Цацаров и ренесансът на червените тоги

Едва ли подкрепящите главния прокурор Сотир Цацаров пред Съдебната палата онзи ден са знаели, че на 23 май се навършват 21 години от убийството на италианския магистрат Джовани Фалконе, известен с борбата си срещу мафията. Фалконе бе убит заедно със семейството си, когато мафиоти взривиха близо един тон експлозиви, заложени под магистрала между Палермо и летището на града, в района на градчето Капачи.

Поръчители на убийството са бившите „капо” на Коза Ностра Тото Рийна и Джовани Бруска, които в момента излежават доживотни присъди. На мястото на експлозията днес има паметник.
 

Научаваме, че от известно време главният прокурор Цацаров също се движи с брониран автомобил. Сигурно има достатъчно основания за това. Не е приятно, но е част от занаята. Поводът е достатъчен да поговорим за българската мафия и ролята на прокуратурата в борбата с нея.
 

Цацаров е роден в Пловдив, а не в Палермо, като Фалконе и друг един борец срещу организираната престъпност – Паоло Борселино, също убит от мафията. Цацаров обаче има шанса да покаже, че борбата с мафиотските структури не е обречена и при достатъчна обществена подкрепа може да се увенчае с успех. Казвам обществена, защото политическа и институционална е желателна, но понякога е нож с две остриета, а и рядко забелязваме такава. Така е, защото мафията има достатъчно топли връзки с политически среди и свои хора, работещи в МВР, службите и магистратурата. На всички нива. Всъщност това е по-трудната част от войната, която предстои да водят Цацаров и неговите колеги с червени тоги. Не че преди него не са удряни тези кръгове, но някак все не се стига докрай и успехите оставаха епизодични и без дълготрайни последици.

Сещам се и за Карла Дел Понте, която преди да поеме Международния трибунал за военни престъпления при ООН в Хага (най-вече в бивша Югославия) е била главен прокурор на Швейцария. Тя първа разкрива престъпната връзка между швейцарски структури, занимаващи се с пране на пари и италианските наркоканали. За тази й дейност бандитите я наричат „La Puttana” („курвата”) и и издават смъртна присъда. Освен това някои медии я засипват с обвинения и нападки, за които наблюдатели смятат, че са платени от мафията публикации. Тя става първата обществена личност в Швейцария, на която е назначена денонощна охрана и брониран автомобил. В основите на дома й са открити 500 кг взривно устройство, предназначено да я ликвидира.

Обикновено по този начин се развиват „отношенията” между прокуратура и организирана престъпност.
 

От години пиша и отстоявам тезата, че магистратурата у нас се нуждае не само от обществен натиск: да работи по-бързо, чистно и резултатно, но и от обществена подкрепа. Без такава всеки магистрат е обречен в усилията си да приложи закона в цялата му строгост. Престъпността рамзполага с огромен, понякога неограничен ресурс и битката с нея наистина е много трудна.

 

Времето на взривените антимафиоти и сребърните куршуми обаче май е отминало. Няма вече тези зрелищни и отблъскващи екзекуции. Но това не означава примирие или оттегляне на мафията. Нито е станала по-добричка. Нищо подобно, просто методите са се променили.

 

Когато попитали мафиота Паскуале Галасо в Комисията за борба с престъпността в Италия, защо никога не са убивали прокурори и съдии, той отвърнал: „Няма защо да ги убиваме. Предпочитаме да ги направим нелегитимни.” В тези изречения се крие философията на модерната мафия. Мафиотите са наясно, че убиеш ли известни личности, ставаш уязвим и предизвикваш общественото недоволство. Но ако ги направиш нелегитимни, ако отнемеш силата им да ти предявят обвинения, като разрушиш кариерата или репутацията им, вече използваш всепризнато демократично средство. В боя влиза клеветата. До насилие те прибягват спрямо някои неудобни журналисти, свидетели или свои хора, които са „пропяли”. По-безопасно е да сплашваш, шантажираш и подкупваш. Клеветата, особено чрез медиите, е наистина ефективно оръжие срещу магистрати и антимафиоти от други среди.

 

Така или иначе, взаимоотношенията между мафията, политиката и медиите са доста сложни, това е безспорно. У нас вече се издават медии, изцяло финансирани и издържани от мафията, които изливат водопад от компромати, манипулации, лъжи и клевети срещу неудобни хора. Това е толкова очевидно, че не се нуждае от примери. Достатъчно е да се види кои защитават с всички средства обвиняеми по знакови дела като „Килърите”, „Наглите”, „Октопод”, „Гранити” и др., за да стане ясно и на децата за какво иде реч.

Главният прокурор Цацаров със сигурност има поглед върху този процес, но повече бдителност би била само от полза. Дори в момента някои от тези издания атакуват с агресивна наглост определени дела, разследващи и прокурори, обвинявайки ги в смъртни грехове, напълно измислени и фалшиви.
Акциите целят единствено манипулация на общественото мнение и създаване на негативни настроения срещу антимафиотите. Големият въпрос е, ще продължи ли прокуратурата безучастно да наблюдава тези злостни кампании или ще предприеме предвидените в закона мерки. Това също е част от отношенията обвинение – общество. Ако продължат компромисите спрямо подобни писания, както беше досега, те ще продължат да разяждат като киселина гражданското доверие. А то и без това е доста крехко.

