Елена Поптодорова за ФрогНюз: Началото на тревожен процес. Забраната на ЛГБТ теми и законът за чуждестранните агенти - в пряка връзка

Това каза пред ФрогНюз дипломатът и общественик Елена Поптодорова, бивш посланик в САЩ и вицепрезидент на Атлантическия клуб на България.

Говорихме с нея за това как забраната на ЛГБТ теми в училище отвори вратата към спиране на свободите ни - в това число: с отново надигналото се предложение да имаме закон за чуждестранните агенти по руски модел.

Ето и цялото интервю:

На 7 август в едно пленарно заседание на две гласувания бяха одобрени промените в Закона за предучилищното и училищното образование. С тях се забранява теми, свързани с ЛГБТ общността, да се обсъждат в училище. Къде ни поставя подобен вид законодателство - отдалечава ли ни европейските ценности?

Преди да говорим за ценности като постановка, като теоретично разбиране, като теоретично понятие, нека да си представим практическата картина. Задачата, в крайна сметка, е училището да бъде приемливо място, добро място, обичащо място за децата ни. Всякакъв вид тежки, категорични забрани и особено дамгосвания, сегрегация, разграничаване на децата вътре в училищната система, единствено води до много повече схоластика и до връщане на онези практики, които правеха училището повече наказателно, отколкото възпитателно и обучаващо.

Бих избягала от обсъждане на ценности сами по себе си, а по-скоро бих се обърнала към практическата картина в училищата. Това е тежка тема, трудна тема. Всеки родител преживява евентуални нагласи у детето си, които са различни от стандарта. Това обаче не означава различието от стандарта да бъде стигматизирано и да носи публичен етикет, който веднага да доведе до сегрегация, до отделяне на групи деца.

Поправките, които се приеха, по начина, по който се приеха, с фразеологията, която се използва, с подходите, които са включени в него, по-скоро носи щета, отколкото полза. Пак казвам - това е трудна тема, тежка тема. Във всички случаи тя трябва да бъде третирана с кадифени ръкавици, а не през санкционни и уличаващи, обвинителни мерки.

Тази вечер през институцията на президента има протест, настоява се да бъде наложено вето над поправките. Очаквате ли президентът Радев да върне поправките за ново обсъждане и гласуване?

Това е един голям тест за президента Радев. Очаквам не просто с интерес, а с повишено внимание, каква би била неговата реакция. Той може да има позиция, която да отчита повече от една гледна точка, но във всички случаи да бъде позиция, която да не подкрепя ретроградното отношение, а по-скоро да поиска ревизия на текстове, ревизия на мерки, които в случая по-скоро нанасят щета, нанасят вреда върху децата ни, вместо да им помагат в необичайни ситуации. 

Отвори ли това законодателство Кутията на Пандора - отвори ли вратата за бъдещи предложения, които е възможно да граничат с хибридна заплаха? Питам с оглед на факта, че вчера на съвместното заседание на Комисията за демографска политика и Комисията за младежта и спорта в парламента в Народното събрание някои от участниците искаха да приемем закон за “чуждестранните агенти” - законодателство по руски модел, което “Възраждане” предлагаха още през 2022 година, подобно беше прието и в Грузия, където разпали огромни протести.

Това е началото на един тревожен процес, на една тревожна тенденция. Започнала е една добре организирана атака срещу свободите на българите, които бяха трудно постигнати в продължение на много години и които искахме да мислим, че са необратими. Атаката е срещу стремежа на българите да живеят като част от европейския континент, от европейския манталитет, европейския начин на живот. Ако се върнем отново към децата - те избират точно този път, независимо от това какви закони могат да прокарат определени политически партии. 

Ако настъпи сблъсък между естествени тенденции, естествени процеси и опит за смачкването им, то тогава вече ние ще търпим обществени щети. Права сте - това е първи такъв пробив, атакува се най-нежната, най-чувствителната струна в душата на всеки родител и на българите като едно по-консервативно, по-традиционно общество. Много пъти ние, дори без достатъчно информация, реагираме инерционно, реагираме на база на минали преживявания, на стар опит, на стари инстинкти, а не с поглед към бъдещето развитие - как виждаме ние бъдещето на следващите поколения, които в никакъв случай няма да останат подчинени на подобни контролиращи и заповедни закони, норми и регулации. 

Смята се, че обективното признание на съществуването на различност сред хората - и сред по-младите, и сред по-възрастните включително, е продукт от външно влияние. Едва ли не ние сме били добре затворени в собствената си черупка, не сме позволявали определени различия да излизат на публичен, на видим план, но са дошли някакви зли влияния отвън, които са допуснали това да стане. Разбира се, идва и следващата стъпка. Затова е тази последователност - очевидно “Възраждане” и съдружни организации, които са участвали в публичната дискусия вчера, са преценили, че сега е моментът, докато все още е разбунено обществото покрай този първи законопроект, веднага да се вкара и другият, който беше веднъж изпробван преди две години, но не мина в пленарната зала.

Има пряка връзка между двете законодателства. Вкарва се и външен опит - най-вече от Русия, но и това, което стана в Грузия съвсем неотдавна. Да не забравяме обаче, че в Грузия законът за “чуждестранните агенти” предизвика най-големите протести от 1991 г. насам. 

