90| 30974 |31.08.2008 ИНТЕРВЮ

Атанас Панайотов: На България й трябва нова революция!

„Щастието се състои не в лагуните на Таити или Бора-Бора, а сред какви хора живееш, каква ти е средата. Затова гледам да се задържам колкото се може по-малко в България засега”, казва авантюристът и писател Атанас Панайотов.

Мария Любенова, в. "България", Чикаго

Той е най-нетрадиционният, най-скандалният, най-безцеремонният, най-тиражираният, най-ексцентричният, най-безпардонният, най-екстравагантният, най-търсеният, най-ухажваният, най-четеният, най-мразеният и най-обичаният български писател за всички времена от новото поколение съвременни автори.

Атанас Панайотов е роден на 10 юни 1957 г. в центъра на София, в самото сърце на столицата - малките пет кьошета. Чистокръвна порода софиянец. Зодия Близнаци. Изключително щур още като дете. Посещава седмичната детска градина в село Панчарево. Получава начално и основно образование в Шесто училище "Граф Игнатиев". Гимназия изкарва само една година в Седма образцова, откъдето е изключен при опит за убийство, след като на ученическата бригада в КК "Мелта" пребива и обезобразява десетокласник, син на полковник от ДС и шеф на милиционерската школа в Симеоново. Продължава в Осемнадесета гимназия, но и оттам е изключен след бурен скандал с класната Пашева. След шестмесечен партизанлък и условна присъда започва да работи като пиколо в парк хотел "Москва" и продължава да учи в Трета сменна на ул. "Московска".

Атанас Панайотов усвоява за няколко месеца не само умението да носи куфари и прибира бакшиши, но и занаята на чейнчаджия. За нула време става един от най-добрите в София и окръга. Учи усилено няколко езика, но познанията му по испански карат Адамото (известен по онова време столичен тарикат от кв. "Надежда") да му измисли прякора - Насо Испанеца. След дипломирането си кандидатства във ВИИ "Карл Маркс" и е приет в специалност "Счетоводна отчетност". Много бързо се светва, че не е от хората, които ще учат 5-6 години, за да работят за 150 лева заплата, след като за един ден изкарва много повече. Напуска института след първия семестър, става екскурзовод в "Балкантурист" и води испански и португалски групи из цялата страна.

Той бива предаден като Апостола на свободата и вкаран в следствения изолатор на Четвърто милиционерско районно управление, където изкарва в килия под земята в най-нечовешки условия цели 64 дни. Оттам е преместен в Софийския централен затвор, където лежи в едно отделение с баш Баро Кирил Рашков, известен на обществеността като Цар Киро, монарх на сите роми, синти и цигане; Евгени Трайков, син на Георги Трайков, председател на Народното събрание; Вальо Пушкин, барманът от "Варшава", нареден от Тодор Живков и неговите копои от УБО, заради Вовата Живков; Янчо Таков, син на Пеко Таков - член на Политбюро; Райчо Гоцев от Усойка и много други популярни личности тогава. След четири месеца е пуснат под гаранция от 1000 лева (прецедент за българското правораздаване) най-голямата възможна по онова време е 200 лева. Атанас Панайотов е осъден по чл. 250 за търговия и притежание на валута и валутни ценности и след едногодишно прекъсване е вкаран в затвора "Кремиковци". Както в централния, така и в кремиковския пандиз Насо Испанеца се урежда на най-сладката работа - свръзка. Цивилен, с коса на главата, а не в затворнически одежди и кубе нула номер. Започва яко да шитка, като внася цигари, алкохол, часовници, злато, дънки и якета. Печели повече, отколкото навън, храни се в офицерската столова и в онова оскъдно време пие с дежурните офицери бира Radeberger, а вкъщи праща суджуци, закупени от служебната лавка. След шест месеца е пуснат предсрочно за добро поведение.

Жени се за източнo германка от Берлин и през 1983 г. се установява в ГДР, където живее цяла година, спечелва с малко труд и много тарикатлък 70 000 западни марки, изчуква всички хубави германки и с помощта на Хулиси Туков - Хети, български турчин и балетист в телевизионния балет на ГДР, бяга през Унгария и Румъния в Охрид, тогава СФРЮ. Там престоява малко повече от месец, където също не остава безучастен спрямо местните македонски красавици и след няколко скандала на ревност, пак с Хети, се прехвърля в Австрия. Изкарва една година сред емигрантите във Виена. Погнусен от тези жалки твари, много малко са свестните хора сред тях, заминава за Хамбург, ГФР. Там далаверите продължават, както и правенето на пари, много пари. Малко повече от година минава и съпругата му Ренате е пусната от ГДР да отиде при него. След още една година им се ражда син, наречен на баща му Джордж.

