В. Енчев: Българската СИРИЗА ще е изцяло вляво

интервю на Ана Кочева

- Готви ли се вече българската СИРИЗА, г-н Енчев; чу се, че вие ще бъдете нейният лидер?

- Идеята за създаване на българската СИРИЗА действително е в ход. Тази идея е инициатива на десетки и стотици мои симпатизанти и привърженици както в двата ми профила във Фейсбук, което може да се провери за минути. Тя обаче е формулирана и по време на непрестанните ми срещи с хората не само в София-област, откъдето съм депутат, а и в цялата страна. Има единодушие около идеята да се създаде политически проект, копие на СИРИЗА и на ПОДЕМОС, защото в парламента е време да влязат не просто извънсистемни партии, които са против всичко, но не предлагат нищо, а такива, които да дават конструктивни предложения както Ципрас в Гърция, но и да ги изпълняват. Като например: жестоко данъчно облагане на богатите, спиране на приватизацията, достойна национална политика по отношение на връзките със Световната банка и МВФ. По отношение на задлъжнялостта ние нямаме същите проблеми като Гърция, но нека не забравяме, че се ангажирахме в края на миналата година да вземем един чудовищен външен дълг от около 11 милиарда, което стана при пълна непрозрачност, както по отношение на начина, по който се случи това, така и по отношение на целите, които се преследват. Визирам въпросният 1 милиард вътрешен ресурс, който правителството ще хвърли за саниране засега. Коя ще е тази политическа сила, която ще потърси отговорност защо още 2 български поколения ще изплащат дългове, договорени, повтарям още веднъж, при абсолютно неясни обстоятелства. Като добавим и задълженията, поети от правителството на НДСВ с финансов министър Милен Велчев, чиито падеж е тази година, картината за България, без на този етап да е съвсем трагична, носи тенденция да стане такава. Вероятно поради поведението ми в парламента през последните 3 месеца също е довело до настроенята на хората по места, които настояват за този проект.

-  В какво конкретно се изразяваше това поведение?

- То беше всъщност мое задължение. Защото беше насочена срещу лицемерната политика на НФСБ. Не говоря за ВМРО, тъй като с тях сме по-скоро приятели. Опълчих се на лицемерната, предателска политика на Валери Симеонов, който застана зад една предизборна програма, а след изборите се оказа, че е била гласена коалиция с партия ГЕРБ, което е подмяна на вота на нашите избиратели. Ако това беше казано преди изборите, което е почтено, ние нямаше да вземем 240 000, а 24 000 гласа. Аз нямам нищо против ПФ да се коалира с ГЕРБ, но това трябваше да бъде заявено честно на българските избиратели, както на гражданите, гласували за ГЕРБ, така и на нашите симпатизанти и членове. Нито веднъж в хода на предизборната кампания не сме говорили за съюз с ГЕРБ, а още по-малко с РБ, точно обратното – лично аз в продължение на години говорех за тази партия на прехода, която е отговорна за сегашното състояние на българското общество, а тази партия беше изритана от властта с народни протести. Може би тази моя позиция е направила силно впечатление на българските граждани. Но знаете ли какво ме притеснява?  Че твърде нисък стана прага за преценката на достойно поведение. Това, което направих аз, не е достойно поведение. Това е задължение. Това трябва да се прави от всеки български политик, но у нас нормалното се приема за ненормално и изключение, поради което в очите на много хора това е подвиг. Ето кое ме плаши. Щом това е подвиг, какъв е тогава истинският подвиг? Всеки български политик, влязъл в парламента, трябва да изпълнява обещанията си пред избирателите и програмата, чийто изразител е неговата формация. Това е норма, не е изключение.

- Т.е. формацията се очертава да е вляво и с ясни национални ангажименти, така ли?

- Формацията ще е изцяло вляво, защото неолибералният модел тотално се провали. Цитирам Никола Саркози, по-точно негово изказване на икономическия форум в Давос преди седем години. Тогавашният френски президент заяви, че ако не демонтираме този капитализъм, улицата ще ни помете. Този капитализъм се нуждае от социализиране и от грижа за човека, а не само от огромни печалби за отделни хора. Второ Саркози в Давос заяви, че трябва да се ограничат офшорните зони, където заради данъчно спасение ежегодно изтичат стотици милиарди на европейските данъкоплатци. Затова аз смятам, че този капитализъм трябва да се реформира, а няма как да е другояче, защото нашите капиталисти са порочно родени на 10 ноември 1989 г. Т.нар. нова българска буржоазия се обогати не от производство, а от преразпределение на народни блага. Едрата българска буржоазия няма нищо общо с онази, която между двете световни войни създаваше брутния вътрешен продукт, която произвеждаше за и търгуваше с Европа. Днешната буржоазия е плод на криминалната масова и работническо-мениджърска приватизация, първата при кабинета на Жан Виденов, втората блестящо реализирана при кабинета на Иван Костов. И ето го резултатът – материални недвижими активи за над 100 милиарда, по признания на президента Плевнелиев в негово интервю за виенски вестник, бяха приватизирани за цена 5 пъти по-ниска от реалната им пазарна цена. Ето причината за бедността.

