чест.

Страхът е друго нещо. Нормално е човек да се страхува. Отдавна е казано, че не се страхува само глупакът. Холивудските и всякакви други безстрашни герои си остават само във филмите и по книгите. Много добре си спомням интервюто на Кеворкян с Гор Видал преди няколко години. Тогава Кеворк се уплаши. Едва ли ще си го признае, но се уплаши и започна да задава на Видал въпроси почти по коритаровски. Днес това ми изглежда нормално. Тогава му се ядосах, но сега го разбирам. Дори и уплашен, той даде трибуна на Гор Видал, който бе повече от против войната на САЩ срещу  ИРАК. Кой друг го направи? Никой. А Кеворкян  даде думата и на много други инакомислещи американци, защото инакомислещи, тоест мислещи, българи почти нямаше.

Да си мислещ човек е може би даденост. Някои твърдят, че е и въпрос на образование и възпитание. Да си пристрастен обаче е глупост. 

Замърсяването на ефира с пристрастни водещи, с шоу до шоуто - кое от кое по-глупаво и по-пошло, с различните бигбрадъри и техните двойници, нямаше да е нещо толкова лошо, ако го имаше и другото. Ако имаше и такива предавания като "Всяка неделя", например. Ако в телевизионните и радиостудия нямаше толкова много лигави и кичозни създания, от които направо ми се повръща. За вестниците няма да говоря, защото тях вече никой не ги чете. Като извадят досиетата и на останалите журналисти, ще стане твърде ясно защо никой не ги чете.Някой ще каже: "Превключи канала!" На кой канал да привключа? На "Канал 3" ли, за да следя "тънката" мисъл на Сашо Диков, или на "ТV 2", за да гледам Азис? А може би на "Чае шукарие" по "Скат"?

Всичките тези Коритаровци, Миленчовци, Вучковци, Славевци, Карбовци и останалите женски имена са не само бездарни, но и вече вредни за обществото. Не ги оплаквайте. Техният бълвоч с марка 1991 година не само вони, но и трови. Облечени в дрехите на егоизма, самодоволството и кухите фрази, (а мнозина от тях и с чадъра на доносници от ДС) те вече са за музея. Коритаров го изхвърлиха уж заради един олигарх. Останалите ще ги изхвърлят младите и умни зрители и слушатели. Деловите и талантливите хора, които са истинските съзидатели в България, колкото и малко да са все още.

Време е, както казва Георги Лозанов, за чиста журналистика, а не за полицейски доноси и разработки. Време е за нови мислещи, умни и достатъчно богати журналисти. Богати духовно и психически, те ще са богати и материално. Бедността е сестра на глупостта. Глупав народ - бедна държава.

Пламен Григоров

Главен редактор на сп. "Командос"

Frognews.bg: Готови сме да публикуваме и други мнения по темата, която очевидно вълнува обществото ни. Всеки автор изразява своята позиция, а ние просто я предоставяме на нашите читатели. Не за да им влияем, а за да са информирани.