А. Гълъбов: Създаването на една дясна партия е най-грешният път

Интервю на Ренета Попова

- Доц. Гълъбов, как негласуващият човек определя вота?

- Преди няколко години правих изследване, което се казваше „Изборът на негласуващия”. Той избира паралелната система на разпределение на властта и богатството. Решава, че неговите лични проблеми не могат да бъдат решени чрез официалната институционална система на политическите партии, а могат  чрез паралелната мрежа на познати, роднини, съседи. Това са всички онези, които в България седят по цял ден в кафенетата и оправят някого и нещо. Всъщност това е широката сива зона, в която се генерира голяма част от продукцията в България. Негласуващият човек не желае да влезе в институционалната система на демокрацията, защото не вярва, че тя е ефективна. При тези хора е разкъсана връзката. Те не вярват, че волята на отделния човек има значение за това как живее. Гласуват за следващия победител или гласуват за този, който им е платил, или за този, който ги е заплашил, или за партията на работодателя си. И така демокрацията остава крехка. В масовото съзнание тя представлява някакво природно бедствие. Прави впечатление, че често хората си говорят по улицата, „когато ни връхлетя демокрацията...”. Няма усещане, че демокрацията се постига всеки ден чрез действията на всеки от нас. Затова тя е лесно преодолима от добре организирани малцинства. Парадоксът е, че навлизаме във времена, в които добре организираните малцинства налагат волята си над мнозинството.

- Ако приемем, че на едно общество му е нужно време, за да заживее пълноценно в демокрация, можем ли да кажем, че 23 г. са достатъчен период?

- 23 години звучат достатъчно, но да се запитаме в каква част от това време демократичните институции са давали ефективен резултат. Ако кажем 23 години, означава да забравим, че изборите през 1990 година бяха фалшифицирани, да забравим, че имаше управление като правителството на Любен Беров, което се каним да повторим сега като модел. Беше съставено в мандат на Движението за права и свободи, подкрепяно от БСП. Това беше управлението, което даде първата голяма глътка въздух на организираната престъпност в България, тъй като то съвпадна с ембаргото върху бивша Югославия. Практически 23 години изглежда голям период от време, но ако се запитаме колко пъти сме били свидетели на работеща демокрация, тогава се изправяме пред много по-кратък период от време . Големият риск при смяната на една тоталитарна с демократична система е, че демокрацията дава свобода и равнопоставеност, включително на онези, които носят отговорност за състоянието в страната. Много по-лесно са налага авторитарен режим след демокрация, тъй като тя няма толкова много защитни механизми отвъд гражданската активност. В същото време голяма част от хората не вярват, че от тяхното собствено действие зависи как живеят.

- На какво се дължи безверието на хората в тяхната значимост?

- Всички изследвания показват, че българите са убедени, че някакви външни фактори определят живота им – не собственото им поведение, а великите сили, световната конспирация, олигархичните кръгове, световното еврейство и т.н. Когато аз говоря за олигархични кръгове, мога точно да ги назова. Но когато се говори, че нещо въобще ни пречи, това означава, че всъщност не искаме да действаме самите ние. Това е описано в литературата и се нарича „външна локализация на контрола”. Освен това за нас е важно какво мислят другите. Страшно много се интересуваме от онова, което се случва вън от полето на собственото ни действие. То определя как ние се самооценяваме, не собствените ни резултати. Има определена политическа култура, според която това поведение се възприема като разумно – да не се хващаш на лъжите на политиците или, с други думи,  да не ходиш да гласуваш. А това е единственият начин лъжите на политиците да минават безпроблемно.

- Защо тогава профилът на негласуващия често е по-образованият човек? Не си ли дава сметка до какво води неговата пасивност, или това е неговият протест?

