Георги Коритаров: ДПС и Борисов не действат заедно, а паралелно

- Г-н Коритаров, ще бъде ли приета оставката на Георги Първанов от съпартийците му в АБВ?

- Не трябва да бъдем наивници. Оставката на Георги Първанов не е подадена, за да бъде приета. Тя е подадена като знак за сплашване към парламентарната група, че трябва да бъде изпълнителна и послушна към волята на политическото ръководство. От тази гледна точка Георги Първанов не прави нещо неочаквано, а напротив. Анонсът на Първанов, че възнамерява да подаде оставка, е напълно в стилистиката на неговата провинциална, архаична, политическа култура и подход. А тя отразява накърнено самочувствие и опит да бъде възстановено в мащабите, в които, както не веднъж съм казвал, той се е изживявал. А именно като неосъществен монарх на лявото политическо пространство.

- Желанието му за оставка като че ли изненада всички, включително и членовете на неговата партия?


- Тук има нещо, което е още по-ключово. Преди да се стигне до оставката на Първанов като намерение, парламентарната група на АБВ беше вкарана в един далеч по-остър казус, от този, дали Първанов ще остане неформален лидер или не. Този казус беше: Как така при твърда позиция на парламентарната група против стратегически значимо финансово намерение на правителството за тези 16 млрд. лв., при това на правителство, в което АБВ има вицепремиер и министър, как се съчетават едновременно намерението на АБВ да не подкрепи предложението и безмълвното стоене като безмълвна тръстика в кабинета на Ивайло Калфин. Едва преди гласуването той промълви, че е поставил пред министър-председателя въпроса за целесъобразността от неговото присъствие в правителството. От тази гледна точка, преди казуса Първанов, АБВ трябваше да реши друг казус. Или подкрепят правителство и продължават да бъдат част от управляващата коалиция или не подкрепят, и Ивайло Калфин трябваше да подаде тутакси оставка. Той трябваше да я е депозира още в момента, когато групата му обяви, че няма да подкрепи заема. Така или иначе от този казус се роди и другият казус-Георги Първанов. Аз наблюдавах с искрен интерес как се развива тази драма, защото в моя анализ тя не просто беше предсказуема, тя беше предвидена. Кризата в лявото е нещо, което беше неизбежно да се случи при този популистки опит. Народът го нарича : Хем душата в рая, хем щепселът в късото съединение. Няма как и двете неща едновременно да се случат.

- Вие как възприехте оставката?

- Самото намерение за оставка вече е позор, защото Георги Първанов не подава оставка като лидер на АБВ. Това е анонс, че той подава оставка от Георги Първанов. Защото АБВ е неотделима част от самовлюбеното политическо отношение на Първанов към този проект. АБВ е функция на многогодишно обмисляне. Показвал съм стенограма от 2007 г. , когато започват първите дебати какъв проект трябва да бъде разработен, за да остане Първанов в общественото и политическо пространство на страната. И ето го проекта АБВ. И вижте позора.

- За какъв позор говорите?

- Той е във следното: Първанов с неговото лидерско самочувствие решава, че е достатъчен политически мъжкар и праща своята политическа съпруга-АБВ при Борисов. Представете си го така. Първанов се чувства уверен, че тя му е вярна. Да, обаче тази политическа съпруга изведнъж вижда, че Борисов е много по-голям политически мъжкар и... му се отдава. И то по начин, по който на Първанов символичните политически рога до такава степен стават непоносими, че на него не му остава нищо друго, освен да опита да си махне тези рога.

- Какво ще стане сега с политическата съпруга, къде ще отиде, кой ще я приюти?

- От тук насетне политическата съпруга ще продължи да живее както с Първанов, така и с много силния политически и мъжкарски фактор, когато вече е припознала в Борисов. Защото в прагматичен план, Първанов казва, че ще си подаде оставката. Те дори да му кажат: „Не, недей, ще умрем без тебе!”, вече изневярата е консумирана. Да ви кажа честно аз съм изненадан. Тази група бламира един пияница и отрепка в тази зона, и един бивш президент. Тя бламира два фактора, което са били източник на изключителен развратен, ляв, пропутински популизъм. И изведнъж действа и гласува в една модерна проевропейска, стегната, реформаторска посока. При това положение, тя е изконсумирала стъпката на нанасяне на морална плесница на Първанов и на другия там палячо.

- И правейки това какво следва?

- От това, разбира се не следва, че АБВ ще върне вота.

-Би трябвало Борисов да е доволен все пак?

- Не знам дали Бойко Борисов е доволен от това ,че политическата съпруга на Първанов му се е отдала, но може би му е доставило политическо удоволствие.

- Как разчитате действията на Радан Кънев, който при първото гласуване не подкрепи заема, но при второто си обърна позицията?

