Ценоразпис на смъртта и мира в Украйна

В Киев, Украйна, за един ден загинаха 75 човека, а над 750 са ранени, много от тях тежко. Протестиращите в украинската столица искат промяна, предсрочни избори, сегашният президент Янукович да подаде оставка, страната да стане част от европейското семейство. Това искат хиляди. Други сигурно искат сегашното управление да продължи да е начело на страната и да продължи връзките с Москва, а президентът Путин да има думата, как да живеят украинците.

Все неща, които биха могли да бъдат спор, обществен дебат, противостоене между политически формации, скандал... Но се превърнаха в смърт. Загинаха хора, които искаха просто да бъдат чути. А бяха убити.

След близо денонощие непрекъснати преговори и десетки жертви президентът и опозицията в Украйна сключиха мирен договор. Споразумението включва предсрочни президентски избори до края на годината и връщане на конституцията от 2004 г. в конкретни срокове. Янукович подписал договора с каменно лице, описват медиите. Опозицията пък се колебаела до последно. Резултатът донесе въздишка на облекчение за всички украинци. И на част от европейците. Заслуга - запомнете това, имат Полша, на първо място, Германия и Франция.

Дали това е краят? Едва ли. И двете страни никога няма да забравят какво се случи на площада в Киев. Някои няма и да простят.

Втората поправка на американската Конституция дава правото на всеки гражданин (право на народа) да притежава оръжие, за да може да защити себе си и правата си, ако управлението на страната извършва действия срещу обществения интерес и интереса на отделния гражданин, както и да защитава страната си. Този текст влиза в сила през 1791 г. и е аргументиран с това, че не би било равностойно гражданте да се защитават с голи ръце, когато срещу тях има въоръжени формирования. Разбираме ли логиката на едно от най-демократичните общества в съвремието? Може би. Да, и там има убийства, психопати стрелят в училища, корупцията прониква в различни ведомства и офиси. Но властта не убива хората с различно мнение. Това е "привилегия" на комунистическата идеология. Тя единствена измисли "червения терор" като мярка за справяне с политическите опоненти.

Украйна е независима от 1991 г. Преди това 69 години е била в състава на Съветския съюз, но със собствен преставител в ООН. Населението е около 47 млн души, на територия от 603,5 хил. кв. км. Втора по територия в Европа след Русия.

Западна Украйна, където се намира и град Лвов, е настроена проевропейски и от години се чуват гласове за присъединяване към Полша, например. Всъщност част от тези региони са били някога полски, но са присъединени към СССР насилствено, по силата на плана Рибентроп - Молотов от 1939 г. Там движенията и опитите за отпор срещу съветската власт никога не са стихвали.

Има обаче и райони - Донецк, Донбас и др., които са проруски настроени. Там мнозина продължават да съжаляват за разпада на съветската империя и социализма. В тези райони немалка част от населението е рускоезично.

"Дори да извоюват своето, ще направим така, че да не могат да му се порадват". Това казва Сталин през 1934 г. по повод на някои спорове в ръководството на грузинските комунисти, кой да командва парада. Не искам да си представям как е завършила тази история.

В Киев завърши със 75 убити и над 750 ранени. Коя власт би се гордяла с това?

Коя власт би стъпила върху трупове, за да се задържи? Може би тази на Модуро във Венецуела, където протестиращи също бяха убити.

И какво точно прави Европейския съюз, за да спре убийствата в Украйна? Дали преговори, уговорки и обещания ще спрат смъртта, ако някой иска да властва на всяка цена? И докога...

Дарина Тодорова