Археологът Диана Гергова: Държавата е мащеха на историята на народа

Ст.н.с. д-р Диана Гергова е научен секретар на Националния архелогически институт и музей ( НАИМ ). Научните й интереси са в областта на тракийската археологи, която е свързана с реконструирането на религиозния живот, култовите практики и погребалните обичаи на траките. Постижения в професионалната й биография са проучванията на гетския религиозен център и столица на гетите (Даусдава- Хелис) в Национален резерват “Сборяново” и селищната могила край с.Дядово, която изследва вече 20 години с учени от Токайския университет, Япония. От няколко години проучва обекти в Ахтопол. Тази година започва и изследвания на тракийско светилище на връх Острец над Велинград със студенти от Полша и доброволци от САЩ.
Има редица публикации в областта на тракийската история и религия. От 2008 г. e професор и преподавател в университета в Жешов, Полша, където чете лекции по Археология на България и Тракийска археология.

Интервю на Мая Стоянова

- Г-жо Гергова, археологическото лято вече започна. Кои са по-интересните обекти, на които ще се работи?

- Обектите са над 300, затова ще маркирам само какви са тенденциите. Ще се проучват интересни паметници по Черноморското крайбрежие – Созопол – ст.н.с. Кристина Панайотова, и особено - в Несебър – ст.н.с. Анелия Божкова, където от миналата година са отпуснати много средства за разкопките на некропола на античния град. Продължават проучванията на н.с.Методи Даскалов на една средновековна крепост в Китен. Младият ни колега Петър Лещаков работи на праисторическо селище в района на Черноморец, където откри първите данни за обработка на медна руда в тази част на българските земи. Ще продължат проучванията и на редица интересни праисторически обекти, като селищната могила Юнаците, Провадия - Солниците, на тракийските скални светилища, долмени и други мегалитни паметници в Югоизточна Тракия. Вниманието на специалистите е насочено и към античните градове и крепости, българските столици, раннобългарски некрополи и крепости.

Едно от най-сериозните начинания на моите колеги, с директен принос за икономическото развитие на страната, са спасителните разкопки по магистрала Тракия и по други инфраструктурни проекти. Там наши екипи работят по цялото трасе, на около 40-50 места. Те обхващат всички исторически периоди, като до края на октомври трябва да представят окончателните резултати от сондажните проучвания.

- Посочете най-сериозните проблеми, свързани с проучването на един археологически паметник?

- Има няколко съществени проблема. Някои са извън нас и това е много травмиращо за един изследовател. Особено болезнен е проблемът с опазването на археологическото ни наследство от иманярите. Законодателството е толкова неефективно, че само в много редки случаи се стига до ефективни присъди. Няма създадена адекватна система, която да води до предотвратяването на възможностите за разрушаване на археологическите обекти. Липсва и обществена нетърпимост към тези разрушителни процеси. Българските граждани не бива да бъдат пасивни, когато виждат подобни безобразия. Недопустимо е да сме безразлични към унищожаването на свидетелствата за едно достойно и трагично минало, което и сега ни дава самочувствие.

От друга страна, изключително ограничените права на изследователите и недостатъчните средства, с които разполагат общините, за финансиране на разкопки, реставрация и консервация на паметниците на техните територии, също са сериозен проблем. Парите за проекти само частично решават някои проблеми и то на единични места. И когато липсва и национална стратегия, дори археолозите да са инициативни, те са винаги зависими, защото нямат юридически основания, да подготвят и реализират проекти на проучваните от тях паметници, дори когато те са от национално значение.

Друг проблем, който бих нарекла и парадокс, е свързан с организацията на археологическите проучвания и на следващите етапи - реставрация, консервация и експониране на паметниците. Навсякъде по света работят екипи – археолог, архитект и реставратор. Когато се разкрива един паметник, първо се вижда къде са проблемите, какви трябва да бъдат подходите към неговата консервация и експониране, и по тях работи целият екип едновременно. Тази практика у нас я няма, защото в България липсва нормално държавно финансиране, което да осигури оптимални условия за тяхното пълно проучване, консервация и експониране.

