Александър Йорданов: Досието на Гоце е най-строго пазената тайна на прехода

интервю на Васил Василев

- Г-н Йорданов, 22 години след падането на Живковия режив, кои са тайните на прехода, които обществото не знае?

- Преходът има своите тайни и тъмни страни. Всеки българин ги преживя. Сценарият вече е известен – бивши кадри на комунистическата партия и нейният обслужващ апарат – Държавна сигурност, да реализират така промяната, че собствеността и властовите позиции и при демокрацията да останат в техни ръце или в ръцете на зависими от тях лица. Този сценарий успя, а единствената сила, която можеше да го наруши, бе СДС. За съжаление някои от дейците на демократичните сили в различни периоди се включиха активно в изпълнението на сценария. И макар да им бяха дадени второстепенни роли, те ги играеха въодушевено или както се казва – вживяха се в ролите си.

- Кога започват задкулисните игри?

- Задкулисното поведение на някои от лидерите на СДС в периода 1989-1991 г. и особено по време на Националната кръгла маса и приемането на очевидно фалшифицираните резултати от изборите за Велико народно събрание. Хората не знаят отговора на въпроса защо лидерът на СДС д-р Желю Желев прие да стане президент, след като СДС нямаше мнозинство във ВНС и бе избран от БСП. Защо и как той издигна за вицепрезидент ген. Атанас Семерджиев – офицера от ДС,  с чието име се свързва унищожаването на архивите на Шесто управление на ДС. За този ход на Желев не знаеха дори народните представители от СДС във ВНС. След това – забавянето и блокирането на българския преход чрез капаните, които бяха заложени в новата конституция. Също и историята с дирижираното „оттегляне” на Луканов  и странното „коалиционно” правителство на Димитър Попов. Не са осветени действията на задкулисни лица, довели до искането на вот на доверие от министър-председателя Филип Димитров от 36-ото Народно събрание. В резултат СДС загуби властта още преди да е изтекла и една година от нашето управление тогава.

 В книгата разказвам това, което знам или лично съм преживял, а изводите оставям на читателя. Тогава например излизаше един вестник – „Ранно утро”, в който се публикуваха имената на много „агенти” на ДС, които днес, при официалната проверка, не бяха „извадени”. Но тогава тази „провокация” взриви отношенията в СДС и създаде атмосфера на вътрешни напрежения и конфронтация, които доведоха до отстраняване на министри, до разцепване на парламентарната група.

- Кои са хората в СДС, които искаха да провалят кабинета на Филип Димитров?

- Имената им са неизвестни. Остава неизвестно и дали той и други около него вече са знаели кои от депутатите в 36-ото народно събрание са били свързани с ДС или са действали под чужд натиск. По това време се заговори, че Доган със сигурност е бил агент на ДС. Т.е. може да предположим, че е имало хора, които са чели незаконно досиета от  архива на МВР. Източването на банковата система и износът на капитали извън страната по времето на правителството на Жан Виденов е друга важна тайна от ранния период на демокрацията. След победата през 1997 г. на ОДС хората очакваха да има наказани за престъпленията по време на предходното управление. И да се отворят досиетата. Вместо това бе гласувана Декларация за национално съгласие. Това „съгласие” даде спокойствие и самочувствие на много от виновниците за икономическата катастрофа на България. Те изправиха снага и стартираха с откраднатото в процесите на приватизация. Днес те са „честни” бизнесмени, а хилядите, които с гласа си от площадите очакваха честна демокрация, се опитват да оцелеят и тази зима.

- Кой е имал най-голяма полза истината да се потулва през целия преход?

- Най-голяма полза от тези необяснени и наглед нелогични за демократичната общност политически ходове имаха и имат и до днес сценаристите на прехода – хората, свързани с бившата комунистическа партия и с ДС. Типичен е случаят с президента Първанов Скриването на неговото досие като агент на ДС направи така, че той стана президент на държавата, изкара два мандата и се готви пак да се върне в актуалната политика. Всъщност тайните на прехода създадоха две Българии – в едната са хората, които са обвързани от тайната, а в другата – народът, който винаги трябва да оцелява в поредната политическа  зима. 

- Възможно ли е в определени ситуации пазените тайни, за които пишете, да са имали съдбоносна за страната сила?

- Фактът, че хората, които желаеха със сърцата си демокрацията, едва връзват двата края днес, а тези, които бяха нейни противници десетилетия наред или пълнеха главите на хората с глупостите на комунизма, овладяха богатствата на страната. Това наистина е съдбоносна и трагична реалност.

- Какво не знаят хората за правителството на Иван Костов все още?

- Все още липсва конкретният разказ за това защо бяха отстранявани някои министри и защо се стигна до конфронтацията между Костов и Стоянов, Костов и Надежда Михайлова. Защото именно тези необяснени промени и конфликти доведоха до силни вътрешни конфронтации в СДС и в крайна сметка отново до загуба на властта от демократичните сили. А и някои хора, като Александър Божков, си отидоха от този свят несправедливо оклеветени. А може би именно тази несправедливост доведе и до смъртта му. Много неизяснени неща има и около политическите процеси вътре в СДС, когато една успешна политическа коалиция бе смачкана, за да се роди командно-административната партия СДС. Като резултат идеолозите на превръщането на СДС в партия си направиха свои партии или прехвръкнаха директно при „противника”, какъвто е случаят с Христо Бисеров и неговото депесарстване.

- Като бивш посланик в Полша коментирате и мистерията около смъртта на президента Лех Качински. Какво остана скрито от самолетната катастрофа?

- За всичко, свързано с катастрофата на полския държавен самолет, разказвам с много подробности в книгата. Ползвам данни от записите в черната кутия, от публикации в Полша и Русия, от официални доклади и неофициални разследвания. И задавам своите въпроси, и търся истината. Мисля, че у нас досега никой не е разравял тази история. Мисля, че това бе мой дълг, защото неколцина от загиналите бяха мои добри познати и дори приятели.