Отец Боян Саръев: Държавата загуби Родопите

- Отец Саръев какъв  е вашият прочит  на  разразилия се през последните дни конфликт в селата Гърмен и Рибново?

-   Проблемите, които се нагнетяват в този край, живо ме интересуват и ги следя внимателно. Но за разлика от политиците, държавниците и някои медии, аз не съм изненадан. Взривът от подобно напрежение там зрее от 20 години и това не е тайна. Казано най-синтезирано, чрез исляма там се извършва потурчване, а Родопите са оставени на чужди интереси. Оказа се, че привикването на кмета Ахмед Башев и учителя Мурад Бошнак на разпит в ДАНС раздразни ДПС и обособилите се вече мюсюлмански  анклави в тези части на страната. Депутатът от ДПС Ахмед Юсеин даже попита от национална телевизи: ”Кой сега ще успокоява хората там?” Всичко това показва, че тази общност се чуства извън държвата, над нейните правила и норми, и болезнено реагира на всеки опит да се провери как се спазват законите и правата на хората там. Ситуацията в Гърмен и Рибново е показателна и в друг аспект – държавата и институциите отново показаха своята слабост и безсилие.
- Някои анализатори опитаха да представят проблемите в Рибново и Гърмен като битови и личностни. Вие виждате ли по-дълбоки корени?

- Несериозно е да се говори за битови и личностни проблеми и така да се подменя истината. Този начин на работа не обслужва интересите на обществото. Аз не знам дали в този край става дума наистина за краен и радикален ислям, както се говори. Но едно е ясно – там съществува мюсюлманско насилие над населението от крайни фанатици. Група хора тероризират цели села, налагат с икономически средства, закани, заплахи и политически методи исламя. Целта им е едничка – да няма български дух и самосъзнание в тази планина и те да бъдат подменени с чуждо етническо и национално самосъзнание. Затова абсурдно е да се елементаризира конфликтът като битов или личностен. Това е фалшива маска, зад която се крие лицето на асимилаторска политика. Най-страшният ефект от този случай държавата и обществото тепърва ще изпитат на гърба си. За първ път хора с българско етническо и национално самосъзнание се противопоставиха на този религиозен тормоз, надигнаха глас за повече свобода и за светски правила. Но вместо защита, проблемът им беше омаловажен от институциите, държавата се оказа срещу тях, политиците говореха неадекватно и само от призмата на запазване на собственото си статукво. Мрачната ми прогноза е, че това сигурно ще  остане и последният порив за идентифициране на тези хора с българското.

- Как ще коментирате факта, че много политици,  институции и дори медии говореха непрекъснато за етнически конфликт и напрежение?
-   Поредно доказателство за непознаване на проблемите, но това е твърде опасно. Категорично в случая и дума не може да става за етнически конфликт, защото няма слбъсък между етноси.  Хората в този край са с български майчин език, етноса им е български, но изповядват масово исляма. Напрежението е религиозно, защото някои от тях искат да се чустват атеисти, други да практикуват по-либерален ислям, а трети - друга религия. Отъждествяването обаче на религиозното с етническото самосъзнание не е еслучайно. И ако голяма част от българското общсетво прави грешката неволно, или от незнание, то за ДПС и ислямистите това е осъзната тактика. Те открито проповядват и защитават тезата, че щом си мюсюлманин, значи си турчин.
- Приемате ли обясненията, че странното облекло на хората от тези села, несъвместимо със светския стил, е опит за търсене на общностна идентификация?
-   Това е поредна заблуда. Шалварите, яшмакът, фереджето, шаловете, такетата и т. н. са специфични знаци, които ислямът използва в облеклото. Те само подчертават изслямската идентичност и отделят тези хора от цивилизованото общество.
-   Вашето Движение за християнство и прогрес „Св. Йоан Предтеча” продължава ли мисията си в Родопите за приобщаване на българомохамеданите към християнството и българското етническо самосъзнание?
-   Няма го вече този порив и подем, който се усещаше първите години след демокрацията. Сега сред тези хора властва страхът. Останах сам в тази борба, без подкрепата на държавата и институциите. Църквата също достатъчно не протегна своята ръка към потомците на българомохамеданите. Предстои държавата да загуби Родопите. Остава само личното самосъзнание – това ще е искрицата на надеждата. Frognews.bg