Факт е, че ние живеем в два паралелни свята. Археологът търси средства за проучване и когато те свършват - обектът отива в забвение. Когато става дума за консервация и експониране – тогава се явяват съвсем други хора, които изобщо не се сещат за археолога, който е проучвал обекта и го познава най- добре. Сега е направена една първа крачка, все още само на теория, този проблем да се решава, като се реализират европейски проекти на конкретни археологически обекти.




- Разкажете за по-интересните международни проекти, по които в момента работите в НАИМ?

- В областта на палеолита работи френско-българска експедиция с ръководител ст.н.с. Николай Сираков. Тя изследва пещерата Козарника. Резултатите са много интересни, те промениха представите за пътя, извървян от първият човек от Африка към Европа, а именно - през Балканите. В областта на праисторията има добро българо-гръцко сътрудничество, с ръководител ст.н.с. Явор Бояджиев, в проучването на селищната могила Юнаците. Там бяха открити структури, свидетелстващи за много ранни процеси на формиране на градски живот в Европа. Има няколко сериозни проекта в областта на тракийската археология - селищната могила при с.Дядово, където работи българо-японски екип и много голямият проект “Емпорион Пистирос” край Септември, с ръководител ст.н.с. Алексей Гоцев, в който участват специалисти от Англия, Чехия, Франция. Там те успяха да разкрият гръцка “колония”, единствената толкова добре проучена в Европа и превъзходен обект за културен туризъм. Но за съжаление има проблеми с финансирането от страна на общината, която би могла да се гордее с този паметник.

Тази година стартира още една българо-гръцка експедиция при Халка Бунар, под ръководството на ст.н.с.Милена Тонкова. Този обект няма впечатляваща архитектура, но е с интересни керамични пещи и култови съоръжения. Там очакваме много интересни резулатати. В областта на античната археология е международният проект “Нове”, в който участват колеги от университети в Познан и Варшава, под ръководството на ст.н.с. Евгения Генчева. Има и много други проекти, които не са свързани с разкопки, а с решаване на важни научни проблеми. При тях разчитаме изключително на финансиране от чужбина, за да можем да поддържаме едно високо ниво на научно проучване.

- Наскоро се проведе поредната национална конференция по археология в Кюстендил. С какво тя беше по-различна от останалите, имаше ли изненади?

- Всички колеги в страната с голям интерес очакват тези национални конференции. Това е място, където всички можем да чуем едновременно за най-новите открития и за най-важните проблеми, които следва да дискутираме в нашите професионални кръгове. През последните години създадохме традицията по време на тези форуми да посещаваме интересни и значими археологически обекти в съседните страни - Гърция, Турция, Сърбия, Румъния. Тази година дойде ред на Република Македония, на обекти в района на град Щип. Тези посещения ни дават възможност да се запознаем отблизо с работата на колегите. Нов момент в конференцията беше участието на специалисти от Археологическия институт и от Университета в Белград. През последните години те се чувстваха изолирани от международната общност. Интересни за нас бяха експозетата, които направиха сръбските колеги по проекти за отделни периоди, по които работят.

Освен това уточнихме и формата на едно по-активно бъдещо сътрудничество. Чрез него ще подпомогнем научните им изследвания в области, където имаме по-голям опит, като например археология на палеолита. Ще обединим усилията си и за тракийската, античната и средновековна археология. Ние също има какво да научим по отношение на комплексния подход, който нашите колеги прилагат при изследване на големи обекти, като например ривският град Виминациум.

- Подобно сътрудничество обаче, предполага съдействие и от страна на държавата. Има ли синхрон в работата на НАИМ с културните институти и институциите у нас?

- Работим прекрасно с всички наши музеи и университети, тъй като екипите ни включват и техни представители, в зависимост от научните им интереси и качества. При нас няма институционално разделение - в науката и при проучванията ние сме единни екипи. Що се отнася до някои институции, като Националния институт за паметници на културата ( НИПК ) и Министерство на културата, с които наистина трябва да работим в синхрон – там има много проблеми. Доста често специалистите на НАИМ се пренебрегват при решаването на конкретни казуси и проблеми. Професионализмът не се зачита, не винаги се спазват правилата на играта. Това не е в интерес на паметниците и има сериозни негативни последици. Тези институции проявяват и прекалено голямата „сговорчивост” и конюнктурност в битката за спасяване на археологическото ни наследство, което може да бъде наша гордост.

