Ген. Валери Григоров: По казуса с либийския кораб институции не зачитат съда

Нормално ли е по този начин да действа „Гранична полиция“ – съвместно с охранителна фирма, да се качат на един кораб, да участват в свалянето на флага и екипажа и смяната им с други? Като бивш началник на тази институция как ще коментирате тези действия?

Видно е от фактите, които са известни в медиите, че институционалното поведение, не само на "Гранична полиция", но и на митницата и на „Морска администрация“ е в един хаотичен вид. Отчитайки обстоятелството, че кораба повече от една година престоява на пристанище, означава, че с този кораб има някакъв проблем. Очевиден е фактът, че има съдебни спорове и това би следвало да бъде знак за всички институции с оглед на една прецизност при обработката на всички документи и най-вече на контрола по отношение на екипажа и статута на кораба. Не може институция като „Гранична полиция“, която осъществява граничен контрола при влизане и излизане  от страната, да не може да забележи факта, че се подменя флага.

Съвсем логично е да се зададе въпросът дали е извършена регистрацията, като се сменя флага? Дали екипажът, който се сменя, също изпълнява изискванията с оглед на закона за морското корабоплаване?  Всички тези детайли изцяло са в рамките на контрола на границата и не може да се правят такива пропуски. Очевидна некомпетентност, очевидна незаинтересованост или вероятно разпоредено от горе поведение.

Мен лично не ме учудва фактът, че първо излиза кораба и след това излиза съдебен акт, с който се решава правния казус. След което, вече институциите са в невъзможност да изпълнят този съдебен акт. Спомняме си всички преди около година случая с турския гражданин Бююк, който въпреки двата съдебни акта, с които беше забранено неговото експулсиране, беше върнат в Турция, само по разпореждане на директора на Агенция „Миграция“. Това показва, че в институциите не се зачита по никакъв начин силата на съдебната власт. В чисто политически план съдебната власт е игнорирана от ролята си да гарантира демократичния правов ред в държавата.

Вчера, журналистът от „Бивол“ Асен Йорданов, който разследва и имаше редица публикации по темата, в предаването „Честно казано с Люба Кулезич“ по Евроком, коментира, че следва да се намеси дори военна прокуратура в разследването на действията на „Гранична полиция“. Какво мислите вие за това?

Съгласно изменението на Наказателно процесуалния кодекс подвластни на разследване не са на военна прокуратура, а на окръжна прокуратура. След демилитаризирането на полицейските органи ги извади от обхвата на разследване на военните съдилища и прокуратури. Този случай е показателен и след позицията на министъра на транспорта, който неглежирайки случая го обясни, че е частно-правен спор. Да може по правната си същност да е такъв, но той по своята същност  ангажира компетентни държавни институции и самата държава като държава. Жалкото е, че един толкова елементарно обяснен от министъра частно-правен спор, ще ангажира България с отговорности, които в последствие държавата ще трябва да поеме и като институции и като държава Република България - това е необяснимото.

Виждаме, че като цяло властта е некомпетентна. Неглижирайки всеки един от проблемите, всъщност се опитва да обясни по най-елементарния начин всяко едно нещо. Не може, недопустимо е, в териториални води, в пристанищна администрация и на порта, да не се осъществи граничен контрол и плавателният съд да отплава.

Но не е само един случай. Спомняте си случая на аерогара София, когато влезе самолет от Ливан, влезе и самолет от Франция и не беше осъществен никакъв граничен контрол. А след това десет дни ръководството на министерството обясняваше, как не е имало никакви рискове, въпреки, че не е извършен граничен контрол на самолет, който идва от Ливан.

Казвате, че според вас проблема е генерално в държавата, а не е само в „Гранична полиция“?

Определено смятам, че проблема е на най-високо държавно ниво, в сбърканата политика, в неясни политики и в това, че държавата и нейния инструментариум – институциите обслужват частни интереси и олигарси. Това е големия въпрос, това е въпроса, че държавата е превзета от мафията и от лица, за които ние виждаме, че се променят закони, обслужват се конкретни правни интереси. В случая ние не знаем кой конкретно е обслужен като частен интерес, но е очевидно, че държавата се е поставила в услуга на конкретен частен интерес, след като е тя е била длъжна да остави кораба на пристанището до пълното изясняване на случая и произнасянето на съдебните органи

Дали ще разберем чии частни интереси са обслужени в случая?

Вероятно. Това не е толкова трудно. Виждаме, че е имало взаимоотношения, че е имало задължения в миналото. Това не е проблем да се разбере. Мисля, че не след дълго време ще стане ясно, когато дойдат онези, които застраховат и поемат финансовите тежести от това, което се случва на територията на България. Те нямат интерес да замаскират и да неглижират,  както министърът на транспорта лековерно го обяснява. Тогава те ще дойдат с пълна сила и с конкретния си интерес и ще искат материализиране на причинените вреди. Може би и самата държава Либия ще реагира, защото не може да отречем факта, че това е кораб под флага на Либия и не можем да отречем факта, че това е държавен кораб, което е показателен факт.

Интервю на Диана Йонкова