Атанас Панайотов се забърква в големи каши в града на греха, известен с булеварда на проститутките Reeperbahn в Санкт Паули. Той е един от пионерите в кириза с кредитни карти, чекове и нередовни мангизи. След разстрела на главния прокурор на Хамбург от Муки Пинцнер е вкаран за 20 месеца в единична килия по обвинение за притежание и разпространение на фалшиви пари, доставени му от Кузман Гуслеков, с прякор Дълга Мара. Същият Кузман, който участва със съпругата си Мария и любовника й Томас Драх в отвличането на тютюневия магнат Реестма и превърнал се в бос на босовете в България и най-големият трафикант на кокаин, прочул се с 600 откраднати кила и убит на ул. „Гургулят" от Поли Пантев, който пък бе застрелян на остров Аруба от българските си съдружници, при опита си да ги извърти. Именно в следствения зандан Наско написва първата си книга "Краставицата". Влиза в затвора, попада на хора и става човек... След прекарани 20 месеца в единична килия българинът е освободен и той напуска Германия. Установява се в Западно африканската държавица Гамбия, където изкарва три години. Там му се ражда син от либерийка мулатка и го нарича Наско-Бадара. През 1991 г. се завръща в родината си, за да се включи в демократизирането и да гради Нова България. През 1993 г. излиза първата му белетристична творба "Краставицата", която на момента става бестселър. Първият тираж от 3000 бройки се изчерпва буквално за по-малко от седмица. Следва втори - 100 000, което е и рекорд за българското книгоиздаване. Книгата го превръща в един от най-популярните и известни българи и медиите буквално се избиват за негови интервюта. Приятелството му с най-обичания съвременен български поет Дамян П. Дамянов го превръща в нов човек и той се отдава на доброто.

За 15 години издава 10 книги, разпространени из цял свят сред българските колонии имигранти. "Пъпешът" и "Окови" са своего рода продължение на "Краставицата". От "В името на народа - сказки за шумкарите" читателят добива реална представа за зловещата Българска комунистическа партия и нейния смъртоносен инструмент Държавна сигурност. Демокрацията донася анархия. Страната е ограбена, унижена, изоставена... от новите "демократи". Изключително бедни, неспособни, злобни и полуобразовани олигофрени навлизат в политиката и започват най-големия пладнешки грабеж в съвременната история на България. Нещо, което принуждава Атанас Панайотов да застане на още по-гражданска позиция. Регистрира политическа партия "Народно движение ИЗХОД", а талантливата му ръка създава гротеските "Българският Великден 2", "Разделно време - Рожен 2000", "Заговорът" и "Крадецът - най-големият", където единствен в цялата държава се осмелява да каже истината. В книгата си "Кокаин" разкрива връзките на българската мафия със своите посестрими в цял свят, без да пропуска, че тя е насочвана и водена от БКП, ДС и КГБ. Най-четеният български автор за всички времена продължава да твори шедьоври, занимава се с издателска дейност, като подпомага други български писатели, търгува с Африка, Индия и САЩ, където популяризира България. Занимава се с благотворителност и заедно с асоциация "Милосърдие Майка Мария" организира абитуриентски балове за сираци. Издава вестник "3ад Борда", който се доставя безвъзмездно във всички затвори. Живее в София, но повечето време прекарва в чужбина. Той е най-пътуващият българин, посетил над 150 държави на свои разноски. Познава градове и страни по-добре от местното им население. Обещава да се кандидатира за президент и когато спечели, да накаже виновниците за обедняването на българския народ; да забрани БКП и произлезлите от нея партии; всички бивши служители, щатни и нещатни сътрудници на ДС да получат забрана до живот да заемат ръководни длъжности в държавни, общински и частни фирми; откраднатото да бъде конфискувано и върнато на хората и България. Общият тираж на книгите, допринесли за пробуждането на един народ, надхвърля 1 000 000.

Бог да го пази.

