Ел. Николова: В България престъпните схеми само сменят ползвателите си

Интервю на Елизабет Дафинова

 
- Г-жо Николова, има ли наистина институционален чадър над сивата икономика у нас - тази, която се занимава с източване на ДДС, контрабанда и т.н.? Има ли привилегировани бизнесмени?

- Във всички случаи трябва да кажем - да. В Народното събрание най-малко се събират доказателства за това, но се сещам за изслушванията в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред - изслушването на Ваньо Танов, изслушването на други лица от висшите етажи на МВР, които ясно и категорично казаха, че цели готови, планирани операции са спирани, свързани именно с ДДС, с акцизите...Това показва, че у нас има протежиран сив сектор.

- Как са спирани тези операции и от кого?

- Спирани са от лица, които директно са се намесвали и са се обаждали. Тогава бяха цитирани включително имена и на депутати. Те бяха две - Дъбчето и Велчев, те след това бяха изнесени от Иван Костов и широко огласени в медиите. Към онзи момент други имена не ни бяха съобщени.

- А другите лица от изпълнителната власт ли са или от други институции?

- Оказа се, че са от всички институции. Както лица от МВР - затова вече имаме подсъдим Иван Иванов - така и лица от законодателната власт, от изпълнителната власт, всеки съобразно своите обвързаности с организираната престъпност. Затова не са изненада тези констатации в доклада на Европейската комисия.

- Вие сте член и на парламентарната комисия срещу корупцията. Имате ли информация докъде са стигнали проверките на бившия вътрешен министър Румен Петков за нерегламентирани контакти с братя Галеви, за огласяване на секретния сътрудник Алексей Петров, както и другите неща, за които сигнализира Ваньо Танов и които всъщност станаха причина за големия скандал в МВР, довел в крайна сметка до оставката на Петков?

- Искам да кажа, че тогава опозицията за първи път имаше организирани действия, защото всички опозиционни депутати първо, предизвикаха заседанието на комисията, след това я напуснаха и благодарение на общите им усилия, в края на краищата се стигна до изслушването на Ваньо Танов, на хора от ДАНС, и ние стигнахме до определени изводи, които бяха в основата на падането на непоклатимия министър Румен Петков. Така че, когато се говори, че опозицията нищо не прави, а е само фасадна, искам да кажа, че това, което се е случило все пак в Народното събрание е благодарение на опозицията. Защото не е малко това да разклатиш едно министерство на вътрешните работи, да му извадиш хастара и да покажеш нелицеприятните неща, а именно, че висши служители на МВР са в тясна връзка със сивия сектор, че протежират престъпници и че системата трябва да се очисти от тях. Ние това искаме - очистване на административната система, очистване на съдебната система от хора, на които мястото им не е там, а в затвора.

- До колко нависоко във властта са стигнали пипалата на олигарсите? Има ли недосегаеми сред тях? 

-  Аз ви предлагам следния подход: да погледнете какво се случва само през последния един месец. Кой получи терени на морето? Кой получава поръчки по инфраструктурните проекти за пътища? Кой участва и печели търгове за апетитни хапки от българската икономика - говоря за БТ-Стара Загора, БТ-Пловдив и т.н. Едни и същи са персонажите, което няма как да не доведе до извода, че има хора, които са друга категория, извадена пред скоба, и че за тях работи и изпълнителната власт. Нека да си спомним и Пловдивския панаир. Защо 85 декара ще се апортират без търг или конкурс? При положение, че Народното събрание дни наред се занимава с промяна на Закона за концесиите, където ясно и категорично се въвежда принципът на публичния търг и конкурс. Ние нямаме нищо против нито едно лице от този кръг, който е очертан в нашето общество, но искаме тези лица също да се подчиняват на правилата. Защото подчиняването на всеки един гражданин на правилата, това всъщност е демокрацията. Другото е партокрация и олигархия.