Не знаем какво може да се случи в последните дни на това Народно събрание - в една неестествена законодателна среда. Още повече, че тя е с предопределен край. Не знаем как биха се развили подобни дискусии в следващ състав на Народното събрание. Цялостната напрегнатост в политическата среда се използва много злонамерено, за да се прокара закон за чуждестранните агенти. Във всички случаи, това би станало без ясно изясняване на текстовете вътре. 

От много страни казват, че такова законодателство срещу “чуждестранните агенти” стъпва на американски закон. Това твърдят както Путин и Русия, така и други държави, включително Израел. Много важно е да се разбере следното - това е дълбоко подвеждащо твърдение, те използват този американски закон като параван. 

Американският закон FARA (Foreign Agents Registration Act) цели да има публично регистриране, публично оповестяване на организации, лобистки компании, личности, отделни физически и юридически лица, които са се наели да лобират за друга държава или за от чуждестранен партньор. Ние дори не сме приели Закон за лобирането - какво е то, що е то. 

Случва се следното - приемаме някакви закони за броени дни, без каквото и да е пояснение на терминологията, на материята, която те третират. Пак казвам - нямаме дори Закон за лобизма, той беше отхвърлян. Законопроекти по тази тема има днес, имаше и много назад в годините. Винаги имаше неистов отказ, нежелание на определени политически сили да бъде приет такъв закон, защото той би извадил на светло именно подобен вид връзки.

Закон за лобирането не се приема, за да се избегне прозрачното регулиране и регламентиране на подобни отношения, за да може да се прокарва влияние без съответна публичност и съответен контрол. Американският закон FARA пък прави тъкмо това - вади такива връзки и ги регламентира. И FARA е обект на определени и критики и преразглеждания, тъй като се иска да се прецизират понятията. 

Нужно е да сме прецизирали какво е това чуждестранен агент, какво е това принципал, кой е този чуждестранен принципал, който би подписал договор с дадена организация, какъв обхват на дейности има такъв закон. Всичко това очевидно няма да бъде предмет на такова забързано законодателство за чуждестранните агенти у нас, защото основната му цел е да се пресече връзката на България с европейски партньори и още в по-голяма степен - с американски партньори, да се прекъсне този процес на трудна, но надявам се, необратима интеграция на България и на българското общество в европейския проект като цяло, в който без съмнение влизат и другите западни цивилизации. 

Това е целта - да се пресече връзката със Запада, България да остане подвластна на ортодокса в политическия смисъл.

Това откъсване ли е и крайната женала точка и на забраната на ЛГБТ темите, и на закон за чуждестранните агенти по руски модел?

Да, абсолютно откъсване и то по пътя на недостатъчно информираност, на използване на някакви инстинкти, на инерционни нагласи, експлоатиране на родителски страхове, експлоатиране на темата за национално и патриотично. Настъпва време на тежка злоупотреба със сантиментите, с чувствата и емоциите на българите, единствено с политическа цел - България да бъде откъсната, възможно най-необратимо, възможно най-категорично от пътя към пълна интеграция в Европейския съюз, в европейския контекст, в европейския манталитет и начин на живота.

В този процес влизат и други, далеч по-малко сантиментални или емоционални теми като въвеждането на еврото. Това е част от този кръг въпроси, които трябва да бъдат препятствани. Решението им трябва да бъде препятствано в полза на един интерес, ориентиран към евразийски модел.

Казвате - стъпва се на сантимента, стъпва се на носталгията, стъпва се на предишен опит, което пък нагледно ни показва как използваме евристики във вземането на решения - стъпваме на предишен опит, вместо да обмислим ситуацията, да я рационализираме, което пък е сред познатите подходи в пропагандната практика. Това подвига отново една голяма тема - колко оголена е нашата държава за пропаганда и дезинформация, как на практика нямаме начини за защита, не взимаме никакви мерки. 

Абсолютно вярно - ние сме тотално неподготвени, оголени, уязвими на дезинформация. По-слабо информираните части от обществото се вкопчват спасително в познатото, в уюта на известното. Това е много страшна тенденция и нямаме никаква готовност да се борим с нея. 

Говорим за най-съкровенните емоции в човека, най-съкровенните цели, смисъл на съществуване, за децата, отечеството, това са вродени, вътрешни инстинкти, където е най-трудно да се сложат баланси, да се покаже алтернатива, да се покаже обективност в обстоятелства, ако щете - просто да се види реалността такава, каквато е. В момента има отказ да се види реалността.

Ние обаче сме също толкова неподготвени и по отношение на пропагандната хибридна атака срещу общото, популярното обществено мнение у нас по отношение на големите въпроси на сигурността, на външната политика, на мира и на войната. Ние сме една абсолютно оголена, безпомощна нация, която освен пробив във физическите показатели за сигурност - имам предвид в достатъчната степен на капацитет на националната ни отбрана, вече има много силен пробив в далеч по-сложна защита на нацията - от опит тя да бъде отклонена от естественото си развитие напред. Това е стремеж да бъде спряна нацията в развитието ни.

Илияна Маринкова