Издателска къща
"Черноризец Храбър"

- Наско, ти си и днес най-продавания и успешен български писател. В същото време си и един от най-атрактивните бизнесмени, който успява да прави бизнес от култура. Как се отразява днешната ситуация в България на бизнеса и на писането ти?

- Много трудно се правят пари от култура. Затова и дереджето на българските театър и кино е такова плачевно. За опера, балет и оперета нямам думи. Художниците и писателите вегетират. Аз съм от малкото български автори, които биха живели само с писане, ако си налягам все пак парцалите. Издавам само по 1 книга всяка година, може би ако са 3 или 4, щях само от това да живея. А аз сега се занимавам с африканско изкуство и музикални инструменти - доста трудно се продават, защото хората ги харесват, а нямат пари, за да си ги купят. Внасям коси за удължаване и перуки от Индия. Също от там пясъчен камък и гранит. В моята издателска къща "Черноризец Храбър" съм издал над 50 български автори, като за всичко съм платил от джоба си. За съжаление, българите не четат български автори. Те и книги от други автори все по-рядко четат. Затова в момента превеждам книгите си на руски и английски и тръгвам на обиколки по света, най-вече Русия, Беларус и Украйна, където хората много четат.

- Как се прави бизнес от култура в България днес?

- Много трудно. Аз се продавам, Христо Калчев се продаваше, Георги Стоев също, но хиляди други автори - не! Така е и с художниците, купуват се само мъртви, а живите - кучета ги яли. Виж, чалгата много върви. Уникални тъпаци се гледат и слушат, продават им се албумите и в кръчмите с чалга е винаги пълно

- Какво значи нестандартен подход, който може да ни изведе на правилната улица? И в този смисъл пречи ли ти писането на бизнеса или помага?

- У нас има само задънени улици. Комунистите са на власт от 44-та и продължават да ни управляват техните деца, които се пребоядисаха в розово, синьо, жълто, появиха се "Атака" и ГЕРБ, а те всички са еднакви. Революцията е единствения изход, но няма кой да я направи!

- Вие, писателите, сте надарени с по-голяма проницателност от останалите хора. Знам, че замисляш нова книга. Каква ще е провокацията в нея? Кое ще е на преден план този път в нея - личното или социалното, драмата или щастливият край?
- Книгата е 13-та по ред. Тя ще е за секс, сменям малко темата. Ще се казва "СЕКС с мен - 33 дни от живота на един истински мъж". Мисля, че тя ще се продава повече от политическите ми гротески. Пиша и "Кокаин" - четвърта книга, в нея ще има още повече разкрития. А "СЕКС" е чисто развлекателна. Жените са все по-трудно достъпни, затова и ще стане хит. Много жени също мисля ще я прочетат с удоволствие, не защото аз съм истински мъж, а защото все повече гейове, травестити и чисти педераси се появяват, та жените остават също на сухо и си мечтаят за истински мъже!
- Пътуваш много по света, общуваш с хора от всякакви националности. Как се отразява това на самочувствието ти като българин?

- Моля? Аз съм писател, роден в България! През 1989 г. избягах от Западна Германия, където бях политически имигрант (не икономически като сегашните) чак в Гамбия, за да няма други българи. Боже, каква сме пасмина - подлост, завист, пържене... В Гамбия 10 години не водих с мен друг българин. Заведох един - Иван Иванов - и той ми разказа играта. Става дума за вносителя на канцерогенни фъстъци в България - 7 години трови хората. Да, като писател имам самочувствие!

- Имаме ли шансове, според теб за достойна реализация и признание като нация в близките години на фона на общата глобализация?

- Не, никаква. Поколението, родено след 1970-та е ужасно комерсиално. Нямат духовни цености и ги интересуват само парите. Преди 89-та бягахме от преследвания и репресии, бяхме политически емигранти. След това хората напуснаха България от немотия и невъзможност да се реализират - икономически емигранти. Колко български зъболекари работят като такива? 95% от българите в Англия чистят къщи, т.е. те са домашни прислужници - слугинаж! В Испания берат пъпеши и дини по полето за мизерни пари, но пак повече, отколкото ако си учител, инженер или ватман в България. В САЩ, за да си плащат наемите или ипотеките, бъхтят на по 3 места, колко са се реализирали? Повечето са нелегални или не получават и след 30 години гражданство, и не могат да напуснат страната. Това живот ли е? На младите не им се работи, предпочитат далаверата, а за нея бият през пръстите. Малкото свестни българи гледат да не контактуват с останалата пасмина и си мукат сакън някой да не разбере откъде са. Докато не си сменим манталитета и начина на мислене, не може и дума да става за някаква реализация. Крадците са най-добре реализиралите се в България в момента, за съжаление!

