Арх. Тулешков: Молът на „Ситняково” е зеленото чудовище Шрек

Също като стара дама, под дрипите на която лъскавеят нелепо пера, фльонги и евтини украшения. В грозни картини се превърна градският пейзаж на почти цяла България. Затова един чужденец нарече страната ни „кочина със стъклени къщи в помията”. Имал е предвид освен мръсотията, и архитектурната безвкусица, която неспасяемо ни залива отвсякъде. „Торнадо” потърси за коментар един от доказаните спецове в бранша – проф. д-р арх. Николай Тулешков. Професорът е управител на проектантско бюро и издателство “Арх&Арт”, преподавател и член на Академичния съвет на ВСУ „Любен Каравелов”, автор на монографии, научни статии и доклади, член на БАН, на Сената на Националната архитектурна академия, на специализирания съвет по архитектура и др. авторитетни институции като Националния съвет за опазване на паметниците на културата към МК.

интервю на Еми Мариянска

- Проф. Тулешков, ще се съгласите ли, че у нас се извършва безразборно строителство с безброй примери на дисхармония между сградите?

- Всичко е направо драстично. В последните години нормативната уредба беше тотално променена. Главните архитекти се превърнаха в едни абсолютни пионки. Без право на мнение как трябва да се развива една община. Ако един гл. архитект в момента се противопостави на дадено решение, то най-много да си понесе негативите от това, без да постигне какъвто и да било резултат. В миналото главният архитект беше авторитетна фигура. Той и експертен съвет към общината имаха правото да решават как се вписва една сграда в средата, по какъв начин да бъде ситуирана и т.н. В момента тези изисквания ги няма. Съществува само т.нар. ЗУТ(Закон за устройство на територията) и някои съпровождащи го текстове от др. закони. Всеки може да си прави каквото си поиска

Тук, точно срещу прозорците на офиса ми, например построиха едно зелено чудовище – мола на бул. „Ситняково”, който аз съм го кръстил Шрек. Черквата „Св. Троица” на Редута, със своята камбанария, издигната на височина и от съответната дистанция, изглеждаше достолепно като една прекрасна забележителност, каквато е. В момента е затулена от застроените парцели наоколо. Драстичен пример на лошо застрояване е целият кв.„Лозенец”. Там е свръхтрагедия За Златни пясъци и Слънчев бряг – да не говорим. На много места се посяга и върху историческата памет. Прословутата къща на строителния предприемач Барбуков в Южния парк в София е стъпила върху базилика от Шестия Вселенски събор, строена 4-5 век. И до момента продължават да настъпват със строежи навътре в парка, където има цели парцели с археологическа стойност. От институцията, опазваща паметниците на културата, не само че не реагират, ами там имаше хора, които срещу съответната сума подписваха всичко. Предишният им директор Угринов поиска да се свали категорията на Тулешковата къща в Банско – един паметник с национално значение, понеже собственикът бил имал „бизнес намерение”. Какво? Да вдигне таванския етаж.

- От какво произтича целият този хаос?

- Една от причините е липсата на градоустройствен план на някои общини, включително и на столицата. В продължение на десетилетие и половина предишните главни архитекти на София задържаха изготвянето на нов градоустройствен план. Това беше изцяло корупционен подход Защото по този начин можеше всеки един отделен парцел да бъде застрояван на парче. И докато всичко това се вършеше, арх. Янев едва ли не се гордееше, че задържал толкова време липсата на нов план. Така можело да се преосмислят нещата. Е, докато ги „преосмисляхме”, видяхте какво се случи.

- Вярна ли е констатацията, че в огромната си част случващото се е победа на изгодата за сметка на професионализма?

