интервю на Стойко Стоянов
- Г-н Костов, след 10-годишна сага Темида оправда окончателно вашият министър Венцислав Върбанов, политическо ли беше преследването срещу него?
- Преследването започна от Симеон Сакскобургготски и от министъра на земеделието от ДПС - Мехмет Дикме. Върбанов на практика е последният оправдан министър. Което означава, че е имало цяла поредица политически процеси срещу хора от моя кабинет - Сашо Божков, Илко Семерджиев... Знаете ли, какъв е парадоксът на съдбата – че още тогава беше ясно, че те го изпълниха като театър. Знаеха, че всичките им обвинения са безпочвени. Направиха театър за пред публиката - много хора, много ефекти на сцената, а на практика отзад няма пиеса, няма сценарий, няма действие, няма нищо. Това е парадоксът. Направиха политика от театър.
- Посланик Джеймс Уролик обаче твърди, че в България съдебната сисетма се дели за бедни и за богати. Тази констатация не е ли по-зловеща от театъра на магистратите?
- Много е страшно. Сега някои магистрати опонират на американския посланик, но искам да напомня, че за едни и същи престъпления у нас се дават различни присъди. Преди 7 години, член на ДСБ, без да е употребил алкохол го пратиха в затвора. А известна звезда, след като е пил и уби двама, отърва затвора. Ето нагледно съдебната система. Нека обяснят и главният прокурор, и неговият колега, председателят на Върховния съд защо се стига до такъв парадокс? Единият е съвсем обикновен човек, а другият, за който всички се сещаме е от необикновените, заможните, с позици в обществото, с медали и т.н. Ако трябва да дадем и други примери, ще направим една тъжна поредица. Но нали обикновените българи избраха необикновения Бойко Борисов. Нещо да се промени, напротив става все по-тъжно. Над обикновените и необикновени хора трябва да има върховенство на закона. Това е азбучна истина на демокрацията. Няма ли го, няма да има и закон в страната.
- Преди парламентарните избори през 2008 г. членове на ДСБ ви напуснаха защото подкрепихте ГЕРБ и Борисов, преоценявате ли вече това доверие?
- Преоценям го, разбира се. Аз съм човек, който неперкъснато преоценя нещата в миналото. В смисъл вървя напред като непрекъснато преосмислям опита, който е останал зад гърба ми. Но в този случай важно е да се види какъв е резултатът от преосмислянето. Тогава със сигурност трябваше да подкрепим програмата на ГЕРБ, защото беше парвилна, за реформи и за антикризисни действия. Тя плътно следваше нашата програма, на практика бяха заявени същите управленски намерения. Да не ги подкрепим само от някакви лични или субективни, макар и верни опасения, нямаше да бъде политически зряло. Затова даваме доверие, но следим за изпълнението на доверието. Най-големият противник на ГЕРБ от времето на изборите в момента е самият ГЕРБ. Той се обърна буквално на 180 градуса. Днешният ГЕРБ ние не можем да подкрепим, при тях липсва компетентност и политическа воля да се извършат промените, страх от новото.
- Какви са причините за това преобръщане на 180 градуса, съзирате ли стари връзки, зависимости?
- Възможно е да ги има. Но те резултират върху липса на воля, а волята е мотивирано действие. Къде е това волево усилие, ако на всяка следваща стъпка усилията ви се разсейват и се демотивирате, защото сте зависим, защото сте купен, защото някой ви заплашва и изнудва и т.н. Няма значение, по-важно е, че не можете да проявите воля. Хората не ги интересува точно каква е причината, важното е, че очакваната промяна не се случва.
- Защо изведнъж след назначението на Петко Сертов в БОРКОР сагата с флашките секна, компроматите се изпариха?
- Чудесен въпрос. И аз мисля, че секна. Да, спря. Защото има подписване на АЕЦ „Белене”. Сертов е знак. Знак за това, че Бойко Борисов като премиер се е спазарил - с руските специални служби да спрат тези атаки, с БСП в лицето на крилото на бившата Държавна сигурност, с президента Първанов, с Алексей Петров и всички тези, които единстевин са способни да упражнят такава КГБ-истка атака срещу него. Това си беше типично КГБ-истка, КДС-арска атака. Всичките действат по команда. Случилото се трябва да говори на българските медии, че у нас действат много силни структури на бившата Държавна сигурност и на бившите съветски тайни структури. Защо скандалите повече нямат развитие. Защо замлъкна народният трибун от РЗС? Къде са тези хора? Какво стана с тях? Само надуват бузи. Къде им е енергията, къде им е сърцевината? Ясно е, че не е била тяхна, ясно е, че са били пионки. Но, хайде, те не са важните. Важно е какво се случи със страната, тази атака истинска ли беше или просто е КГБ-истка интрига. Или персонална, за смазване на Цветанов и Бойко Борисов и принуждаването им да приемат едно или друго нещо. Но самият факт, че е успешна, това не подлежи на съмнение.
