Н. Чирпанлиев: Не може отвън да ни казват: „Оправяйте се с бежанците както можете!

- Г-н Чирпанлиев, твърди се, че редовно се нарушава инструкцията за провеждане на процедура по предоставяне на закрила. Т. е, че не се спазват сроковете за вземане на решения. Има ли върнати решения от административния съд с резолюция за бездействие от страна на ДАБ?


- Когато се говори с термина „твърди се” се получава като „една жена казала на пазара”. Няма нито едно решение върнато от съда, което да е произнесено в незаконоустановените срокове. Единственият преклузивен срок е тридневният, който е валиден за ускорено производство. В този случай неоснователните молби могат да бъдат отхвърлени. Ако няма произнасяне в този тридневен срок, тогава производството преминава по общия ред, при същинското разглеждане на молбите. Действително имахме малко проблеми с този тридневен кратък срок и то при повторното разглеждане на молбите за закрила. Тук проблемът възникваше от това, че законът изискваше изрично становище от ДАНС. Експертите оттам казаха, че законът е твърде строг и тяхното становище е важно не когато се отказва закрила, а когато се предоставя такава. Затова в тази посока са и внесените промени в НС. След като се приемат тези промени съм убеден, че няма да има никакви пречки да се произнасяме в този тридневен срок. Пак ще повторя, че дори и той да се пропусне, производството минава по общата процедура, която е три месеца, с възможност да се удължи с още три месеца.

- А как стоят нещата в други страни?

- В Дания и Швеция, където има много повече бежанци, срокът за процедура е минимум 6 месеца. А има ситуации, в които се удължава с още три. Това показва, че в нашата страна по този показател сме стигнали до рекордни числа. Стигнахме до там, че даваме статут за 30 дни в някои случаи. Работим изключително ефективно и то на фона на това, което се случва изобщо в Европа.

- Защо след като 95 процента от чужденците отговарят на условията за хуманитарен статут, те не получават такъв? Защо се предоставя статут на бежанец вместо хуманитарен?

- Идват хора от Сирия и казват: Нямам къща, няма го градът ни!”. Какво заслужава да му се даде на този човек? Той няма къде да се върне. Въз основа на проблемите на хората се прави преценка какъв статут да се даде и каква закрила да се предостави. Голяма част от хората получават статут на бежанец предвид това, че те са предимно сирийци и няма как да се върнат по домовете си, защото тях просто ги няма. От началото на годината до края на септември има предоставени 3320 статута на бежанци, от което 3035 са на сирийски граждани. 2017 са на лица без гражданство. Става дума за палестинци, които постоянно живеят в Сирия. Ние от началото на 2013 г. до началото на следващата направихме сериозно запитване до всички държави на ЕС какъв вид закрила предоставят на гражданите на Сирия. Практиката на по-голямата част от държавите е такава, като при нас. Всичко се преценява от продължителността на конфликта. Предоставя се статут на бежанец на тези, за което вероятността да се върнат скоро в родината си е много малка, да не казвам нищожна. Това е критерий, заложен в закона и ние го изпълняваме. Всяка една молба се разглежда индивидуално въз основа на историята, която представя чужденецът, както и причините, които са го принудили да напусне страната си. Ние не даваме 100% статут на всички, които твърдят, че са сирийски граждани, защото в последствие се оказва, че се представят за такива. Те са кюрди, но не са от Сирия, а са от други държави, където няма конфликт. Кюрди има в Турция, в Иран, има и в Ирак и т. н.

-     Какво правите с тях тогава?

- На тях пък не им се дава изобщо статут, а директен отказ. При това положение ги репатрираме обратно. От Германското правителство имаше дори призив на сирийските граждани да се дава само статут на бежанец. Германия се обърна към нас с молба да го направим. Това означава, че тя е готова да приеме хората, които биха тръгнали за там. В момента има 1695 хуманитарни статута. От анкетните проучвания на бежанците над 90% от тях заявяват, че тук са транзитно и са с нагласата да отидат на запад. Те са силно мотивирани да го направят. Ние защо трябва да ги принуждаваме да останат. Ако близките им са в Швейцария, съвсем логично е да искат да отидат при тях. Има много случаи, при които хората желаят да останат в България. Умишлено не им даваме гласност, защото се страхуваме от ксенофоб ски изяви. Съблюдаваме закона, международните конвенции и сме перфектни в това отношение. Нашата страна не е в Шенген. Това означава, че когато бежанците отидат в страна от Шенгенското пространство те имат право да пребивават там само 3 месеца. Така, че и към тях се прилагат клаузите за връщане. За мен има голям проблем и той е свързан с правилото на споделена отговорност. Не може да има множество страни, които взети заедно да имат много по-малко бежанци от нас и да ни казват:Оправяйте се, както можете!”.

- Упрекват ви, че сте обявили обществена поръчка за медицински преглед на служителите си за 66 000 лв. Това значи средно по 200 лв. на човек, при положение, че през 2012 г. този преглед е струвал едва 25 лв. Подозират ви, че по този начин ще се източат пари.

- В ДАБ беше обявена обществена поръчка до 66 000 лв. за медицински преглед. Тази процедура беше до 6 октомври. Тогава беше последния срок за подаване на документи. На следващия ден бяха отворени предложенията и се оказа ,че имаше няколко от тях , които не отговорят на изискванията. За това със заповед на 9 октомври процедурата е прекратена. Сега отново се създава комисия, която отново ще стартира процедурата наново. В интерес на истината никога не е сключван договор за 25 лева здравна услуга, свързана с медицински преглед на служител. Става дума за задължителните годишни медицински прегледи на персонала. Това е наше задължение. Но 25 лева- такъв преглед и никога не е имало.

-Наскоро бяхте в Женева. С какви новини се върнахте оттам?


- Имаше редовна сесия на Върховния комисариат на ООН. Именно там дадоха висока оценка за работата на нашата агенция. В Малта пък, на друг форум казаха, че Гърция трябва да вземе пример от нас, защото южната ни съседка е останала с един регистрационно-приемателен център, а ние успяхме да изградим 6 такива. В Швеция, където има няколко пъти повече бежанци от нас, имат на разположение 4000 човека, които се занимават с всички дейности. При нас от 133-ма души през миналата година, в момента разполагаме с 293-ма човека. И то при положение, че от 3 центровете станаха 7. В момента в нашите центрове имаме 3300 настанени човека. Така, че ДАБ с минимален капацитет, на фона на това, което е в другите държави от ЕС, се справя чудесно. В Швеция само за процедурата имат 1000 служители, а ние сме с 35, като отделно са преводачите.