Ето, например, съвсем скоро бе открит музей на мястото на тракийската гробница при с.Александрово, Хасковско. Въпреки че имаше достатъчно средства, те не бяха използвани оптимално, за да бъде социализиран този паметник по най-добрия начин.



Още по-фрапантeн е примерът с амфитеатъра на София. Не са толкова много столиците по света, които имат свои амфитеатри от римската епоха. А един такъв значим археологически обект, в сърцето на града, може да се превърне в представителен културен център на България. Идете да видите - част от разкритите структури, които са в непосредствена близост до Младежкия театър. Покрити са с мушами и при всеки дъжд и сняг теренът се пълни с вода. Днес паметникът е застрашен и от ново застрояване върху него, на ъгъла на улиците “Дондуков” и “Будапеща”. Една част от амфитеатъра вече е под хотел “Арена ди Сердика”, а между античните стени има фитнес център.

Очевидно Министерство на културата е слабо и не може да изведе докрай една процедура. Тя не е лека, но не и невъзможна, за да спаси този забележителен обект, както би направило културното министерство на всяка нормална европейска държава. Това е едно голямо престъпление и показва незачитане на проблемите на историческото ни наследство на най- високо ниво, пълната незаинтересованост на институциите при липса на личен интерес. Затова смятам, че за да бъде изведена докрай тази битка, която е еднозначна и е свързана единствено със спасяването на амфитеатъра на София, трябва да се направи широка обществена дискусия. Да се привлекат всички научни и културни среди, повече институции, неправителствени организации, медии, които да се ангажират с каузата.

- И други стойностни археологически обекти в България имат подобна съдба, те също се нуждаят от пълни проучвания, консервция, социализация.

- Да, така е. В това е и най-сериозният проблем - липсата на национална политика и на национални грижи за културното ни наследство въобще. Всичко е свързано конкретно и с липсата на нормално финансиране за археологически проучвания. С изключение на няколко обекта – българските столици Плиска, Преслав и Велико Търново – Трапезица, и Перперикон, много други значими археологически паметници, които са перспективни и са потенциални източници на доходи за цялото население, като Пистирос, Сборяново - Свищари със своите прекрасни гробници, Никополис ад Иструм, Ескус и други римски градове, просто са оставени на произвола на съдбата. Да не говорим за българското средновековие, където на пръсти се броят паметниците, които са обект на някакво внимание.

С други думи, изключителна слабост в България е това, че ние се концентрираме само около един или няколко обекта. Истинското развитие на страната ни трябва да е свързано с една премислена политика и стимулиране на проучванията на много повече важни обекти . За тях трябва да има проекти, по които да се работи паралелно – разкопки, реставрация, социализация, за да придобият характера и на представителни места за културен туризъм.

Тук бих искала да споделя един парадокс. Малка Македония в момента е отпуснала 20 млн.евро за 4 от най-значимите си археологически обекти, където се работи, правят се проекти за реставрация и консервация, в които е мобилизирана цялата археологическа колегия. Още 12 млн.евро са отпуснати от македонското правителство за още около десетина, също важни проучвания. Тоест, една Македония, която е четири пъти по-малка от България, си позволява да отдели 32 млн.евро от бюджета за опазване на своето културно наследство.

Какво е направила българската държава? Хвали се, че е дала 2 - 3 млн. лв. за Перперек и е отпуснала по 150 хил.лв. за Трапезица и за старите български столици. А Плиска и Преслав трябва да представят едно професионално експониране, да бъдат поддържани в идеално състояние. И когато един българин или чужденец отиде там, наистина да остане покорен от тяхното величие, да може да повярва, че Средновековна България има своя голям принос в световната цивилизация. Най-абсурден обаче е фактът, че нашето културно-историческо наследство много по- често се използва като претекст за източване на средства, а не като потенциал за устойчиво развитие, за превръщане на тези паметници в атрактивни туристически обекти. Защото всеки паметник е уникален сам за себе си. Той трябва да бъде запазен за поколенията и представен по най-добрия начин. В този смисъл, българската държава с прокарваната политика показва единствено, че е мащеха на историята и културата на своя народ.