- Освен за АЕЦ „Белене”, по кои други важни теми управляващите се пропукаха?
- Срещу всички водещи лидери на престъпни групировки. Атакуваха Цветан Цветанов, и спряха действия срещу фигури от престъпността. Всичко е замряло, никой не се занимава с тях, не довеждат докрай разследвания и обвинения. И не на последно място превръщането на Алексей Петров от обвиняем в политически фактор, който сега ще сваля лихвите.

- Вие като икономист как гледате на тези претенции за понижаване на лихвите на банките?
- Предупреждавам отдавна ръководството на БНБ, че това споразумяване между Бойко Борисов и Алексей Петров е опасно за българската банкова система. Защото на Алексей Петров му се дава политическа писта за атака срещу банковата система. Предупреждавам, че има риск. Питам – защо не излиза т.нар. председател на Асоциацията на търговските банки да реагира. Ами не можел, не било за дебати, пращат други хора да говорят. Ами самите банки мълчат. И кой всъщност е отговорен за стабилността на банковата система? Защото една атака, втора, трета, четвърта атака, и тя се превръща в политическа кауза. И нова популистка вълна. Какво значение има моята експертиза? Важно е политически какво се случва.
Тази тема засяга влизането ни в Еврозоната. И нашите банки никой не може да ги принуди да свалят лихвите. Никой, те са защитени от европейски правила, норми. Свободно кредитиране на капитали, суверенен риск на страната – това си зависи от конюнктурата в страната. Ние не можем да имаме влошаващи очаквания на бизнеса вътре в страната и понижаващи се лихви. Тези неща са обратно свързани. Щом бизнесът е все по-отчаян, лихвите растат нагоре. Няма как да бъде другояче. Не може да има отчаян бизнес и падащи лихви. Защото отчаян означава нараснал риск на всички бизнес проекти. Ето я икономическата логика. Но това е учебникарско. Доцентът от УНСС би трябвало да го знае това, ако е изобщо доцент. Да му го обясни поне приятелят му, ректорът на УНСС. Това са елементарни истини.

- В контекста на темата за лихвите, как коментирате ходът на ЛУКойл да замрази цените на горивата?

- Ние не атакувахме цената на горивата конкретно, а монопола. След атаките срещу правителствените органи, изведнъж ЛУКойл си призна, че действително продава на монополни цени, които се задават от вносителите. Сега предстои да изясним дали вносителят не е самият ЛУКойл. Защото ще излезе накрая, че е така. Просто ръководството на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) трябва да бъде изгонено и заменено с други хора. Аз посочих на медиите, че ЛУКойл е глобен в Русия за монополни цени. Т.е. има прецедент, има рецидив. И то за 225 милиона. Ами ако това е вярно, какво прави КЗК у нас?
- Не може ли правителството да използва златната акция, която държавата си запази в ЛУКойл?
- Може, разбира се, но не го правят защото са некомпетентни. Воля нямат да защитят интереса на потребителя.

- Прогнозирате, че ГЕРБ се проваля в биткта с престъпността, как ще се развият делата с „Наглите”, „Октопод”, „Килърите”?
- Може би дребни риби ще осъдят. Дребосъкът ще бъде наказан. Може би жестоко. Но организаторът...
- Нали Цветанов сочеше кой е главата, кой е до главата...?
- Да сте чули някой да го повтаря? Защо Цветанов забрави тези думи, и спря да ги произнася? Което означава, че главата ще остане. Главата при мафиотските структури винаги създава пипала. Тези пипала можеш да ги режеш колкото искаш. Стратегиятяа на италианската антимафия и съдебна система е, щом се появи глава, режат глава. Те режат само глави. Само глави режат. И затова са много по-ефикасни от българските служби. А тука главите стоят, надолу стърчат пипала. Това е някакъв регенериращ се октопод.
