Л. Хампарцумян: Ерата на лесните пари в голямо количество свърши

 

От септември 2001 година, Левон Хампарцумян е Председател на Управителния съвет и Главен изпълнителен директор на Булбанк, която по-късно прерасна в УниКредит Булбанк. През 2000 година е назначен за Изпълнителен директор на Агенция за приватизация, преди това е Заместник-министър на икономиката. От 1990 година работи в сферата на консултантските услуги.

 

Интервю на Даниела Георгиева 

   
- Г-н Хампарцумян, как ще коментирате случващото се в момента на банковия пазар у нас? Вижда се едно преосмисляне на финансовата политика на банките.

- Това, което се случва, е производна на това, което се случва в света  - една голяма световна икономическа криза. Тя води до една много по-консервативна политика на банките, тъй като ерата на лесните пари в голямо количество свърши. Разбира се, ролята на сериозните банки в една такава ситуация е, бидейки консервативни, да помогнат на клиентите си да преминат през тези трудни месеци, които ни очакват, когато икономическата криза започне да влияе върху икономиката на България, защото ние сме до известна степен защитени от това, че нямаме директен удар върху икономиката от тази криза. Имам предвид, че спестяванията на населението не са в акции или българските банки нямат големи експозиции към тези деривативи и други сложни финансови инструменти, които всъщност губят огромна част от стойността си днес. Въпреки това общото влошаване на икономическата ситуация в света ще се отрази и върху България.

- Очакват ли се радикални промени в действията на българските финансови институции, например съкращения на кадри в следствие на тези трусове?

- Аз мисля, че съкращението на кадри се прави само в тези случаи, когато компаниите са принудени да свиват драстично разходите си. Така че от тази гледна точка отговорът е да, но то няма да е самоцелно.Тези компании, които успеят да си намерят нишите и да си реорганизират нещата по начин, по който да намалят разходите си без да освобождават хора, ще се справят. В УниКредит Булбанк анализирахме ситуацията и вече обявихме на колегите, че не предвиждаме освобождаване на хора. В компании, където е необходимо обаче, по-добре е да се съкратят хора или да минат на намален работен ден или да се използват други механизми като неплатени отпуски и т.н. с цел да се съхрани компанията. За много компании е важно да запазят екипите си, защото когато кризата свърши, те пак ще им трябват.

- Кризата все пак ще се отрази на много сектори на икономиката и на икономическия ръст като цяло. Как най-безболезнено можем да се измъкнем от тази ситуация?

- Каквото и да стане, тъй като това не е криза, предизвикана от вътрешни фактори, а от външни, ние трябва да бъдем бързи в реакцията на промените в икономическата ситуация в света и това до голяма степен е отговорност на всеки един от участниците в икономиката - банки, фирми, мениджъри, граждани и домакинства и т.н. Така че няма рецепта, просто трябва да имаме адекватно поведение.

Например кризата през 1996-97 г. в България беше катастрофална, но светът беше в относително добро състояние и България предприе необходимите мерки и бързо се обърна тенденцията в кризата, тоест започна да излиза от нея много бързо в рамките на по-малко от година. Докато сега факторите са външни и продължителността и дълбочината на кризата все още не са ясни.

- В САЩ наблюдаваме как самата държава инжектира банките със средства, но там ситуацията е доста изострена. У нас не се налагат такива мерки...

- Да, тук не се налагат засега. Голяма част от българските компании и банки са много по-добре подготвени за кризата, отколкото преди 10 години. От тази гледна точка не се налага директно вмешателство сега, но разбира се трябва да се следи ситуацията и ако се наложи това да се направи там, където трябва. До това може и да не се стигне.

- Кои ще бъдат най-засегнати?

 - Трудно е да се каже, но там, където има добър балнс между разходите, приходите, печалбата, добро корпоративно управление, би трябвало да има по-малко проблеми или да няма въобще. Казвайки това няма съмнение, че има компании, които ще извлекат ползи от кризата, от гледна точка на това, че те могат да намерят ниши, които преди това са били затворени за тях.

 снимки Вяра Йовева

- И в контекста на тази криза какви са прогнозите Ви за 2009 г.? 

- Прогнозата ми за следващата година е, че ще бъде пълна с предизвикателства за всички участници в икономиката. Същевременно не бива да изпадаме в някакъв дълбок песимизъм и паника, които водят до взимане на неадекватни решения. Тъй като кризата няма такъв катастрофичен ефект, както виждате валутния борд е стабилен. Парите, които имаме в джоба си, струват колкото струват, тоест ако човек има работа знае какво прави, управлявайки фирмата си и реагира адекватно там, където е, би трябвало да понесе по-лесно трудностите.