- Вестник "България" публикува наскоро информация от последното изследване на САЩ за равнището на щастието на населението в различните страни. Според това изследване българите заемат 91-во място сред 98 изследвани нации. Кое е идеалното място за живеене според теб и защо?

- Всеки човек сам си избира идеалното място. Аз за 10 години политическа емиграция нито един ден не изпитах носталгия. Бил съм в над 150 държави. Мога да живея еднакво добре в Естония или Украйна, Колумбия или Венецуела, Куба или Коста Рика, Гамбия или Сенегал, Сиера Леоне или Гана, Швеция или Швейцария, Испания или Португалия, Бирма или Виетнам, може би дори и в САЩ. И навсякъде съм се чувствал еднакво добре.

Щастието се състои не в лагуните на Таити или Бора-Бора, а сред какви хора живееш, каква ти е средата. Разбира се, там, където има по-малко гърнета. Затова гледам да се задържам колкото се може по-малко в България засега. И след като майка ми си отиде, сигурно ще запраша на някъде, да речем Южните морета или Бирма, Камбоджа, Лаос. Островите в Южните морета са чак след Нова Зеландия, много далеч!

- Какво значи щастието всъщност?

- Да си добре, близките ти да са добре. Да си здрав, да си готин, да печелиш добре и да не ти пука от никой и нищо! Аз съм щастлив, когато съм с децата си.

- Следващият ми въпрос може да ти се стори банален, но отговорът на него никога не е еднакъв. Каква е философията ти на живот днес? Как се промени ти за последните години? Какво остави в миналото и какви нови ценности възприе за себе си?

- Цели 20 години ходих по кръчми, барове и дискотеки. Пилеех лесно спечелени пари. Нямаше нещо, което не съм поискал, да не съм получил. Но нито мога да изпия всичкия алкохол в заведенията, нито да бъда с всички жени на земята. Живял съм и сред хашлаци, апаши и гангстери. Гледал съм да съм възможно най-ексцентрично облечен и обут. Бил съм в 9 затвора в 3 държави и съм свидетел на 4 граждански войни. След 89-та реших да се върна в България и през 1992 г. го направих. Смятах, че нещо може да се промени. Между 1990 г. до към 2000 г. много българи напуснаха страната. Това бяха хора, които тръгнаха да търсят по-добър живот извън България. Но сама птичка пролет не прави, както знаеш. Аз се върнах и реших да пиша. За съжаление, не успях да събудя българския народ. Трябваще по-рано да разгърна тефтерчето на Левски, което завършва: Народе! Сега мога да кажа само: докато има телета, ще има и касапи.

Вече не ходя по дискотеки, най-много в добър ресторант и пиано бар. Пиша книги и се срещам с хора на културата. Новобогаташите ги отбягвам, защото с тях няма какво да си кажа. С Александра Сърчаджиева може би ще поставим някои мои неща на сцена или ще направим филм. Занимавам се с издаване на български автори. Издавам в. "Зад борда", който давам безплатно в затворите. Помагам при организацията на абитуриентски балове за деца, лишени от родителска грижа. Пътувам, както винаги. Последната ми съпруга е Мис Гамбия 2005 - Айшату Джалоу. В момента съм министър на регионалното развитие и благоустройството в Кралство Гомоа-Фете и съм вицекрал. Ангажимент са ми инвестициите в кралството, изграждане на болници, училища, хотели, голф игрища и т.н. Животът си тече. Станах на 50 и имам още доста несвършени дела. А и смятам да издам поне още 10 книги. Животът не е философия, той трябва да се живее!

- Твоят финал на това интервю въпрос или пожелание ще бъде? Аз свърших с въпросите.

- Бъдете хора. Не се превръщайте в машини за пари. Помагайте си. И направете така, че да живеете щастливо. А ако има някой, който иска да участва в революция и нашите деца да живеят в една нова България, да ме потърси! Свършваме без въпроси, но с многоточие...