- Г-н Симеонов, като експерт в областта на националната сигурност, какво очаквате от 44-то Народно събрание, което започна  своята работа?
- Очаквам всепартиен порив към актуализация на проблемите на националната сигурност. Тези проблеми отсъстват от програмите на партиите или са съвсем бегло засегнати. Обстановката около нас, в Еропейския съюз и в НАТО, защото очаквам промени във връзка президентската република в Турция, налага парламентарно представените партии да излязат с ясно и категорично становище по цялата проблематика.
- Какво имате предвид?
- Тази проблематика се състои в следното: национална доктрина, актуализирана Стратегия за национална сигурност в рамките на мандата на правителството и конкретни мерки, разписани с определен времеви хоризонт във връзка с охраната на границата, укрепване на армията и най-вече във външнополитически план управляващите трябва да използват председателството на България на Съвета на ЕС за три неща. Първо, категорично да докажем, че България е неделима част от Европа. Второ, че тези две скорости за България означават задна скорост, т.е. водят към дезинтеграция на съюза. И трето, което е най-важното, че южната граница на България е граница на ЕС. Всичко това трябва да бъде облечено с политически, икономически, финансови и логистични интереси на България. Ако това успеят да направят, съвсем не е малко.
- Какви трябва да бъдат отношенията на България с Турция след референдума?
- Отношенията с Турция не трябва да бъдат залог на политиката на Брюксел или на отделни държави. Ние трябва да имаме собствена политика. Тя е добросъседски отношения, сериозни икономически и търговски връзки, без накърняване на българския национален интерес, което означава ненамеса във вътрешните работи на държавата.
- Не се ли налага по-сериозно внимание на интеграцията на различните етноси у нас?
 Това е един изключително сложен, същевременно отговорен въпрос, който стои пред цялото общество. С едно изречение не може да се отговори. Защо? Нека да вземем за пример Германия. Тя е една стабилна държава, икономически благоденстваща, с изключително строги закони и правила, в която от години живеят няколко милиона турци, които по  официални признания на Германия не могат и не искат да се интегрират. Така че въпросът с интеграцията е много сложен. Особено, както виждаме, глобализацията прави стъпки назад. Ако у нас трябва да има публична дискусия с участието на всички заинтересовани страни, тя е именно по този въпрос. Става дума за реалното съществуване на т.нар. етнически модел, за неговото реално състояние и бъдеще.
- Ние се гордеем с нашия етнически модел?!
- Ние се гордеем, но виждаме, че „братска” Турция умело се възползва. Работи упорито и последователно по линия на икономическите връзки, на духовните, имам предвид исляма, и вече минава към политическите. Всичко това би трябвало да се тълкува като намеса във вътрешните работи на България.
- Същият риск ли има за нас от ситуацията в Западните Балкани?
Въпросът е да си отговорим дали България може да бъде остров на стабилност, както твърдят някои, в това бурно море, наречено Балкански полуостров. Навсякъде около нас е нестабилно. Ако приемем, че у нас има стабилност, в най-лекия случай, тя е заплашена от нестабилността наоколо. Тук вече идваме до Турция. Основното, което се доказа с този референдум не е, че Ердоган е победител, а че турското общество е разделено. И то наполовина. Затова не виждам как в обозримо бъдеще, имам предвид в няколко години, Ердоган може да се превърне в обединител на турската нация. Там проблемите са много сложни.  Това е най-сериозният фактор за нестабилност в региона.
- Как гледате на проявите на краен национализъм у нас?
- Аз съм противник и смятам, че един римейк, ще използвам тази чуждица, на опълченците на Шипка, не гарантира автоматически победа на българския национален интерес. Мерките, които трябва да се предприемат в България, следва да са всеобщи. Т.е. да има пълно единение в сега съществуващата обстановка между политическа класа, държавата и нацията. И всичко това под името България. Ако това успеем да постигнем, може би вероятността да се спасим в геостратегическите и политическите процеси наоколо нараства.
- Основата на дезинтеграцията на една нация не е ли в голяма степен социална?
- Разбира се, социалният фактор играе много сериозна роля и допринася за дезинтеграция на нацията. Това е без съмнение. Социалните  и демографските елементи, образованието, здравеопазването би трябвало да се разглеждат в комплекса национална сигурност. За съжаление в програмите, в съгласуваните действия за ново правителство най-лесно бе постигнат консенсус по проблемите на националната сигурност, които, обаче, не бяха специфицирани по отделни елементи и време, което е крайно наложително.
- Все пак не става ли дума за коалиционен компромис в името на стабилността?
- Аз съм привърженик на стабилност и единение на нацията, за да се посрещнат тези предизвикателства. Не съм привърженик на безпринципни компромиси, защото те рано или късно изплуват на преден план и стабилността отива на кино, както се казва. Последното редовно избрано правителство е резултат на такива компромиси.
- В описаната от Вас обстановка каква е основната задача на Асоциацията на разузнавачите от запаса?
Ние сме неполитическа организация. Основното за нас е да осигурим социалния статус на членовете ни, защото се нуждаят от подкрепа и по всякакъв начин да съдействаме за укрепване на националната сигурност. Затова непрекъснато настояваме за национална доктрина, за стратегическа програма с отделните елементи на националната сигурност и разбира се за закриване на Комисията по досиетата, която разруши основния сегмент от сигурността на държавата, какъвто бяха специалните органи и по точно – техният основен инструмент агентурата.
- Бихте ли подали ръка на властта, имате доказан капацитет в сферата на сигурността?
- Такова сътрудничество, предвид предмета на специалните служби и принципите на секретност, е трудно осъществимо. Моето лично мнение е, че сме далеч от това, което бихме желали. Смятаме обаче, че променената обстановка около държавата, изисква едно такова сътрудничество.
***
Горан Симеонов е роден през 1946 г. в София. Председател e на Асоциацията на разузнавачите от запаса, която е колективен член на СОСЗР. Завършва английската гимназия и външна търговия във ВИИ "Карл Маркс". От 70-те години работи в Първо главно управление на ДС (външното разузнаване). Почти 10 г. е бил на работа в чужбина, бил е и ръководител на една от основните резидентури на българското разузнаване. Напуска службата в началото на 90-те години.
Спирдон Спирдонов - Otbrana.com