- Критиките на ЕК са най-силни в частта „Правосъдие и вътрешна сигурност", освен за усвояването на еврофондовете. Как ще ги коментирате?

- За мен провалът на съдебната система е много голям. Той е и лична болка, защото голяма част от моя професионален живот е свързана със съдебната система. И това, че ние се проваляме точно там, където добросъвестно съм си вадила хляба над 20 години, представлява и професионално предизвикателство. Аз имам всичките критики за това, че не се случва реформата в съдебната система. Тройната коалиция беше толкова главозамаяна в първите години, че не приемаше никакъв съвет от дясно. Още в третата поправка на конституцията предложих да има постоянно действащ Висш съдебен съвет, група депутати подкрепихме това искане. Но ние бяхме казали - постоянно действащ ВСС, който да се схваща като правителство на съдебната власт и да носи отговорност. Думата отговорност обаче беше изоставена в текстовете. За да се появи сега в евродоклада с ясното и категорично виждане, че ВСС и инспекторатът трябва да носят отговорност за реформите и за това, което ще се случва в съдебната система. Защото от принципа за независимост на съдебната система ние отидохме в другата крайност - независимост от всичко, което се случва в държавата. Не напразно в изказването си на вчерашната кръгла маса използвах евфемизма, че съдебната власт живее на някакъв остров на блажените, защото в държавата нещата не са добре и това е оценката на всеки един гражданин, чиято кола е открадната или домът му е ограбен, или детето му е рекетирано за пари и т.н.

- Как според вас може да се прекъсне връзката на престъпността с МВР, с високите етажи на властта, с магистратите, която има много общо и с корупцията? Ето имаме съвсем пресен случай на висша съдийка, хваната с подкуп.

- Аз мисля, че всички са като парализирани и се въртят в един омагьосан кръг и изводът, който най-силно се налага е, че няма политическа воля за справяне с проблемите точно поради тази обвързаност, за която говорим с вас, за това, че в управляващата коалиция всяка партия е обрасла с обръчи от фирми, че всеки протежира някого и е намерил място в съответния канал, по съответната схема. У нас се случва така, че управляващите се сменят, но схемите остават, т.е. само се сменят ползувателите на схемите. И независимо, че много дълго и мъчително говорим за смяна на системата, ние нямаме смяна на системата по същество. Точно защото не е имало до сега политическа воля и решителност. Без такава, без командир в добрия смисъл на думата, без ръководител, без екип от хора, които да седнат и да изработят една стратегия и от която да не отстъпят нито крачка в страни, няма как да се получи. И затова като казахме за операция „Чисти ръце", все пак решихме, че трябва да има един екип от прокурори и следователи, огледани от всякъде, които да започнат да работят изпреварващо поне по организираната и тежка престъпност, защото по нея не се работи.

- Имате предвид идеята на главния прокурор Борис Велчев, която той изложи на вчерашната кръгла маса, посветена на действието на новия НПК?

- Това трябваше да се случи много отдавна, защото ние всяка година получаваме констатации от нашите партньори, че изоставаме в борбата с корупцията, че у нас има т. нар. необяснимо богатство - това беше термин от предходния доклад от 2007 г. Нищо не се прави. Имаме спорадични, единични мерки, които не са обхванати от едно цяло. Няма я визията, няма я цялостната представа за това какво правим, няма я волята, която да генерира изпълнението на всяка една крачка, поради което се проваляме. Все пак трябва да се почне от някъде, защото иначе трябва да се откажем от това да говорим за българска държава.

- Предложението на главния прокурор добро начало ли би било? Поне на думи вчера и той, и правосъдният министър Тачева, и вътрешният Михаил Миков, и другите участници в дискусията демонстрираха, че има воля за действие.

- Абсолютно сте права. На ниво говорене, на ниво даване на интервюта, всичко е много добре. Лошото е, че няма воля всяка дума да стане всъщност действие. Не виждаме действието и затова не мога да не бъда обезпокоена, защото съдебната система е нещо много консервативно. Трябват много години, за да се натрупа капацитет и да се види резултат. И в този контекст всеки загубен ден за реформа е загубен ден за българската държавност.