- Добре, но тази нова партия все пак ще трябва да излъчи своите лица. Те от роенето на настоящи партии ли ще дойдат или залагате на друго?

- Нови лица и експерти. Засега няма да ги назовавам, защото нямам все още тяхното съгласие, но в аванс мога да издам, че имам съгласието на г-н Валентин Вацев, един доказан интелектуалец и геополитолог, да бъде един от съмишлениците на подобно движение. Той е не само изключително почтен, което е рядкост в днешно време, но е и един от най-прозорливите български политолози, чиито прогнози, за съжаление, много често се сбъдват.

- Но като говорите за платформа, ще бъдете ли по-конкретен?

- Разбира се. И ще говоря от първо лице, единствено число: категорично премахване на плоския данък, който е крайно дясна либерална мярка; прогресивно подоходно облагане; въвеждане на данък богатство или данък солидарност по френския модел; 60-70% облагане на доходите над 1 милион евро. Вярно е, че Конституционният съд на Франция оспори тази мярка, но в много други държави това е факт. На четвърто място идва една много радикална мярка, но тя е много справедлива – промяна на Кодекса на труда, който ще направи този парламент в частта за синдикати и по-специално присъствието на поне един синдикат, вкл. и в малките фирми. На срещата на депутати, синдикални и обществени организации и работодатели при министър Калфин, когото поздравявам за тази инициатива, критикувах съпротивата на работодателските организации срещу повишаване на осигурителните вноски за пенсии. С ниските заплати в частните фирми, с плащането на ръка и осигуряването на минимални прагове те обричат на бедност не само работещите, но и пенсионерите, затова им казах, че се държат като капиталисти от началото на миналия век и че трябва да мислят повече за хората и по-малко за своята печалба. Затова ще настоявам за получаване на заплатите в частните компании само по банков път, за да се осветли сивата икономика и за да влязат в бюджета поне още 2 милиарда лева, които сега се укриват. Не мога да разбера защо в България нещата не се назовават с истинските им имена, не се говори за капитализъм, а за пазарно стопанство, не се казва, че имаме капиталисти, а се наричат работодатели. Знаете ли защо? Защото ги е срам от този дивашки капитализъм, който ни го наложи паразитната българска буржоазия, родена на 10-ти ноември. Паразитна, защото по-голямата й част само преразпределя, концесионира и приватизира. Дай боже, новата буржоазия да бъде производителна, а не преразпределителна.

- Накрая един въпрос, който изглежда встрани, но това е само на пръв поглед, тъй като е обвързан с бъдещи събития, които засягат България и българите, независимо къде живеят те – в състояние ли сме да поемем евентуална бежанска вълна от бесарабски българи и можем ли адекватно да отговорим на техните очаквания?

- Първо трябва да ги попитаме дали действително желаят да дойдат тук и второ, да знаем точно за каква маса от хора става дума и трето – трябва да се подеме кампания за финансиране от ЕС на тяхното настаняване на българска територия. Или ако не цялото, то поне част от него, защото не могат да се изтръгват от корените им българи, които имат земеделски стопанства, бизнес и работа, създавани в продължение на стотина година и да бъдат запратени в обезлюдени места на България, напр. в Странджанския регион, където няма инфраструктура или, ако има, е разрушена, където вилнее антипатия на етническа основа и където държавата е абдикирала, подобно на ситуацията в Северозападна България. Иначе ситуацията ще прилича на същата онази както при похода на Дибич Забалкански, когато нашите българи се изселват. За тази ситуация е писал много Г. С. Раковски и то невинаги в положителен смисъл, защото нашите попадат там в една чужда среда и в географско, и в етническо отношение, която буквално унищожава едно поколение, преди да построят това, което имат. Това е революционна мярка – и в човешко, и във финансово-икономическо отношение и трябва много добре да се премисли, преди да се правят празни декларации и преди това да е договорено с ЕС по финансовата страна на въпроса, съгласувано с нашите сънародници и проучено по отношение на възможностите на конкретните региони в страната.