Левон Хампарцумян: Празничният пазар e големият тест за кризата

интервю на Деница Бояджиева

Г-н Хампарцумян, вече имаме 2 тримесечия растеж в икономиката. Това означава ли, че кризата е преодоляна?

- Очевидно е, че икономиката ни продължава да е в затруднение. Същевременно настоящата криза няма нищо общо с тази от 1997 г. Тя беше катастрофална и неизбирателна - всички страдаха еднакво. Хиперинфлация, макроикономическа нестабилност, фалирали банки, министри, които призоваваха хората да не си плащат кредитите... Днес има оцелели от кризата Това са хората, които не са си загубили работата, фирмите, които не са фалирали, макар че са с по-ниски обороти. За другите е по-драматично. Важното е, че най-черните сценарии за Източна Европа не се осъществиха. Това е население от около 500 млн. души, което няма как колективно да се самоубие. Икономиките на тези страни имат потенциал за растеж, който в много от случаите ще се реализира. Всичко това дава допълнителна устойчивост, включително и на нашата икономика.

- Тоест, вие не разчитате този растеж като някакъв сигнал, че излизаме от иконо-
мическата депресия?

- Трябва първо да видим какви са финансовите резултати от голямото коледно пазарува не през декември. Поне повърхностното ми впечатление е, че тази година хората са по-ентусиазирани и активни по магазините, отколкото миналата. Истината е, че излизането от тази криза няма да дойде от мерките на правителството ни или от някаква помощ от ЕС, а от предприемчивостта и икономическата активност на българите.

- Как обаче ще се стимулира потреблението при замразени доходи?

- Доходите са замразени само в държавната ни администрация. Всички знаем, че тя е ужасно раздута, но по-страшното е, че не върши тази работа, за която ние като част от обществения договор сме я избрали. Иначе не бих казал, че в частния сектор доходите са замразени Разбира се, има много фими, които намаляват заплати, но това са част от мерките за оцеляване. Свиването на разходите е нормално за една криза. Отмина този свръхоптимистичен период от 2007-2008 г., когато всичко вървеше нагоре и се надуваше един голям балон в кредитирането и строителството. Всъщност добре е, че кризата спря този процес достатъчно навреме. Защото, ако той беше продължил още няколко години, даже дори и още една година, щяхме да имаме изключително по-драматични последствия. На сутринта, събуждайки се след големия купон, боли глава.

- Как оценявате изминалата година за банковия сектор? Напоследък пак тръгнаха рекламите за кредити, нещо немислимо доскоро.

- Всъщност банките в България не са спирали да дават кредити. Лесният достъп и предкризисните нива на лихвите обаче няма да се върнат. Изискванията вече са доста по-високи, но не сме оставили нито един клиент без кредит, стига той да продължи да го иска и да посрещне условията, които му предлагаме. Въпросът е, че самото търсене на кредити намаля значително, хората вече не са обзети от такава еуфория. Вече се замислят дали да си купят телевизор с плосък екран точно през тази година, или е по-добре да изчакат, докато се почувстват по-добре финансово.

-Опасен ли е ръстът на лошите кредити? Според статистиката на БНБ към 31 октомври техният дял е близо18% от портфейла на банките, или около 7 млрд. евро.

- Това е естествено последствие от една криза. Лоши кредити има и в добрите години, само че в по-малък процент. Банките са много консервативно регулирани и имат достатъчно заделени провизии срещу бъдещи загуби. Така че са взети необходимите мерки, за да се осигури стабилността на системата. В България повечето кредити са срещу обезпечение на някакви активи. Когато този актив се продаде или предприятието, което е спряло - заработи, кредитът ще се върне изцяло или частично. Разбира се, по-големият брой на лоши кредити се отразява на печалбата на банките, която тази година вероятно ще е по-малка и от миналата.

- Какъв е най-често профилът на лошите платци?

- Не може да се обобщава. Най-грубо казано лошите платци са тези, които в добрите години са били по-оптимистични от другите.

- Смятате ли, че ръстът от 3,6%, който е заложен в бюджета за следващата година, е реалистичен?

- Когато се правят такива прогнози, винаги има песимистичен и оптимистичен вариант. Ние сме малко по-консервативни в това отношение и сме заложили 2,5% ръст, каквато е и прогнозата на Световната банка.

- Как оценявате шансовете ни за Еврозоната?

- Възможно е през следващата година макроикономически да се приближим още повече, но съществува и политически компонент. Виждате, че в момента самата Еврозона има достатъчно свои проблеми за решаване. Догодина предстои смяна на шефа на Европейската централна банка, което автоматично означава преосмисляне на политиката. Технически самият процес отнема поне 2-3 години. Ако имаме една много добра година, еврото е стабилно и страните в Еврозоната са по-оптимистично настроени, догодина бихме могли да влезем в ERM ІІ (чакалнята за Еврозоната). Това, от своя страна, би донесло една д о п ъ л н ит е л н а с т а б и л ност на българс к а т а банкова система

- Каква е прогнозата ви за следващата година?

2011-а трябва да е по-добра от 2010 и по-лоша от 2012, за да осигури предпоставки за непрекъснат прогрес. Ако изляза от по-шеговития тон, това, което е важно за нас в една следкризисна ситуация, не е да имаме протуберанс на развитие, който ще бъде последван от спад, а да създадем условията за устойчиво развитие на кономиката.

- Неотдавна излезе филмът „Уолстрийт”, гледахте ли го?

- Първия съм го гледал, втория така и не успях. Но имайте предвид, че начинът, по който живее Уолстрийт като финансов център на света, няма нищо общо с нашата действителност. Това е все едно да сравните един мъничък гараж, в който се поправят коли и се сменят гуми, с един огромен модерен роботизиран завод.

- Олигархът Николай Банев се оплака, че заради кризата му се е наложило да се приземи от самолет в „Майбах“, а вас от какво ви лиши кризата?

- Мисля, че господин Банев е просто един арогантен човек и надали неговото изказване би могло да бъде меродавно. Когато една фирма, включително една банка, живее в реда на икономически трудности, независимо от това дали самата тя изпитва такива, предприема благоразумни действия от типа на свиване на разходите, замразяване на заплати, преструктуриране на звена, отлагане на инвестиции. Ние не сме правили някакви драматични свивания на разходи, не сме съкращавали служители.

- А коледните бонуси?

Някъде около 60% от служителите на банката взимат бонуси. Допълнителните пари обаче са базирани на конкретни постигнати резултати, а не се раздават на калпак.