Мария Стефанова:Медийният пазар в България е твърде интересен

- Г-жо Стефанова, как ще коментирате посегателството над Огнян Стефанов навръх 100-годишнината от обявяването на независимост на България?

- Бях много изненадана от случилото се с Огнян Стефанов, тъй като бях в командировка точно по това време. Разбира се, следя новините и съм информирана за тази, мога да я нарека трагична случка. Коментарът, който бих могла да направя е, че е задължително журналистическата гилдия да се обедини и да застане в защита на свободата на словото. Това е първото и задължително условие, което впрочем и се случи у нас. Но искам и да кажа, че има реакции на отделни колеги, които не са съвсем в синхрон със събитията около този случай. Мисля си също, че демонстрацията на нашата свободна мисъл винаги трябва да е ясно изразена, не само във връзка с подобни нещастни инциденти.

- Отделни колеги казвате. Може ли да конкретизирате?

- Не, не бих искала да конкретизирам, защото все пак от позицията, която изпълнявам в момента – председател на СЕМ, не ми дава право да окачествявам едно или друго поведение. Просто, единствено и само се ръководя от Закона за радиото и телевизията. Не че нямам мнение, но приемам всичко в областта на телевизията и радиото у нас като плод на будната журналистическа съвест на моите колеги.

- Как възприемате формата на мълчалив протест, който в четвъртък много колеги извършиха чрез бдение пред сградата на МВР?

- Никак не ми се иска да мисля, че това е единствената форма на протест. Но абсолютно съм съгласна с това решение на колегията. Сигурно има и други начини да изразим своето мнение и на висок глас, но може би точно в този момент гилдията е преценила, че това е най-удачната форма на реакция.

- В контекста на стеклите се така обстоятелства докъде можем да определим, че се простира свободата на словото в България?

- Знаете ли, аз се придържам към една максима, която гласи: Моите права свършват там, където започват твоите. Свободата на словото е едно много широко понятие. То е, безспорно, демократично завоевание и ние в България го притежаваме. Така че единственото, което ни остава, е да го отстояваме.

- Докъде успява днешният журналист да се справи да бъде едновременно обективен към действителността и да остане лоялен към работодателя си?

- Ще отговоря от своя гледна точка, защото смятам, че имам достатъчно широк поглед за журналистическата дейност на повечето родни радиа и телевизии. Ние с Вас сме от поколението, което помни и онези времена, когато имаше цензура. Имаше и правила, но имаше и цензура, която се налагаше по изключително твърд начин. Трябваше да се спазват едни неписани правила, важащи за всички, без изключение. След това бяхме свидетели на един преходен период, в който изскочиха много медии на нашия пазар и той изведнъж порасна. Разбира се, появиха се и колеги, които аз не бих нарекла колеги. Защото те дойдоха от други, различни сфери на живота и се учеха на журналистика в движение. На ме това не ми се нравеше особено. Лично аз винаги съм се съобразявала с общоприетите норми и уважавам колегите, които продължават да правят това. Които изминаха един много дълъг път и всъщност никога не отстъпиха от своите принципи. А сега смятам, че, специално радиостанциите и телевизиите навлязоха в един по-различен период от тяхното развитие. Вече сме свидетели на продажбите на едни стойностни телевизионни продукции за зашеметяващи суми. Това е доста ласкателно. Това е една оценка, която и чуждите информационни и не само информационни агенции и анализатори дадоха за нашия медиен пазар. А именно, че той е твърде интересен, твърде бурно развиващ се и в сравнение със западноевропейския телевизионен пазар, конкретно, ние сме една много по-привлекателна територия. Защото, естествено, имаме друго житие и битие, имаме друго минало и следователно имаме по-различен ъгъл на оценка за различните събития. И в този контекст – на бурното развитие на медийния пазар у нас и случката с Огнян Стефанов, за която ме питате,  може би трябва да насочим мисълта и в друга насока. А тя е: откъде точно идва в този случай заплахата за нашата свобода и нашата професионална изява. Може би тук тя е продиктувана от съвсем различни бизнес, корпоративни или съвсем друг вид интереси?

- Дали ще бъдат разкрити поръчителите и извършителите на побоя над Огнян Стефанов?

- Надявам се. Винаги, когато има посегателство над личността, каквото и да било то – физическа разправа, физическа заплаха или друг вид нападки - разбира се, че трябва да възтържествува справедливостта. А това минава през разкриване на извършителя на конкретното деяние.

- И сега по друга тема. Какво е отношението на СЕМ към анонимността в интернет пространството и трябва ли държавни институции да се борят с нея?

- Задавате ми един много сложен въпрос. Защото професионалното ми положение не се простира до отговор в тази област. Моите правомощия се простират до функционирането на радиата и телевизиите. СЕМ не контролира интернет пространството.  Впрочем, така е в цяла Европа – интернет пространството не се регулира. Свидетели сме на някаква частична регулация и частична цензура в някои по-отдалечени и неевропейски държави. В България интернетът е свободно място. Място - точно така го наричат в англоговорящия свят. Ще ви отговоря в лично качество или по-точно в качеството ми на журналист. По-скоро не бива да се ограничава нито достъпа, нито нещата, които се разменят в това пространство. Защото мисля си, че  анонимността дава крила на някои хора. Е, може би не в желаната посока или пък се стига понякога встрани от общоприетите норми. Но все пак това е свободно пространство.

- Реална ли е споменаваната цена от 1 милиард долара за продажбата на bTV?

- Ще Ви отговоря така. В сравнението е истината. След като вече имаме един много добър тв продукт, който се продаде за 620 милиона евро, на мен не ми се вижда никак голяма цената от 1 милиард долара. Говорим за продажбата на Нова тв наскоро.

- Кои са най-фрапантните случаи, които СЕМ е установил като регулаторен орган за нарушения в електронните медии по времето на Вашето ръководство?

- Те са много. Списъкът с тях аз лично го наричам „Поменник”. Той е доста дълъг. Има много, да ги наречем повтарящи се нарушения. Те са свързани най-вече с рекламата. Не се спазва интервала между излъчването им, не се спазва добрия тон в някои от тях. Има послания, които са далеч от разбирането и възприемането на българина и ние на ден получаваме огромен брой писма от раздразнени зрители за съдържанието на рекламите. Други реклами пък застрашават здравето на малолетните и непълнолетните и бих казала, че това са едно от така често срещаните и фрапантни случаи.

- Налагат ли се санкции?

- Да. Те са от 2 до 15 000 лева и ги налагаме доста често и строго.

- Кои ще са основните акценти в дейността на СЕМ до края на 2008 г.?

- Концентрирали сме се върху цифровизацията. Министерският съвет прие в началото на тази година план за цифровизацията и ние правим точно това. И разбира се – изменението на Закона за радиото и телевизията, който парламентът трябва сега да приеме.

интервю на Димитър Димитров