- Това е опит на един политик да се развива и израства. Да се опитва да прави интересни жестове. Радан Кънев не е първият лидер на парламентарна група, който прави такова нестандартно действие. През 1992 година тогавашният лидер на ДПС Ахмед Доган даде интересен символ чрез различно гласуване при един вот на недоверие към правителството на Филип Димитров. Парламентарната група на ДПС тогава подкрепи правителството, но Доган гласува против и каза, че това е жълт картон, предупредителен сигнал. Той стана и го обясни. Той гласува по този начин, за да си осигури процедурата „обяснение на вот”. Така, че в парламентаризма такива практики има и аз я поощрявам. Това е начин да се накарат хората да мислят малко по-сложно. Впрочем, казусът между Първанов и парламентарната група на АБВ също не се случва за първи път в българския парламент. Това беше в БСП през пролетта на 1994 г.

- Какво се случи тогава?

- Висшият съвет, начело на който беше Жан Виденов, беше поставил ултимативно условие към проф. Любен Беров, тогава премиер, да не внася подготвените от него структурни и персонални промени. БСП категорично беше казала, че ще го бламира, защото искаше много по-различна, цялостна политика. Проф. Беров, обаче, очевидно подсетен или научен от други среди в БСП, внесе предложенията и направи така, че всъщност парламентарната група на БСП не позволи той да падне като премиер. Тогава за първи път станахме свидетели на такова разминаване между воля на политическо ръководство и воля на парламентарна група. Т. е този тип политически изневери са характерни за левицата, която очевидно ще остане в историята с много специфична екстравагантност. Защото да изневериш на млад лидер като Жан Виденов с премиер като Любен Беров, на неговата преклонна възраст, си е екзотика.

- Защо ДПС също преди гласуването смениха позицията си за дълга и го подкрепиха?

- Те не ме изненадаха. Имаше една тънка, червена линия, която беше логическата нишка. През нея беше категорично аргументирано и политически перспективно доказан този „обрат” в поведението на ДПС. За тях това е от стратегическа стойност, защото с това действие ДПС показа няколко неща. Първо, че наистина партията е била искрена в тезата си, че предизвиква предсрочните парламентарни избори, довели до второто правителство на Бойко Борисов, в името на плавен преход към политическа стабилност. Вчерашното гласуване е най-силното доказателство, че те искат да бъдат част от гарантите на плавния преход към тази политическа стабилност. Второ, че ДПС за породен път показа своята амбивалентна политическа природа. Партията е непримирима опозиция на ксенофобията, на националпопулизма и на социалпримитивизма, които за съжаление, са в не малка част елементи от съвременната ни политическа действителност. На трето място, не по-малко важно е, че с този акт ДПС се откъсна от контекста на символиката да бъде в обща зона с изразителите на Евразийска концепция в лицето на БСП и „Атака”. За мен така се скъсаха решително опитите да им бъде вменявана връзка с тези две партии.


- Но за сметка на това ги свързаха с ГЕРБ и конкретно с Борисов. Действат ли вече заедно, без да се прикриват?

- Те действат не заедно, а паралелно. Защото колкото и да е учудващо Борисов и ДПС действат различно, отделно един от друг, но паралелно. Защото действат като демократични субекти и като личностно, и като политическо разбиране за необходимостта в България да има стратегическа стабилност и демокрация. Забележете допирните точки, по които са действали заедно. Ще посоча три. Започвам с плоския данък. ДПС го съхрани не защото обича и пази Борисов, а защото той е неотделим елемент от либералната финансово-икономическа философия. Второ, спомнете си 29 декември 2014 г. Макар, че всички медии препечатаха позицията на Бойко Борисов във връзка с 25-годишнината на пленума на ЦК на БКП, когато бяха хвърлени обратно имената на българските турци. Това беше исторически и повратен момент, не просто в интерпретацията на историята. Той е повратен в разбирането за демокрация и в перспективата за нея и нейното развитие. Не съм броил колко пъти позицията на Борисов беше приветствана, но елементи от тази позиция бяха използвани и цитирани като основа за извеждане на политики на ДПС на принципна основа. Защото г-н Борисов говори за необходимост от нов национален български демократизъм и за необходимост от политически диалог от ново качество. Ключови понятия. И ДПС стъпи върху това. Тук не става дума да персонална, а за ценностна връзка. Третото, което имам предвид, е вчерашното гласуване на ДПС. То има един единствен аналог и той пак е от историята на ДПС. Това е речта на Ахмед Доган, когато през 1999 г. българският парламент обсъжда и гласува даването на коридор на НАТО за удар върху режима на Милошевич. Тази реч беше повратна. Тогава ДПС показа, че прави разлика за това, че е партия в опозиция, но и партия на евроатлантизма.

интервю на Катя Илиева