-
Г-жо Стефанова, как ще коментирате
посегателството над Огнян Стефанов навръх 100-годишнината от обявяването на
независимост на България?



-
Бях много изненадана от случилото
се с Огнян Стефанов, тъй като бях в командировка точно по това време. Разбира
се, следя новините и съм информирана за тази, мога да я нарека трагична случка.
Коментарът, който бих могла да направя е, че е задължително журналистическата гилдия
да се обедини и да застане в защита на свободата на словото. Това е първото и
задължително условие, което впрочем и се случи у нас. Но искам и да кажа, че
има реакции на отделни колеги, които не са съвсем в синхрон със събитията около
този случай. Мисля си също, че демонстрацията на нашата свободна мисъл винаги
трябва да е ясно изразена, не само във връзка с подобни нещастни инциденти.



-
Отделни колеги казвате. Може ли да
конкретизирате?



-
Не, не бих искала да
конкретизирам, защото все пак от позицията, която изпълнявам в момента –
председател на СЕМ, не ми дава право да окачествявам едно или друго поведение.
Просто, единствено и само се ръководя от Закона за радиото и телевизията. Не че
нямам мнение, но приемам всичко в областта на телевизията и радиото у нас като
плод на будната журналистическа съвест на моите колеги.



-
Как възприемате формата на
мълчалив протест, който в четвъртък много колеги извършиха чрез бдение пред сградата
на МВР?



-
Никак не ми се иска да мисля, че
това е единствената форма на протест. Но абсолютно съм съгласна с това решение
на колегията. Сигурно има и други начини да изразим своето мнение и на висок
глас, но може би точно в този момент гилдията е преценила, че това е
най-удачната форма на реакция.



-
В контекста на стеклите се така
обстоятелства докъде можем да определим, че се простира свободата на словото в
България?



-
Знаете ли, аз се придържам към
една максима, която гласи: Моите права свършват там, където започват твоите.
Свободата на словото е едно много широко понятие. То е, безспорно, демократично
завоевание и ние в България го притежаваме. Така че единственото, което ни
остава, е да го отстояваме.



-
Докъде успява днешният журналист
да се справи да бъде едновременно обективен към действителността и да остане
лоялен към работодателя си?



-
Ще отговоря от своя гледна точка,
защото смятам, че имам достатъчно широк поглед за журналистическата дейност на
повечето родни радиа и телевизии. Ние с Вас сме от поколението, което помни и
онези времена, когато имаше цензура. Имаше и правила, но имаше и цензура, която
се налагаше по изключително твърд начин. Трябваше да се спазват едни неписани
правила, важащи за всички, без изключение. След това бяхме свидетели на един преходен
период, в който изскочиха много медии на нашия пазар и той изведнъж порасна. Разбира
се, появиха се и колеги, които аз не бих нарекла колеги. Защото те дойдоха от
други, различни сфери на живота и се учеха на журналистика в движение. На ме
това не ми се нравеше особено. Лично аз винаги съм се съобразявала с
общоприетите норми и уважавам колегите, които продължават да правят това. Които
изминаха един много дълъг път и всъщност никога не отстъпиха от своите
принципи. А сега смятам, че, специално радиостанциите и телевизиите навлязоха в
един по-различен период от тяхното развитие. Вече сме свидетели на продажбите
на едни стойностни телевизионни продукции за зашеметяващи суми. Това е доста
ласкателно. Това е една оценка, която и чуждите информационни и не само
информационни агенции и анализатори дадоха за нашия медиен пазар. А именно, че
той е твърде интересен, твърде бурно развиващ се и в сравнение със
западноевропейския телевизионен пазар, конкретно, ние сме една много по-привлекателна
територия. Защото, естествено, имаме друго житие и битие, имаме друго минало и
следователно имаме по-различен ъгъл на оценка за различните събития. И в този
контекст – на бурното развитие на медийния пазар у нас и случката с Огнян
Стефанов, за която ме питате,  може би
трябва да насочим мисълта и в друга насока. А тя е: откъде точно идва в този
случай заплахата за нашата свобода и нашата професионална изява. Може би тук тя
е продиктувана от съвсем различни бизнес, корпоративни или съвсем друг вид
интереси?



-
Дали ще бъдат разкрити
поръчителите и извършителите на побоя над Огнян Стефанов?



-
Надявам се. Винаги, когато има
посегателство над личността, каквото и да било то – физическа разправа,
физическа заплаха или друг вид нападки - разбира се, че трябва да
възтържествува справедливостта. А това минава през разкриване на извършителя на
конкретното деяние.



-
И сега по друга тема. Какво е отношението на СЕМ към анонимността в
интернет пространството и трябва ли държавни институции да се борят с нея?



-
Задавате ми един много сложен
въпрос. Защото професионалното ми положение не се простира до отговор в тази
област. Моите правомощия се простират до функционирането на радиата и
телевизиите. СЕМ не контролира интернет пространството.  Впрочем, така е в цяла Европа – интернет
пространството не се регулира. Свидетели сме на някаква частична регулация и
частична цензура в някои по-отдалечени и неевропейски държави. В България
интернетът е свободно място. Място - точно така го наричат в англоговорящия
свят. Ще ви отговоря в лично качество или по-точно в качеството ми на
журналист. По-скоро не бива да се ограничава нито достъпа, нито нещата, които
се разменят в това пространство. Защото мисля си, че  анонимността дава крила на някои хора. Е,
може би не в желаната посока или пък се стига понякога встрани от общоприетите
норми. Но все пак това е свободно пространство.





-
Реална ли е споменаваната цена от
1 милиард долара за продажбата на bTV?



-
Ще Ви отговоря така. В сравнението
е истината. След като вече имаме един много добър тв продукт, който се продаде
за 620 милиона евро, на мен не ми се вижда никак голяма цената от 1 милиард
долара. Говорим за продажбата на Нова тв наскоро.



-
Кои са най-фрапантните случаи,
които СЕМ е установил като регулаторен орган за нарушения в електронните медии
по времето на Вашето ръководство?



-
Те са много. Списъкът с тях аз
лично го наричам „Поменник”. Той е доста дълъг. Има много, да ги наречем
повтарящи се нарушения. Те са свързани най-вече с рекламата. Не се спазва
интервала между излъчването им, не се спазва добрия тон в някои от тях. Има
послания, които са далеч от разбирането и възприемането на българина и ние на
ден получаваме огромен брой писма от раздразнени зрители за съдържанието на
рекламите. Други реклами пък застрашават здравето на малолетните и
непълнолетните и бих казала, че това са едно от така често срещаните и
фрапантни случаи.



-
Налагат ли се санкции?



-
Да. Те са от 2 до 15 000 лева
и ги налагаме доста често и строго.



-
Кои ще са основните акценти в
дейността на СЕМ до края на 2008 г.?



-
Концентрирали сме се върху
цифровизацията. Министерският съвет прие в началото на тази година план за
цифровизацията и ние правим точно това. И разбира се – изменението на Закона за
радиото и телевизията, който парламентът трябва сега да приеме.



интервю на Димитър Димитров