А. Гълъбов: Политиците не се интересуват сериозно от избирателите

Интервю на Ренета Попова

- Напоследък наблюдаваме как социолози се замерят с изследвания и обвинения. Повод стана проучването, което даде 14% преднина на ГЕРБ пред БСП. Опорочена ли е социологията в България?

- Това е твърде тежък извод в тази ситуация. Тя не се случва за първи път. За мое голямо съжаление става дума за рецидив, в който има напрежение между корпоративни интереси, които трайно са се установили в социологията. Това доколко едно изследване е достоверно или не се оценява по друг начин, а не чрез оценката на конкурентна агенция. Така че става въпрос за буря в чаша вода. Моментално ситуацията беше използвана от БСП за предизборна кампания. Тоест в случая има твърде малко, свързано със самата социология. Става въпрос за наслоени в годините взаимоотношения, които в крайна сметка водят в недобра посока и до отрицателната оценка за работата на социологическите агенции. Това, което правят социологическите изследвания, особено когато става дума за електорални проучвания, е много малка част от социологията, за да се твърди, че това е социологията.

- Дежурната тема за подслушването отново е на дневен ред, този път наречена частен ГДБОП. Помним разработката „Галерия”, която маркира управлението на тройната коалиция. Има ли истинност в подобни твърдения, или става въпрос за теория на конспирацията?

- Доколко съществуват такива структури, е въпрос, който трябва да се докаже. По-сериозният проблем е в това, че властващите у нас имат желание да се възползват от специализираните структури и да наблюдават поведението на опонентите си. Това не е изолиран или свързан само с една партия проблем. Това е въпрос на качество на самата управленска култура в България. Друг въпрос е, че сигналът е повдигнат по този начин – на базата на анонимен сигнал. Това би трябвало да води след себе си определена отговорност. Ако се докаже, че няма достатъчно основание да се твърди това, Сергей Станишев трябва да понесе наказателна отговорност, защото това е форма на предизборна кампания, която трябва да бъде санкционирана по-тежко. Аз се надявам, че той си дава сметка за това. Защото подобно допълнително разкалване на терена в крайна сметка пречи на самите избиратели да си съставят мнение за това, което се случва. А това, че има желание да бъдат наблюдавани, да бъдат подслушвани и следени опоненти и публични личности, е тежък проблем в българската политика. Оттам идва и усещането за дежавю, защото имаме отново и отново един и същ проблем и един и същи тип реакции.  

- Ще спадне ли гражданското недоволство по улиците, след като срокът за регистрация на участващите партии за изборите на 12 май 2013 г. изтече?

- Публичният образ на това недоволтво спадна. То изчезна много преди да изтече крайният срок за регистрация на политическите партии. За съжаление може би тази гражданска енергия няма да се отрази в по-висока избирателна активност, а това би бил най-сериозният дефицит, от който губи предимно гражданското общество. Ако тази гражданска активност не се изрази в електорално участие, резултатът ще бъде по-скоро лош.

- Рекорден брой партии бяха регистрирани в ЦИК, след като таксата за регистрация падна от 50 хил.  на 10 хил. лв., а нужните подписи от 15 на 7 хил.?

- Рекордният брой регистрирани партии няма връзка с променените технически условия. Има прекалено много амбиции в момента да се пренареди партийната картина. Има ясно заявени корпоративен и политически интерес тази партийна система да излезе по различен начин. На това се дължи цялостната свръхактивност при регистрирането на партии. Извън това имаме ситуация, в която сме като че ли върнати в началото на 90-те години, когато имаше толкова много партии, които се явяваха на избори.

- Пъстрата партийна карта ще доведе ли до разводняване на вота?

- Има такава опасност. Възможно е сериозно разпиляване на гласове, което ще доведе до един шарен парламент с ограничени възможности за бързи реформи, а това е лош сценарий.

- Как ще коментирате стремежа на партиите да се „облекат” с известни лица като Христо Стоичков, Станка Златева, Калуди Калудов и др.?

- Това винаги е правено. Но много често, за съжаление, спортът е потърпевш от това. Имали сме много случаи и на хора от сферата на културата и изкуството, които са били употребявани и след това забравяни от политиците. Много лоша практика, която всъщност беше наложена от НДСВ през 2001 г. и доведе до допълнителното отхвърляне на политиката от страна на съществена част от българския интелектуален елит. Когато става дума за публични личности и хора с утвърден авторитет в определена сфера, всеки опит те да бъдат използвани като еднодневки води само до негативен резултат. Всеки от тези хора е ценен в дадена сфера. В момента, в който го поставите в нелепата роля на политик и на лидер на някакво гражданско движение, той губи както от авторитета си, така и възможността да постигне нещо по-сериозно.

- Не губят ли и партиите авторитета си, като замаскират политическата си слабост с известни лица?

- Най-вероятно да, но ми се струва, че по-голямата част от политиците не си дават сметка за това, като смятат, че популярните лица сами по себе си ще им доведат множество избиратели и няма да има нужда да полагат допълнителни усилия. А това не е така. Усилията трябва да бъдат насочени към избирателите, ако един политик иска да има бъдеще. Нашите политици не се интересуват сериозно от мнението на избирателите и това им личи твърде много.

- Ще ескалира ли отново напрежението след изборите, ако бъде съставено нестабилно правителство?

- Опасявам се, че сценаристите, които се опитаха да се намесят в първата вълна от протестите, ще се опитат да я възстановят по време на предизборната кампания.

- По време на предизборната кампания, а не след 12 май, така ли?

- След това зависи от резултатите. Но по време на предизборната кампания вероятно отново ще станем свидетели на подобни неща. Вече наблюдаваме поведението на част от политическия елит.

- Виждате ли амбиции у някои от министрите в служебния кабинет да се включат като експерти към някоя политическа сила?

- Те са експерти. По-голямата част от тях са точно такива. По-голямата част от тях са работили с различни политически сили, така че в това отношение не виждам проблем. Ситуацията е трудна, от това идват и изпитанията за служебния кабинет.

- След като политик и депутат се превърна в мръсна дума, старите партии вадят уж нови лица. С подобен подход ще успеят ли да изчистят имиджа си и подходящ ли е подобен ход?

- Думата политик е мръсна отдавна. Но новите лица не са решение и никога не са били сами по себе си. Имаме дълъг опит на заиграване с такива и той не показва по-високо качество. Най- вероятно отново ще станем свидетели на никому неизвестни хора, които ще се лутат из парламента и ще се чудят какво да правят там. В това отношение тези избори няма да доведат до сериозна промяна.

- Вече започнаха да валят предизборните обещания. Акцентът на всички е социалната политика. Какво е в сферата на реализуемото и какво в фантасмагориите?

- По действията на служебното правителство се вижда какви тежки усилия са нужни за пренасочване на средства и финансов ресурс. Така че предизборните обещания са тежък популизъм, който струва скъпо. Така че искрено се надявам най-радикалните от тях да нямат никакъв шанс да се реализират.

- След като правителството гласува 41 млн. лв. за най-нуждаещите се групи, заваляха упреци, че това е популистки ход. За вас такъв ли е?

- Не, не е популистки ход. Има групи, които се намират в критично състояние, и на тях трябва да се помогне. А те не са сред протестиращите. Важно е да се мобилизарат ресурси и да се помогне на тези, които са в най-тежко положение в момента, защото в противен случай процесите на социална деградация ще продължат.