- Вие сте против провеждането на референдум за „Белене” едновременно с кметските и президентските избори. Вече и ДПС подкрепя вашата позиция, странно ли е това съвпадение?
- ДПС и БСП, и ГЕРБ искат на президентските избори да направят заявката си и да се включат в следващото мнозинство. Това е смисълът. Как? ДПС се разграничават от Първанов и се позиционират така, че да могат да бъдат отворени към двете основни версии. Което означава, че не са отписани тотално.
- Защо Първанов толкова упорито иска избори три в едно през есента?
- Очевидно иска да осигури бъдещето си. И освен това пак да докара руснаците – с парите, с поръчките, със зависимостите. И така БСП ще й е комфортно. Изобщо тя е русофилската партия. Защитават се интересите на Путин в България. А Първанов си е рубладжия.
- Вие следите темата с ДПС възможно ли е Касим Дал да обърка сметките на Доган, ще се разцепи ли етническата партия?
- Не мога да гадая. Никой няма яснота. Тактиката на Касим Дал е съвсем различна. Симпатиите на обикновените хора са към него, особено в Североизточна България. Дали тези симпатии ще се превърнат в политически действия, т.е. хората дали ще го подкрепят, аз не познавам в такава дълбочина отношенията. От друга страна има ярко изразени опитни политици - еничари в ДПС. Христо Бисеров, Йордан Цонев, Камен Костадинов. Това са сериозни хора, те знаят да си заработват хляба. Т.е. няма да се оставят лесно.
- Вярвате ли на заявките на Доган, че завива вдясно?
- Чух, че ДПС ще си издигнат кандидат. Така не мога да разбера заявката „надясно”. По-скоро това не е надясно, а е към ГЕРБ. Доган се готви според мен да върне ДПС във властта.
- В края на мандата на Тройната коалиция вие бяхте категоричен, че дори ние да не искаме европейските ни партньори ще настояват за разследване на Ахмед Доган.
- Да, точно така е. Заради това ерозира доверието към Бойко Борисов и към цялото управление на ГЕРБ.
- Щом това не се случва има ли договорка с ДПС, с Доган?
- Разбира се. Тя е съвсем очевидна. В средните ешалони на властта си стоят кадри от времето на Царя. Не случайно статистиката отчита, че най-голям отлив на хора от страната е през 2002 г., след идването на Симеон Сакскобургготски на власт с ДПС. Дойде „Царя” и най-активната, най-сериозната част от българското гражданство, 50 000 души, излязоха и не се върнаха. Защото бяха подгонени от НДСВ, ДПС и БСП.
- Но политици от тези партии твърдят, че това бил най- успешният период за страната, завърнали се капитали...
- Кошмарът на историята е, че всички най-лоши неща са предложени на обществото с най-лъскавата обвивка. Истинските, силните, хубавите неща те са болезнени, сериозни, те са съдбоносни, трудни, тежки. А така – обвито в станиол, най-зловещото нещо беше поднесено като на деца. И сега им напомнят на хората за станиола с тези твърдения за успех. В този лъскав станиол са обвити и заграбените от Сакскобурготски имоти. Тоест неговият собствен интерес бе скрит зад лъскавата обвивка, и сега съди собствената си страна.
- Имате ли все пак по-оптимистична теория за страната?
- Аз съм си болен от оптимизъм, при мен е диагноза.
- Дайте поне един оптимистичен ход, на който да стъпим?
- Имате ли семейство?
- Имам – жена, майка, баща, двама сина.
- Какво искате повече? Откъде да почерпите оптимизма? Ето, от тези хора. Изначалният, истинският оптимизъм на хората идва от семейството. Зад теб има родители, до теб има деца. Старееш заедно с тях и им предаваш един свят, в който се стремиш ти самият да носиш един добър образ, един пример, който другите биха следвали. Запалваш факлата и въпреки, че понякога изгасва, пак я запалваш. И така. Така се спасява семейството и след това така се спасява общността, след това се спасява държавата. Ето драгалевчани, излязоха на площада – не искат да плащат тия данъци. Никой не ги е организирал. Вижте, как хората се обединиха срещу високите цени на горивата... Значи има светлина и в много други. Оттдолу нагоре. Ако стане нещо в България, няма да почне отгоре надолу. Ако стане нещо, ще стане отдолу нагоре.