Адв. Кашъмов пред Фрог: Прозира опит “Биволъ” да бъде ударен

Адвокат Кашъмов, разбрахме, че фирма “Еврохолд” е завела дело срещу “Биволъ” с иск за 1 млн. лева. Имате ли предположения, че с подобни огромни искове, бих казала непосилни,  може да се правят опити дадена неудобна медия да бъде ударена? 

Разбира се, че прозира опит медията да бъде ударена и разбира се, че това е сума, която е непосилна за такъв сайт. Искът е предявен като частичен за 50 000 лева, но общата сума е 1 млн. Така го е определил самият ищец. Той не носи отговорност за това свое определяне. Държавна такса не се дължи, затова е заведен и като частичен. Но става дума за едно размахване на пръст. Фирмата разполага с финансовия ресурс делото да продължи нататък. Според мен това само по себе си е предназначено медията да се сплаши. Още повече, че ние можем да посочим и други примери на текущи дела срещу онлайн медии. 

Дайте ни пример. 

Има такъв случай на бившия председател на СГС срещу Медиапул - журналист, автор и главния редактор. Там има запорирани суми, които са на много голяма стойност - говорим за по 50-60 000 лева. Когато на човек му запорират такава сума, реално той не може да живее нормално. Има такива практики и те са възможни, защото в българското законодателство няма праг за подобни искове. Няма лимит и затова ищецът може свободно да си го определя. Има и нещо друго - допустимо е по такива дела да се искат обезпечения - запори на сметки. Една медийна публикация от критичен характер не е същото като това да дължиш пари на някого и да не си плащаш сметките. За мен в закона това разграничение не се прави, което е пряко в ущърб на свободата на словото.

Какво трябва да се промени, за да не може медиите да се атакуват от хора и фирми, които искат да ги унищожат с непосилни искове? 

От европейските институции се предлага да се приеме директива на ЕС, вероятно другата година, с която да се даде възможност за кратка и бърза преценка  от страна на съда дали не се касае за злоупотреба с правото да се иска обезщетение от публикация. В такъв случай ще се обръща доказателствената тежест, като ще се преценяват различни критерии - обществен интерес, публична фигура и т. н. Но не пречи това да се въведе в националното ни законодателство и без да чакаме Директивата. Смятам, обаче, че за България е направо опасно да се инициират законодателни промени, защото това, което влезе от едната страна, не е ясно в какъв вид излиза от друга - парламента. За съжаление през последните години виждаме не добра практика в законодателния процес. Но ако се подходи интелигентно, коректно, ето това са нещата, които трябва да се направят. Не може един правен спор, свързан с критична публикация за обществена дейност, на публична фигура, да се разглежда така, както се разглежда правен спор за някой, който не си и платил сметката на съседа, като му е взел заем. 

Имате ли опасния, че иск от 1 млн. лева може да облече “Биволъ” на смърт? 

Безспорно. Разбира се, аз вярвам в българския съд. Смятам, че подобни претенции не са реалистични. Но не бива да забравяме, че макар и да не са много случаите, има и такива, при които делото не попада на добър съдия. Видяхме случая с Росен Босев от “Капитал”, който бе осъден, той като съдията спрямо който е писал критична публикация, не си направи отвод и делото е в Страсбург. От време на време се получават такива неща, които не са благоприятни за медията. И освен това самият факт, че е заведен подобен иска, че съществува макар и някаква възможност той да бъде уважен, е един стрес за хората, които работят в тази медия.  Защото това е техният всекидневен живот - в крайна сметка да разкриват неудобните истини, да критикуват силните във властта, да разкриват тези връзки - власт-бизнес. Един сайт не може да се чувства свободен да върши критичната си роля, ако спрямо него има такова дело. А ако след едно дело, дойдат и други, това прави още по-трудна работата на разследващите журналисти.

Интервю на Катя Илиева