 

Структурите на организираната престъпност контролират територии и дори отрасли от икономиката. Става въпрос за източване на ДДС, контрабандни канали, укриване на данъци и пране на пари, дейности, които сриват цели предприятие в светлата икономика. Фирми, предприятия и заводи са застрашени от фалит, заради незаконни дейности.
 

Голям проблем у нас е твърдението, че в България няма мафия. Хората все още смятат, че „мафия” е силна дума. Да, така е, но е факт.

В САЩ, Франция, Испания, Русия, Полша, Сърбия и др. може да има мафия и да се приемат съответни закони за борба с нея, но у нас политическият елит не дава и дума да се изрече в тази посока. Още преди години тогавашният главен секретар на МВР ген. Валентин Петров предлагаше парламента да гласува закон, подобен на американския РИКО (за борба с организираната престъпност през 70-те години), но депутатите вкупом си направиха оглушки. Може би е време отново за подобна инициатива.

 

Битката с мафията у нас няма традиции и затова се води епизодично, с променлив успех. Липсва дефиниране на този процес, както и изработване на национална стратегия. И досега се счита, че организираните престъпни групи могат да бъдат ликвидирани като се ударят техните босове. Само че на тяхно място веднага се появяват нови.
 

Истината е, че престъпността губи потенциал и сили, когато се врътнат кранчетата й за финансиране. Да бъде ударена и базата на престъпността. Без пари и терен – тя умира. След това не е трудно босовете и техните кукловоди да бъдат изправени в съда. Българската мафия, защото аз твърдя, че такава има, е силна освен с финансовия ресурс, и с връзките си с политически и олигархични кръгове. Понякога връзката с политиката става въпреки съпротивата на някои политици. Мафията просто контролира гласовете на избирателя и това я прави привлекателна за повечето партии. Когато помогнат в една изборна кампания, след това мафиотите търсят отблагодаряване. Така укрепва тази дружба.
 

Едва ли откривам Америка и със сигурност главният прокурор Сотир Цацаров знае отдавна това, което казвам, но съм се убедил, че трябва тези неща да се повтарят и повтарят на принципа на китайската капка, докато обществото започне да ги възприема. Битката с мафията е неблагодарна и опасна дейност.

Всеки, който дръзне да се изправи по някакъв начин срещу организираната престъпност рискува да бъде заливан с помия, обвинения, лъжи и компромати, страдат семейството и близките му. Нерядко тези хора остават неразбрани, на тях се гледа със снизхождение и почуда. Жертви на подобни атаки са и свидетелите по различни дела. Те биват атакувани по всякакъв начин, а държавата все още не е измислила ефективен механизъм за тяхната защита.

Българите, за съжаление, разбират за какво зло става дума, чак когато то почука и на тяхната врата. Дотогава всеки се успокоява, че точно на него няма да му отвлекат детето, няма да му заграбят бизнеса чрез рекет, няма да му отнемат жилището с измама и пр. Молете се да не ви се случва, защото тогава вече ще е много късно. Когато обществото осъзнае това, тогава и подкрепата към прокуратурата ще е автентична. Обвинението от своя страна също трябва да докаже, че върви в посока на така желаната справедливост.

В този смисъл нуждата от една опирация „чисти ръце” в магистратурата, МВР и службите става все по-наложителна. Скандалите, свързани с тях, не са случайни. Там има натрупани много съмнения и нечистоплътни интереси през годините на прехода. Трябва да се започне отнякъде, при това решително. Има и страхотни професионалисти, които в периоди на несигурност и атаки срещу ведомствата, се демотивират, от което губим всички. Нерядко се чува напоследък израза: „Най-добре да не работиш, защото няма да има за какво да те атакуват”. Това е пагубно за държавата и обслужва престъпността. Имаме нужда от работещи институции и от резултати-присъди. Затова кадърните трябва да бъдат пазени от политически и мафиотски интриги да им се „режат” главите.

 

Не по-малко важно е да се инициира и приемането на законови поправки, които да дадат дефиниция за мафия и мафиотска дейност, както и за принадлежността към подобни структури. Също и за закон, който да регламентира сътрудничеството на правосъдието и защитата на жертвите на организираната престъпност. Такива текстове съществуват и сега, но те не са съвсем ясни и категорични, което облекчава подозрително много защитата на обвинените в тежки престъпления.
 

Това е накратко.

Във войната с мафията всички средства са позволени. Най-силното оръжие обаче си остава подкрепата на хората.

„Когато моралът е на дъното, а добрите момчета стоят настрана от проблемите – злото процъвтява. Общество, което не си дава сметка за това, е обречено”. Думита са на Джон Едгар Хувър, митичният шеф на ФБР, който воюва с мафията повече от 40 години.

 

*

Когато вечеряте и се появи Цацаров по телевизията, не превключвайте на друг канал, а засилете звука. Това е подкрепа. 

 

*

Когато мафиоти вечерят и се появи Цацаров по телевизията, те сменят канала и губят апетит. Това също е подкрепа...

 

Най-добре е очаквания и амбиции да се срещнат.

 

Огнян Стефанов