- Главната причина за случващия се хаос според мен не е толкова в изгодата, колкото във вижданията и подготовката на много колеги. За по-евтино в момента се предпочитат по-слаби архитекти и дори неподготвени студенти. Създават се журита, некомпетентни да се произнесат по важни въпроси като този как една нова, модерна сграда да се вмести в една застроена историческа среда. И забележете: в такива журита участват почти едни и същи хора, които много вероятно да не са избрани случайно. Цялата централна част на София е застрашена от техните некомпетентни решения. Например арх. Диков – авторът на проекта за сградата до Художествената академия, заради която започна 10-годишен скандал счита, че в центъра на София може да се строи без ограничения. Покойният авторитет в бранша арх. Николов обратно, не позволяваше в този район да се появяват случайни сгради. Когато трябваше да прави Художествената галерия, можеше да направи супермодерна сграда, а не ниската, която е в момента. Но той, както четем от дневника му, който издаде синът му, виждаме как е разсъждавал – че там не може да има модерна сграда, а такава, която да бъде като една „реплика” на някогашната държавна печатница. Това и до днес не го разбират хора, които не че са толкова корумпирани, колкото просто нямат акъл – хора, бедни на идеи и без историческа памет.

- Дайте пример за най-налудничавите идеи?

- Искаха например небостъргач до руската черква, на мястото на градинката. На мястото на музея на революционното движение на бул. „Руски” изведнъж се появи една абсолютно дървеняшка сграда – без никаква кореспонденция с цялата архитектура в този район. Автор й е един австрийски ландшафтен архитект. Огромно безобразие беше и събарянето на мавзолея - една уникална сграда на арх. Овчаров. Такова безобразие е било и събарянето на оградата на царския двор навремето, когато започват да строят мавзолея.

- Вие сте един от борците срещу издигането на модерната сграда сред архитектурния ансамбъл между Художествената академия, парламента и храм-паметника „Св. Ал. Невски”. Какви са аргументите ви, какво се случва в момента?

- Ами, кучетата си лаят, керванът си върви. Продължаваме да водим битката. Издадохме една червена книга, нарекохме я
„Хроника на поругаваната памет” с мненията на експерти по въпроса. Още в заданието за проекта пише, че сградата трябва да се съобрази с историческия характер на площада. По смисъла на това задание сегашният проект изобщо трябваше да се отхвърли. Сграда на мястото е нужна, но не в този вид. Мои студенти-дипломанти доказаха, че проектът на Смирнов можеше да покрие програмата на площада.

- Обвиниха ви, че говорите така като лично заинтересован с ваш проект...

- Никога не съм имал такъв проект. Проф. Кокалов, по един абсолютно непочтен, направо подъл начин, ме обвини в пристрастие, а работата у съвсем друга. Навремето нашите парламентаристи решиха, че ще напускат Народното събрание – било им далече от кабинетите им в Партийния дом. И тогава аз предложих държавата да отпусне пари, за да построи сградата до Художествената академия, в която да отдели един корпус за кабинети на депутатите. Тази моя идея им се видяла „проект”.

- Вярно ли е, че експрезидентът Петър Стоянов е искал да превърне царския дворец в президентство?

- Да, имаше такава идея. Още тогава се говореше за преместването на Националната художествена галерия. Сега, т.нар.от вас, журналистите Лувър, ме присенява също с фасадите си. Замисълът е такъв, че в едно каре ще има 4 различни фасади
И това нещо журито го прие. Присъдиха втора награда на проект, който пък предвижда да огради със стъкло фасадата откъм Паметника на Левски.

- А какво се мъдри за сградата на някогашното кино „Сердика”?

- Първоначално мислеха да го събарят, а сега го замразиха и се чудят какво да правят. Аз мисля, че е разумно там да се направи реконструкция.

- Ако направите една равносметка, как се процедираше при комунизма и как днес в сферата на архитектурата?

- Ще ви дам един пример. На ул. „Оборище” дори по времето на Тато блокчето на Политбюро беше направено ниско, за да бъде свързано с околната архитектура, а не в конфликт с нея. Какво излиза?! Че ЦК, което можеше да прави каквото си поиска, не си позволи да наруши архитектурната стилистика на района. Днес НСОК (Национален съвет за опазване паметниците на културата – бел.ред.) разрешава толкова безобразия че те вече са безчет – пръснати из цялата страна. Несебър е напълно застрашен да излезе от паметниците на Юнеско – какво по-скандално от това?!