- Как ще коментирате доклада на ОЛАФ, който малко криминално придоби публичност? До каква степен според вас президентът Първанов би могъл да носи отговорност и вина за човек, който е спонсорирал кампанията му, а месеци по-късно са разкрити данни, че е злоупотребил с пари от САПАРД?

- Аз ще обърна нещата обратно. Ще поставя въпроса защо само този човек (Людмил Стойков - б.р.) беше изваден пред скоба и по отношение на него беше прекратено наказателното производство при положение, че се говори за група? Ако има група, то всичките лица, независимо от това кой какво участие има в тази група, трябва да бъдат предадени на съд и съдът да се произнесе. Обстоятелството, че по отношение на този човек е действано специално, дава основание на всички хора, които се занимават с разследване и с право, да приемат, че тук нещата не са както трябва. И това индиректно се връща при президента. Минава, разбира се, през фигурата на главния прокурор и се връща обратно при президента. Аз мисля, че на този човек му направиха много лоша услуга, защото сега ОЛАФ и благодарение на нелепото изказване на г-н Първанов, ще прояви своя професионализъм и воля да докаже, че всички хора, които са споменати в доклада трябва да понесат наказателна отговорност. И сигурно ще се съберат доказателства, включително и в другите държави, където имаме част от извършване на престъпната верига.

- Няма ли опасност обаче след толкова много проверки администрацията, която контактува с еврочиновниците и която и без това не е особено подготвена, съвсем да се стресира и парализира, и да не върши нищо, за да не прави грешки?

- Смятам, че има такава опасност, защото Европейската комисия говори, че ще изтегли своите специалисти, тъй като не вижда никаква причина те да стоят тук при положение, че никой не ги слуша. В доклада се говори, че тези специалисти трябва да се върнат тогава, когато администрацията е готова да приема съвети и помощ.

- Имате ли представа откъде ОЛАФ, пък и еврокомисарите, черпят своята информация, защото се носят упорити слухове, че български депутати и евродепутати нарочно клепат България, просто защото не е на власт тяхната партия?

- Доколкото в доклада има и политически съждения, може да се каже, че и нашите депутати в Европарламента са казали своята дума и тя има партийна оцветеност, защото там те представляват партии. Но ОЛАФ е разследваща институция. Тя събира доказателства така, както се събират доказателства в един процес. В конкретния случай по доклада ОЛАФ е работила партньорски с ГДБОП, с нашите служби, така че изводите са направени и от нашите полицаи. В този смисъл това не са изолирани изводи на ОЛАФ. Това, което ОЛАФ казва в доклада си, преди това го е казала ГДБОП. Само че нейните доклади са потънали някъде и това е много голямо предизвикателство за народните представители - да изискаме всички постановления, с които е прекратено наказателното производство, да изискаме оная преписка от 42 страници, подписана от Ваньо Танов, в която се говори за корупция именно в пътния фонд, а и в другите схеми, които те са очертали и разследвали, за да видим защо този доклад, който е отишъл в главна прокуратура, след това не е видял бял свят.

- Смятате ли, че евентуални министерски оставки - на Орешарски, Гагаузов и Мутафчиев - за които настоява опозицията, биха решили по някакъв начин проблемите в държавата? Въобще, оставка проблем решава ли?

- Оставката е външно доказателство за това, че управляващите са разбрали какво им се казва. Желанието им да си мислят, че в България никой не трябва да се меси и ей така, по селски, провинциално, да смятаме, че българските въпроси са само наши, е просто много погрешна позиция. Министерските оставки ще бъдат ясна индикация, че правителството разбира упреците, които са отправени към него и прави някакъв, макар и минимален опит да приведе в съответствие нашата администрация към изискванията на Европейската комисия.