Кольо Парамов: Преди три месеца се заговори за преврат в Турция

- Г-н Парамов, какъв е политическия прочит на случилото се в Турция?

- Станалото говори за едно очаквано от доста време предизвикателство. На практика турският президент Реджеп Ердоган беше предупреден от няколко души, че може да се стигне до подобен сценарий. Същите хора играят основна роля в турската политика. Той обаче не се съобрази с прогнозите им и това доведе до опита за преврат. Тук става въпрос за фундаментален проблем и той е свързан с оценка на кемализма. Кемал Ататюрк промени облика и стила на турската политика, в момента в който той стана аташе в София, кандидат зет на български генерал и впоследствие височайши командващ турската армия с огромни победи. Той остави едно наследство, което до идването на Ердоган бе оценено много високо от целия свят. Ердоган направи всичко възможно да наруши основите на кемализма и да зачеркне постигнатото от Ататюрк тихомълком. Той се помъчи да подмени тази цивилизиваност с нотки на модерния ислям и мисля, че тук много сбърка. Първата му фундаментална грешка е, че промени турската армия, която е стожер на държавността. Не може едновременно да се подценява философията на Ататюрк и да се заменя с тълкуван модерен ислямизъм.

- Имаше ли сигнали в турското общество, че се крои метеж?

- През последните месеци в турската преса трудно могат да се открият материали, които оспорват политиката на Ердоган. Един мой познат-бившият посланик на Турция в Лондон Юнал Чевикоз изрази преди три месеца становище, което възбуди вниманието ми. Тогава се чувстваше пренапрежение и се заговори, че се готви военен преврат. От 29 до 31 март 1980 г. аз бях в Истанбул и така се случи, че когато се прибрах направих анализ и „случайно” изпуснах едно изречение. В него уточнявах, че през следващите 6 месеца Турция не може да се размине без военния преврат. Той стана през септември същата година. Важна беше предпоставката за преврата. Това, което се случи тогава, го виждаме и сега. Причините, обаче не са едни и същи.

- Какво щеше да се случи, ако превратът бе успял?

- Щяхме да сме свидетели на един нов тип оценъчен ресурс за Турция. Той щеше да говори за различната утопия, която се наслагва през последните 12-18 месеца. Всички икономически трудности, които ще съпътстват страната оттук нататък в един момент ще бъдат консумирани от 80 милионния турски народ. Най-интересното в цялата ситуация е пропуска на Ердоган да осъзнае бариерата, пред която е поставена страната. Има два варианта –или трябва да приемем нова и свръхмодерна Турция без никакви вътрешни войни, особено с кюрдите, или една непремерена гражданска война с неизмерими последици. Точно тук Ердоган трябва да се вслуша в мнението на дипломатите и да приеме промяната. Това няма да бъде падение за него, а истинско освобождение. Ердоган е твърде сложен като стил на управление. Нека да признаем, че той не е толкова интелектуално извисен. В Турция има далеч по-ерудирани хора около него и в политиката на страната като цяло, които носят усещането за баланса на парите. А той е днешният живот на турчина. Парата и силата на семейството са най-големите ценности на модерния турчин.

- Какви са перспективите пред Ердоган?

- Ердоган много сериозно трябва да осмисли своето бъдеще и трябва да предложи решение на един много важен проблем- неговия авторитаризъм, който се реализира под маската на демокрацията. Този авторитаризъм, нагъл и директен, се отразява пряко на съседните държави, в това число и на България. Ще ви дам пример. Вижте как Ахмед Доган реализира програмата на своята партия ДПС. Вижте и как сега Лютви Местан моделира новата си политическа формация ДОСТ. Тук изобщо не искам да се връщам към ранната есен на 1978 г., когато Ахмед Доган стартира обучението си във философския факултет на СУ. Трябва да се направи важно разграничение между силата на Доган тогава и неговата политика до към 2002-2003 г. и тази на Местан, като последовател днес на Ердоган. Това трябва подробно да се анализира и преосмисли, защото е важно за бъдещето на България. За нас е от значение да търсим и сериозния сигнал за промяна. Няма по-удачен момент за това. Защото в един момент бизнесът на новия турчин не може да не допре до забрадката на младата туркиня и приложението към вярата в Аллах. Мечтата на Ердоган да постигне тази хармония не кореспондира с времето днес. Това беше и се случваше от 1950 г. до 1965 г. Не можем да очакваме, че през 2016 г. ще се прави опит хората да се интегрират с модерен ислямизъм. Твърде елементарно звучи. Това би могло да се превърне в сериозен проблем не само за южната ни съседка, но и за Балканите. Картината е твърде тревожна. Застрашени сме да изпаднем във вариант- или да не разбираме за какво става дума, или да се нагодим и да се приспособим, но да не знаем какво ни очаква.

- Какви смятате, че ще са последствията от неуспелия преврат?

- Последствията от метежа ще бъдат жестоки. Това е и коренната разлика от трите предходни военни преврата. Еродагн знае, че след онзи ден Турция е коренно различна. Той не трябва да бъда жесток, а милостилив, за да прекрачи в бъдещето на страната си. В противен случай ще остане в историята твърде неразбран и отритнат в най-скоро време. Трябва да разбере , че неговия досегашен стил на политика е провален и той няма чрез него никакво добро бъдеще. С една дума-силата и смисъла на този опит за преврат, е че той ще даде сериозен сигнал за другата кардинална промяна на Турция. Аз съм убеден, че основите на кемализма са в перспективата на Турция и никакъв ислям-модерен или традиционен може да осъвремени или допълни показаното от Ататюрк. Турция е големият мост между Изтока и Запада и се нуждае от уникалната си стабилност. Дано Ердоган осмисли това и приложи другата човечност към утрешния ден на своята държава.

интервю на Катя Илиева