Вървяхме към бананова република – станахме доганова…

Трета стъпка: Купуваш от Доган морската му резиденция. Да има къде да почиват работниците след тежкия трудов ден. Четвърта стъпка: държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ се отказва от студения резерв и по случайност той отива при ТЕЦ „Варна“. Сметката е около 28 млн лева годишно, без да си мръднеш пръста.

Елементарно, но кой да се сети. И всичко е честно и почтено, както само др. Доган ги умее тези работи. Че и за негово величество работника е помислено. Бачка, бачка – па хайде на плажа да се попече, на обяд да хапне тараторче и мусака в стола, а вечер: пържена рибка, мастички, бирички и за десерт - на булката дупе да й е яко...

Развит социализъм в условията на БГ-капитализъм и имбецилен модел на демокрация.

След подобни новини музата сполетяла неизвестен читател и той написал в мрежата нещичко по мотиви от Трендафил Акациев.

Ах как искам да съм потник,
на гърба на млад работник.
Или пък да бъда кирка,
във ръце на бригадирка.

Не, не искам да съм потник,
на гърба на млад работник.
И не искам да съм кирка,
във ръце на бригадирка!

Искам да съм аз портфейл,
в джоба на милионер дебел…

Точно казано. Всеки български работник има шанс, ако се труди съвестно, купува талончета и е пестелив, след някой и друг месец да стане щастлив собственик на нещо си.

Така народната власт се грижи за работническата класа. Искахте бананова република – получихте доганова…

***

В следващия материал, ще ви запознаем как се става милионер в селското стопанство и за възраждането на ТКЗС и АПК от нов тип.  

Борислав Емилов