- Това, което възпроизведохме, не наказва никого, така че е неправилно ниската избирателна активност да се нарича протестен вот. Просто улеснихме тези, които се стремяха към това. Един стар виц каква е мечтата на сервитьора в ресторант на "Балкантурист" гласи: „Празен ресторант с бакшиш на всяка маса”, защото клиентът му пречеше. По същия начин на политиците в момента избирателят им пречи. Политическите партии желаят да има ниска избирателна активност. Тогава напред излизат твърдите ядра на партиите и онези, които по някакви причини са се почувствали задължени да гласуват. Високата избирателна активност плаши партийните сценаристи, защото не им е ясно кого ще подкрепят хората.

- Има ли сходство между изборите през 1990 година и ситуацията сега? Ако тогава са липствали доказателства за фалшифициране на вота, имаме ли основание сега за касиране на изборите?  

- Това е нещо, което трябва да реши Конституционният съд, но всеки български гражданин и всеки човек, който има отношение към политиката, е разбрал, че в събота, в деня за размисъл, имаше мащабно нарушение на закона. Имаше партийни пресконференции, на които се коментираха кандидати на други партии, обвиняваше се конкретна партия за това, което се случва. Независимо че ЦИК реши, че не е имало политическа пропаганда, с нея се занимават политолози, а не юристи. Самата ЦИК санкционира телевизията, която беше включена във всичко това. От една страна, има нарушение на закона от една медия, но не сме готови да кажем, че има нарушение от страна на политически партии. И то не на всички. Имаше такива, които излъчиха съобщения до медиите, в които не се нарушаваше законът. Например ДСБ предложи президентът да пренасрочи изборите и да бъдат напечатани нови бюлетини, което беше вследствие на публичната информация, но не и опит за негативна кампания срещу някого. Появи се информация от прокуратурата, че това са реални бюлетини. По този начин имахме свързаност между нарушението в деня за размисъл и изборния ден. Така че има формално правово основание да се смята, че законът беше нарушен.

- Ситуацията ще бъде ли много по-различна при евентуално касиране на изборите и провеждане на нови?

- Много по-различна – не, но със сигурност различна, защото в Народното събрание ще влязат повече партии. Има сериозен шок у десните избиратели от резултата от 12 май и ако имаме бързи предсрочни избори, най-вероятно партиите вдясно ще направят всичко възможно да имат свое представителство в следващия парламент.

- Какво попречи на малките партии да влязат в парламента?

- Изключителната фрегментация на обществото. Самият факт, че 11 партии получиха подкрепа между 1 и 4%, означава, че има много на брой малки групи, които не са достатъчно подкрепени, за да създадат парламентарно представителство. Въпреки това тази подкрепа никак не е малка, но говори за огромно разпиляване на вота.

- На какво се дължи това? В многото малки партии ли е причината?

- Напротив, точно обратното. Многото партии според мен се опитаха да отговорят на тези различни очаквания. Самото ни общество е разделено дълбоко на конкретни местни социални групи, които не намират общ език с другите - това тунелно мислене ни доведе до тези резултати.

- Как ще коментирате случващото се в десницата?

- Бедата е в мисленето, че трябва да се създаде една дясна партия. Това е най-грешният път. Дясното не е като лявото. Лявото се опитва да има един център. Дясното е пространство. Десният избирател е по-скоро индивидуалист. Той иска да има свое представителство и възлага на политиците да постигнат съгласие помежду си. И давам пример. Защо във Федералната република Германия никой не кара християндемократите и християнсоциалният съюз да се обединяват. Те съществуват самостоятелно като партии, но заедно отиват на избори, защото знаят, че така са по-силни. Това е въпрос на архитектура на дясното пространство, която ни предстои.

- Кой е сценарият, който ще стабилизира страната според вас?

- Преди всичко работещи институции, които започват малко по малко да възстановяват нормалността в национално ниво. Изключителна подкрепа е нужна и на местната власт. За мен както условията за развитие на страната, така и преодоляването на кризата минават през силни и ефективни местни власти, които са в състояние да намалят негативните ефекти.